Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАТЕГНАХА КРАНА НА... ИЗТОЧЕНИЯ НЕФТ И ГАЗ

Царският икономически екип се сети да призове сдаващите властта да стопират приватизационните процедури на общественозначимите обекти и да се въздържат от разпореждане с пари и имущество до съставянето на нов кабинет. Но покрай тази похвална загриженост за съдбата на скъпите активи, незабелязани останаха евтините. Например онези скромни 2 млн. щ. долара, с които на 14 юни, в навечерието на изборния ден, вицепремиерът Петър Жотев обеща да запуши гладните уста на стачкуващите 350 булгаргеоминци, неполучили заплати от 1994 г. насам. Наследникът на поелия към парламента икономически министър Жотев би трябвало отсега да е наясно, че сред казусите, които ще увиснат на врата му, ще бъде и главоблъсканицата, съставена от софийския Булгаргеомин, плевенската фирма Проучване и добив на нефт и газ и петролните концесии на България в Либия. А тъкмо батакът около черното злато в Джамахирията блокира тотално приватизацията на двете дружества и

помрачи светлото им бъдеще

Защото благодарение на едва ли не забравения промишлен министър Александър Божков през 1998 и 1999 г. активите на регистрираната в Либия Българска нефтена компания (основна страна по концесионните договори за разработка на разкритите през 1986 г. залежи в районите на Мурзук и Гадамес) последователно бяха прехвърлени най-напред на Проучване и добив на нефт и газ, а после на Булгаргеомин. Бедата е, че първата рокада получи съдебна регистрация, но втората не и от август миналата година досега наследникът на Божков Петър Жотев не можа да изгази правното тресавище. Не успя да мине през него и ръководената от Левон Хампарцумян Агенция за приватизация (АП), която на 6 март тази година бе принудена да закрие раздържавителната процедура за Булгаргеомин с лаконично формулирания мотив поради лошо финансово състояние на дружеството. За сметка на това плевенското Проучване и добив на нефт и газ влезе в оперативната план-програма на АП за 2001 г., където пише, че

предприятието трябва да бъде продадено до края на годината

Пак там е посочено, че през април тази година са приети както оценката, така и информационният меморандум на дружеството и се чака само заповедта на икономическия министър, с която Българска нефтена компания - Либия, фигурираща в баланса на Проучване и добив на нефт и газ, да бъде прехвърлена на Булгаргеомин. Повече от ясно е, че като се обърне палачинката сега, очакването на подобна депеша е толкова напразно, колкото и от умрял писмо. По-същественото е, че междувременно изпълнителният директор на плевенската фирма инж. Красимир Манов е предприел, меко казано, странни операции за финансово стабилизиране на предприятието. Още през май миналата година шефът на Проучване и добив на нефт и газ се сдоби с печална популярност по два неприятни повода. Първо, ръководеният от него трудов колектив му поиска оставката, изпращайки до правителството нарочна петиция, в която бе отбелязано, че инженерът бил поставен на директорския стол по заповед на бившия промишлен министър Александър Божков със задачата... да довърши дружеството. След тежките обвинения в корупция Красимир Манов бе споходен от далеч по-сериозно събитие - неизвестни извършители стреляха срещу него. Нелицеприятните новини гръмнаха и бързо угаснаха, но сега позабравеният мениджър на плевенското предприятие отново е на път да се прочуе. Както научи в. БАНКЕР, на 4 април тази година инж. Манов е депозирал

една прелюбопитна оферта в Министерството на икономиката

Той е поискал разрешението на принципала за участието на Проучване и добив на нефт и газ в капитала на други две дружества - Газинженеринг ООД, Долни Дъбник и Каварна газ ООД, базирано в едноименния град. Всъщност плевенската фирма е съдружник в каварненското ООД още от регистрацията му през март 1999 година. То е учредено с 5 млн. стари лв. капитал и с една основна цел - газифициране на населени места и изграждане на съответна инфраструктура. Освен Проучване и добив на нефт и газ като собственици в Каварна газ фигурират община Каварна и долнодъбнишкото Таси ООД. За управител на този държавно-общинско-частен джойнтвенчър се води гражданинът Станой Станимиров Стоев. Участието на Проучване и добив на нефт и газ в Каварна газ се измерва с 1750 лв., а идеята на Красимир Манов е тази сума да набъбне до 68 250 лева. Забележителна е мотивировката му за това начинание. Според него с увеличението от 66 500 лв. щели да се покрият частично задълженията на Каварна газ към Проучване и добив на нефт и газ в размер на 75 478 лв. по изграждането на газопроводите в град Каварна. Да се чуди човек за какво покритие и за какви пет лева става въпрос в случая, още повече че, както сам съобщава

далновидният мениджър Красимир Манов

Каварна газ ООД дължи на другия съдружник - Таси ООД, 110 652 лева. Въпреки това инж. Манов моли ресорното министерство да му даде картбланш за тази авантюра и посочва, че за увеличението на дяловото участие на Проучване и добив на нефт и газ в Каварна газ под формата на апортна вноска ще се използва изграденият през 1986 г. газопровод (собственост на плевенското предприятие) от помпената газоразпределителна станция в Българево до с. Селце. Шефът на Проучване и добив на нефт и газ твърди, че газопроводът имал малка балансова стойност и уточнява, че след като се получи разрешение за апортирането му, ще се извърши и пазарната му оценка.
Капак на цялата тази красота обаче са сложили специалистите от икономическото министерство, които са установили, че към 31 декември 2000 г.

фамозното ООД Каварна газ

е постигнало следните славни успехи:
Оперативен маржин - загуба в размер на 16 хил. лв. и финансов резултат - загуба в размер на 13 хил. лева.
Крайният извод на икономическото министерство е, че Каварна газ е в много лошо финансово-икономическо състояние, дружеството е декапитализирано (собственият му капитал е минус 3 хил. лв.) и свръхзадлъжняло по смисъла на чл. 742, ал. 1 от Търговския закон. Това становище е препратено и в АП, която предвид на обявената приватизационна процедура за Проучване и добив на нефт и газ трябва да си каже тежката дума по въпроса. На 7 май тази година експертите от агенцията са се обявили категорично против заиграването между плевенското държавно дружество и Каварна газ ООД. Ясно е казано, че ООД-то го грози съвсем реална опасност да бъде обявено в несъстоятелност. Евентуалното трасформиране на дълга от 75 478 лв. към Проучване и добив на нефт и газ в капитал ще измести фирмата по-назад в списъка на кредиторите на Каварна газ. Не е целесъобразно, отбелязват от АП, да се внася чрез апортна вноска газопроводът от Българево до с. Селце в дружество, което всеки момент може да фалира.
Не са одобрени и мераците на мениджъра на Проучване и добив на нефт и газ Красимир Манов, по схема аналогична на тази с Каварна газ, да набута подопечната си фирма и в

джойнтвенчър с Газинженеринг ООД - Долни Дъбник

Като начало инж. Манов предлага неговата фирма да изкупи дялове в ООД-то на стойност 1700 лв., а като получи разрешение от икономическото министерство, да вкара в Газинженеринг пак като апортна вноска друг газопровод, собственост на плевенското предприятие, и така да увеличи участието му в долнодъбнишкото ООД. Красимир Манов изрично е пояснил, че Газинженеринг ООД продължава да разширява газоразпределителната мрежа и тенденцията показва, че апортната вноска на нашия газопровод няма да наложи промяна на съотношението на дяловете на съдружниците, отразени в предварителния договор за покупко-продажба на дружествени дялове. Интересното е, че характеристиката на Газинженеринг е доста сходна с тази на Каварна газ. Газинженеринг е регистрирано от Плевенския окръжен съд на 30 юни 1999 г. с двама съдружници - общината в Долни Дъбник и споменатото вече Таси ООД, което е съсобственик и в Каварна газ ООД. Впечатляваща е лаконичната формулировка на основния предмет на Газинженеринг : дейност, съпътстваща този род, който не е забранен от закона. Управителка на този бизнес е Анка Златева Петкова, която изпълнява същата длъжност и в Таси ООД. Там пък съдружници са СД Таси - ДД, Валери Лазаров Петров и Светлозар Митев Димитров. Това явно са хора, които шефът на Проучване и добив на нефт и газ добре познава, тъй като въртят общ, макар и злополучен бизнес в почти фалиралото Каварна газ ООД. Само че, за щастие, спецовете от АП не са казали ура на идеята същата далавера да се завърти и чрез Газинженеринг. Отчитайки недоброто финансово състояние както на Газинженеринг, така и на Каварна газ, те не смятат, че плевенската държавна фирма ще спечели от участието си в подобни джойнтвенчъри. Не е вярно, констатират хората от АП, твърдението на мениджмънта на Проучване и добив на нефт и газ, че участието му чрез апортна вноска в Газинженеринг няма да промени съотношението между дяловете на съдружниците поради разширяването на газоразпределителната мрежа. Защото

спецовете от екипа на Левон Хампарцумян

не са пропуснали да забележат, че регистрираното с капитал 5 хил. лв. Газинженеринг ООД е изразходвало за миналата година едва 4 хил. лв. за закупуване на дълготрайни материални активи. При това положение, казват те, каквато и да е евентуалната пазарна оценка на апортната вноска на Проучване и добив на нефт и газ, дружеството би придобило мажоритарно участие в ГазинженерингООД. Освен това според представения бизнесплан за периода 2000-2007 г., послужил като икономическа обосновка на искането плевенската фирма да се включи в Газинженеринг, тя се ангажира да инвестира в съвместния бизнес в първите години между 250 000 и 360 000 лева. Като източник на средства са посочени кредити и вноски от съдружниците. А тъй като Газинженеринг не разполага с имущество, което да гарантира подобен кредит, източник на средства за инвестиции си остават съдружниците и основната тежест на финансирането ще понесе Проучване и добив на нефт и газ. Посочвайки тази крайно неизгодна възможност, експертите от АП отхвърлят идеите на изпълнителния директор на плевенското предприятие да го източва под формата на инвестиции. Пита се обаче защо от пролетта на миналата година, когато с действията си мениджърът на фирмата породи подозрения тъкмо в такава посока, до тази пролет икономическото министерство съзерцаваше процеса с широко затворени очи?

Facebook logo
Бъдете с нас и във