Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАСТРАХОВАТЕЛНИТЕ БРОКЕРИ ОЧАКВАТ ТУРБУЛЕНЦИИ НА ПАЗАРА

Доц. Янаки Андреев, председател на Асоциацията на застрахователните брокери в България и главен управител на брокерско застрахователно и презастрахователно дружество Зенит, пред в. БАНКЕРЪГ-н Андреев, много и различни мнения се появиха около проекта за Кодекс на застраховането. Уреден ли е по ваша преценка коректно въпросът за ликвидацията на щетите на задължителната застраховка Гражданска отговорност в него?- Поднормативен акт на Комисията за финансов надзор ще решава този въпрос в детайли, след като кодексът стане факт в правния мир. Като съдя от последните разпоредби, свързани със задължителната автомобилна застраховка, мисля, че проблемите отново няма да бъдат уредени по най-адекватния и ефективен начин. В таблица за ликвидация на щетите например изхабяването на автомобилите е класифицирано не само според възрастта им, но и според произхода им - дали са от Германия, Италия, Франция, или от друга западноевропейска държава, което е доста странна приумица.От друга страна - въпросът е принципен, защото, когато става дума за задължителната автомобилна Гражданска отговорност, всъщност говорим за виновно причинени щети на трети лица, които трябва да бъдат възмездени адекватно, тъй като собственикът на увредения автомобил няма никаква вина. Предлаганата от надзора методика за ликвидация на щетите по застраховката е доста стръмна и изхабяването на ударените МПС е калкулирано в ущърб на ощетения невинен. По този начин обезщетението остава все така незначителна сума, особено като се има предвид, че преобладаващият автомобилен парк на България продължава да бъде на почтената средна възраст от около 17-19 години. Принцип при застрахователните отговорности е да не се начислява изхабяването на автомобила, защото човекът не е виновен, че автомобилът му е стар и някой го е ударил - нали до този момент той си е служил с него. И преди в българската застрахователна практика щетите негласно се възмездяваха много ниско, а сега това се узаконява.Чувала съм, че в Брюксел не оценяват българското автомобилно застраховане на много добро равнище. Имат ли основание и какво можем да взаимстваме от опита на западните държави?- Предполагам, че експертите от Европейската комисия в Брюксел имат предвид именно проблемите при ликвидацията на щетите в задължителната Гражданска отговорност за автомобилите. В Европа се спазва железният принцип, че пострадалият автомобил трябва да бъде ремонтиран за сметка на застрахователната полица на виновния причинител, което е и смисълът на тази застраховка - да се защитят правата на увреденото трето лице. Познавам добре застрахователната практика в много от западноевропейските държави и ще разкажа няколко примера. В Германия и Швейцария обезщетението по Гражданска отговорност е равно на стойността за безупречно ремонтиран автомобил, при това в седемдневен срок (за Германия). В Белгия то се определя на базата на разходите за ремонт, след който вещо лице проверява дали качеството му отговаря на предписанията за безопасност на превозното средство, защото това е в интерес на обществото, защото се цени човешкият живот и се гарантира собствеността. В много от западноевропейските страни се възмездяват дори разходите за погребение и траурно облекло на съпрузите и преките роднини, обезщетява се и намалелият доход в семейството на пострадалия при катастрофа. Във Франция и Швейцария например се изплащат обезщетения и за морални увреди - тъга, скръб. В Западна Европа се знае, че вината се определя и доказва от държавните институции - полицията и/или съда, а невинният не трябва да бъде потърпевш пряко или косвено. У нас обратно - българският съд присъжда много малки обезщетения за нанесени нематериални щети - причинена смърт, леки или тежки телесни увреждания. Но тъй като скоро ще се присъединим към обединена Европа, ще трябва да се съобразим със стандартите й и в това отношение. Предстои да се изплащат сериозни суми за отговорност, което пък ще оскъпи застраховките.Повишените застрахователни премии няма ли да се отразят върху обхвата на задължителната автомобилна застраховка? Той и сега е твърде нисък - при над три милионен автомобилен парк застрахованите автомобили са един милион. - Обхватът на задължителната застраховка наистина е нисък и не отговаря на европейските предписания. Причината за това състояние на пазара е беднотията на българския народ. Не трябва да се притесняваме да признаваме този факт. Бедността е причината и за твърде остарелия автомобилен парк. Недостатъчната застрахователна култура също е фактор, но по-второстепенен. Трябва да признаем, че тя е занижена не само при застрахованите, но и при застрахователите. Което поставя въпроса за подбора и квалификацията на застрахователните специалисти. Подготовката на застрахователния специалист - застраховател, брокер, агент, трябва да е комплексна, за да отговаря на съвременните изисквания. Ноухауто на застрахователните дружества също трябва да се развива. В общото застраховане продуктите е препоръчително да се предлагат комплексно, за да се отървем от кампанийността и продажбата, особено на задължителната Гражданска отговорност - на парче. Тя може да се предлага в пакет с други доброволни застраховки и така ще се подобри обслужването, ще поевтинее както за застрахования, така и за застрахователя, тъй като ще има по-малко разходи.Смятате ли, че контролът на компаниите върху дейността на застрахователните им агенти е занижен, което е предпоставка за злоупотреби?- Не съм запознат отблизо с дейността на агентите, но и от разстояние се долавя, че застрахователите им делегират максимални права, за да увеличават обема на бизнеса си. Което ни връща към проблема за недостатъчната квалификация на застрахователните агенти. Заклетият агент съвсем не е доверено лице на застрахователя, за когото работи. В повечето случаи той действа като нелицензиран брокер, защото предлага продукти и на други застрахователни компании, макар да не изпълнява изискванията за квалификация и образование, задължителни за лицензирания брокер.Защо българските застрахователи в редица случаи не възмездяват щетите коректно и навреме?- Нямам друго обяснение освен че на застраховането някои гледат не като на общественоотговорна дейност, а само като на бързодоходен бизнес. Застраховането наистина е бизнес, но със силно подчертан социален характер. Ако се превъзмогне манталитетът да се мисли само за пари и печалби, убеден съм, че българските застрахователи ще са в състояние да работят много по-професионално.Как се постига справедливост при плащането на адекватна застрахователна премия? - Широко известна е системата Бонус - Малус, която наказва лошите водачи с увеличена премия и поощрява добрите с намалена. Системата е много полезна, стига коректно да се организира и да има добре сегментирана статистическа информация. Ако клиентът реши да смени компанията, той трябва да представи документ от предходния си застраховател какви щети е претърпял или причинил през последните две-три години, което също се отразява върху приложението на системата Бонус - Малус. В името на справедливостта той трябва да има пълна атестация (досие) като водач на автомобил. Смятам, че ако не се постигне определена степен на социална справедливост при ликвидацията на щетите, ще се създадат проблеми и предпоставки за користност, измама, инсинуация, корупция. Проблемите, свързани с ликвидацията на щетите, се крият и в недостатъчната публичност и яснота при сключване на застраховката. На застрахования по неволя е отредена ролята на страничен наблюдател и той е принуден напълно да се довери на застрахователя, брокера или агента, защото не познава условията и процеса на застраховане. Какви проблеми и промени очаквате да настъпят в бизнеса на застрахователните брокери предвид предстоящото въвеждане на европейските стандарти?- На застрахователните брокери им предстои да се сблъскат главно с два проблема, единият от които е свързан с изискваните в европейските директиви гаранции за финансова стабилност. Там са предвидени три, всяка от които може да се прилага самостоятелно и отделно. Докато у нас новият проектозакон - кодексът, предвижда да бъдат въведени и трите заедно, което неимоверно ще затрудни дейността на застрахователните брокери. Първото условие е за осигуряване на 4-процентно финансово покритие върху оборота на дружеството, второто е за задължителна застраховка за професионална отговорност, която ще струва на брокера около 1 млн. лв., и третото - за наличие на специална банкова сметка, която ще е неприкосновена. В нея ще постъпват парите от застрахователните полици, с които брокерът е задлъжен към застрахователната компания. Българските законотворци са прекалили с комбинирането и на трите изисквания. Брокерите у нас не са в цветущо финансово състояние и прилагането на строгите изисквания за капиталова адекватност ще принуди някои от тях да се откажат от бизнеса си. Сериозен проблем ще стане и изискването за професионализъм. Няма да бъде пресилено, ако кажа, че българското брокерство днес е по-близо до застрахователното агенство. Истинският брокер намира обекта, съгласува условията, може да стигне дори до презастрахователя и чак тогава отива при застрахователя, за да му предложи полицата. Докато сега у нас брокерите получават конкретните условия на застрахователния продукт и го продават на пазара, което е чисто агентство. Малко са брокерите, които биха могли да работят по другия начин. Те трябва да познават тенденциите и в европейското застраховане, защото след като сме на прага на ЕС, у нас скоро ще влязат мощни западни компании, които ще предизвикат силна конкурентна турбуленция на пазара. Постепенно ще се стигне до редуциране на броя на българските брокери, които сега наброяват над 150 дружества. Някои от колегите ще потърсят спасение, като продадат на западни брокери застрахователния си портфейл - най-ценното, с което разполагат. Други вероятно ще се слеят помежду си, за да окрупнят бизнеса си. През следващите няколко години трябва да очакваме сериозни промени в пазарната ниша на брокерските услуги.Кои брокерски дружества, според вас, ще оцелеят?- И сега ефективно работещите брокери не са повече от 15 -20. Кои ще останат, ще реши пазарът. Вероятно ще оцелеят брокерите, които аз наричам служебни - онези, които имат собствени автомобилни къщи и нямат конкуренция, тъй като застраховат превозните средства, които сами внасят и продават. Те се занимават със застраховане заради комисионите, докато висшият пилотаж на посредничеството в презастраховането няма скоро да се случи у нас. За този бизнес се изискват изключителен професионализъм, тъй като той се развива приоритетно на международния пазар, както и стабилни професионални контакти, които в застраховането означават доверие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във