Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАСТРАХОВАТЕЛИТЕ СЕ СКАРАХА ЗАРАДИ СТИКЕРИТЕ

Липсата на сговор в застрахователната дружина може сериозно да се отрази на финансовото й здраве.Два-три милиона лева са сума, която може да скара приятели, да раздели партньори... Парите от застрахователния гаранционен фонд, които по закон трябва да са поне 3 млн. лв., от няколко месеца опъват нервите на застрахователните мениджъри. Управлението на тези средства бе причината за бурните събрания на застрахователната асоциация в ранната пролет, когато бе подменено и част от ръководството на АБЗ (на 21 април с продължение на 12 май). То избира управата на застрахователния Гаранционен фонд, а не е без значение кой точно ще управлява парите му. Което обяснява защо оттогава събитията в застрахователния сектор текат с висока скорост.За няма и две седмици управителният съвет на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) извъртя позицията си на 360 градуса. На 7 юли 2005 г. той избра управителен съвет на Гаранционния си фонд, а на 15 юли отмени това си решение. Повод за драматичната развръзкабе възражението на двама от лидерите в бранша - ДЗИ - Общо застраховане и ЗПАД Булстрад. Двете компании са недоволни, че при избора на новото ръководство на ГФ е допуснато едни и същи лица да влязат в управителните органи и на асоциацията, и на фонда. Възражението им подкрепя и застрахователната компания Лев Инс, потвърди за БАНКЕРЪ председателят на управителния й съвет Ася Аксентиева. Според нея подобен избор създава конфликт на интереси, а и колкото повече хора се ангажират с проблемите на задължителното автомобилно застраховане, толкова по-добре. От огласените списъци на двата управителни съвета става ясно, че дублираният член е Йордан Кифов, заместник-председател на съвета на директорите и изпълнителен директор на ЗД Бул Инс, председател на Комисията за автомобилно застраховане към АБЗ , член на УС на АБЗ и на УС на Ядрения пул. Той обаче смята, че напрежение сред застрахователите няма, има само възражения, заради които Застрахователен надзор на КФН не е утвърдил новоизбраното ръководство на фонда, а АБЗ е отменило решението си. Кифов обясни, че на срещата в хотел Рила на 30 юни 2005 г. представителите на застрахователните дружества са били запознати с предложението за избор на нови членове на УС на фонда и тогава никой не е възразил, а кандидатурата му са издигнали група застрахователни дружества. Създадените съмнения и недоразумения трябва да се разсеят в интерес на всички и верният път е да се направи нов избор на УС на Гаранционния фонд, каза Йордан Кифов пред репортер на вестника. В петък (22 юли) председателят на АБЗ Даниела Конова уточни за в. БАНКЕРЪ, че второто лице, по отношение на което има резерви, е Тодор Генчев, изпълнителен член на съвета на директорите и заместник-председател на застрахователно и презастрахователно дружество Витоша и досегашен заместник-председател на УС на Гаранционния фонд, който се оказва свързано лице с Ивет Белева, също от Витоша, която е и член на УС на асоциацията. Тодор Генчев има вече два мандата в ръководството на фонда.Асоциацията на застрахователите е поискала с писмо КФН да разтълкува дали в ръководството на фонда трябва да се избират физически лица, или застрахователни компании, които да посочат свой представител? Писмото е изпратено до председателя на КФН Апостол Апостолов, а не до новоизбрания шеф на застрахователния надзор Ралица Агаин, уточни пресцентърът на КФН. От комисията са реагирали бързо и отговорът е получен на 20 юли 2005 година.Откъде произтича напрежението? По силата на Наредбата за задължително застраховане управителният съвет на АБЗ избира и контролира управителния съвет на Гаранционния фонд и при тази субординация на отговорностите излиза, че при участие в двата органа едновременно въпросните лица сами избират себе си, след което ще имат задължението и да се самоконтролират. Правната баталия би приключила като неприятно недоразумение чрез размяна на кореспонденция между АБЗ и КФН и с избор на ново ръководство на Гаранционния фонд, ако част от застрахователните дружества не подозираха, че в мазето са останали заровени скелети. Запознати със скандалите между застрахователите казват, че действителната причина спорът да придобие такава острота са сделките за отпечатване на автомобилните стикериза Гражданска отговорност. На 15 май бе обявено, че те влизат в действие на 1 юли. Твърди се, че появата им е съгласувана с Гаранционния фонд, с АБЗ и със застрахователните компании, преди да получат съответната регламентация в нормативните разпоредби на КФН. Ралица Агайн, която от три месеца оглавява застрахователния надзор, обяснява, че надзорниците нямат намерение да преразглеждат въпроса със стикерите. Тя призна, че е запозната с възраженията на ДЗИ - Общо застраховане, ЗПАД Булстрад и ЗК Лев Инс по този повод, но тъй като до КФН е адресирано само копие от писмото им, не се предполага комисията да дължи отговор. Авторите на възраженията обаче все още чакат реакцията на надзорниците. Мениджмънтът на недоволните компании посочва, че стикерът няма самостоятелно значение без застрахователна полица, която е единственият акт за доказване на сделката по задължителната застраховка Гражданска отговорност. Следователно наличието му върху предното стъкло на МПС не доказва само по себе си каквото и да е било покритие, нито гарантира валиден застрахователен договор и редовна застраховка. В писмото си трите дружества оспорват правотона Гаранционния фонд по задължителното застраховане да издава такива стикери, тъй като не е страна по застрахователния договор и следователно не би могъл да удостоверява в знака обстоятелства от него. Затова направените за сметка на Гаранционния фонд разходи за отпечатването на знака (стикера), според тях, са нецелесъобразни. Тези средства не са предвидени при тарифирането на застраховката в края на 2004 г. и КФН не ги е отчела, когато е определила минималната рискова премия за Гражданска отговорност. ДЗИ - Общо застраховане, ЗПАД Булстрад и ЗК Лев Инс сключват повече от половината от всички застрахователни полици Гражданска отговорност на пазара и съответно правят значително по-големи вноски във фонда. Парите, с които Гаранционният фонд плаща за отпечатването на стикерите, за клещите, с които се продупчват, както и за други, свързани с начинанието разходи, са от премийните приходи по Гражданска отговорност на лицензираните застрахователи. И тъй като бюджетът на фонда не трябва да пада под 3 млн. лв., много вероятно е след направените неефективни разходи по сделката със стикерите през 2006 г. вноските на застрахователите да бъдат завишени. Някои експерти изчисляват, че фондът вече е поръчал и заплатил отпечатването на повече от 2 млн. стикери, а поръчките непрекъснато се увеличават. Застрахователите обаче пресмятат, че хиляди стикери не са използвани по предназначение и биха могли да се използват, без зад тях да има полица. Никой с точност не знае, казват те, колко струва един стикерСпоменава се цена 1.60-1.70 лв. за една лепенка и вероятна комисиона от 20 процента. Следователно става дума за солидна сума от сметките на фонда. И тъй като това са средства на застрахователните компании, не е чудно, че те настояват да имат пълна яснота за това кой, как и защо ги харчи. Печатарят на застрахователните стикери е дружеството Демакс, което със сигурност е доволно от изгодната поръчка. И понеже липсва ефикасна информационна система между КАТ и застрахователите, транспортната полиция на практика ще проверява нещо, което няма как да бъде установено в реално време. Дали не създаваме нови инструменти за корумпиране на полицаите, риторично питат застрахователи. Румен Янчев, председател на УС и изпълнителен директор на ЗПАД Булстрад, бе и по-конструктивен: не е ли било по-целесъобразно вместо застрахователната гилдия да отделя над 5 млн. лв. за стикери, да инвестира тези пари в модерна и ефективна информационна система, за да бъде повишен действителният обхват на Гражданска отговорност и засилен контрол над недобросъвестните водачи, които се измъкват от задължителната застраховка? СъмнениятаИмаме информация и подозрения, но нямаме доказателства, че зад всичко това се крият интереси, които не са свързани със застраховането. Макар отпечатването на стикерите да е залегнало в текстовете на Наредбата за задължителното застраховане на КФН, съществуват неясноти за това, кой поръчва стикерите и кой ги плаща. Според наредбата, това е Гаранционният фонд, но как се определя цената на стикерите и кой контролира цялата сделка? Бюджетът на Гаранционния фонд не трябва да пада под 3 млн. лв. и ако стикерите не изпълнят предназначението си, това ще означава, че през следващата година пак ние, лицензираните за Гражданска отговорност застрахователни дружества, ще го попълваме със завишени вноски, обобщи повода за възникналото напрежение един застрахователен мениджър. Даниела Конова, председател на УС на АБЗ, каза пред БАНКЕРЪ, че възнамерява да свика събрание на цялата асоциация, на което ще бъдат обсъдени проблемите със стикерите, а след избирането на новото ръководство на Гаранционния фонд ще бъде направена пълна проверка, за да се установи дали срещу всеки стикер има издадена действителна полица.

Facebook logo
Бъдете с нас и във