Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАЩО ПОСКЪПВАТ ТОКЪТ И ПАРНОТО

Българската енергетика ще запомни ядрения експерт Овчаров като управника, повишаващ шоково цените на тока, парното и природния газ. При това нееднократно. През периода юни 1996 - февруари 1997 г. като министър на енергетиката в правителството на Жан Виденов му се наложи да обявява не едно или две енергийни поскъпвания и увеличенията - при всеки случай бяха не в проценти, а в пъти. Наистина не може да се твърди, че заслугата за тях е била само и изцяло на министъра с осеммесечен мандат. Анализ на състоянието в енергетиката тогава така и не бе направен - просто защото галопиращата инфлация и общата криза в страната извадиха на дневен ред доста по-важния въпрос за оцеляването. Затова и негативни реакции от енергийните поскъпвания почти нямаше.Сега обаче ситуацията в страната е доста по-различна, поне от макроикономическа гледна точка. Но дружествата в енергетиката отново са пред срив. И то не само заради глобалната енергийна криза, принуждаваща дори и американците да пестят електроенергия и течни горива. А и заради недотам уместните управленски решения в бранша през последните няколко години, отразили се негативно на финансовите резултати и на производствените, и на преносните, и на разпределителните енергийни фирми в страната. Голямата трагедия на българската енергетика през тези години се изразява в два акта: раздробяването и особената кадрова политика, ръководена главно от партийни и личностни интереси. (Този коментар заимстваме от експерт, работещ от години в енергийния департамент на централата на Световната банка във Вашингтон, направен за в. БАНКЕРЪ.) И то във време, когато в най-развитите икономики в Европа енергийните дружества започнаха бързо да се интегрират - и вертикално (по веригата производство - пренос - разпределение), и хоризонтално (обединения на различните видове енергопроизводство като добив на въглища, генерация на електроенергия от ТЕЦ, ВЕЦ и АЕЦ, пренос и разпределение на природен газ). Паралелно с интеграцията започна интензивен процес на купуване на мозъци - мултинационалните компании наддаваха и за енергийни експерти, и за специалисти в областта на енергийните финансови потоци и на отрасловата регулация. Емблематичен пример в случая е немският енергиен гигант Е.ОN, който през последните пет-шест години погълна повечето въглищни, електроенергийни и газови предприятия в обединена Германия, придоби собственост в почти всички бивши социалистически страни (включително и в Газпром чрез дъщерното си дружество Рургаз), стъпи и в България чрез покупка на електроразпределенията във Варна и Горна Оряховица. В същото време България раздробяваше все повече и повече внушителния си иначе енергиен комплекс, почти не влагаше средства в обновяването и модернизацията му и в изграждане на нови мощности (инвестициите се изчерпваха само с най-належащите ремонти). А управляващите партии като по правило използваха големите държавни предприятия в енергетиката за финансова подкрепа на партийната си политика и като уютно убежище на заслужили съмишленици. Вместо да се изгради логически и икономически аргументирана енергийна стратегия, която да бъде приета и да бъде следвана от всяко от правителствата в София, България обяви за панацея енергийната приватизация и дори продаде част от електро- и топлоцентралите си на прохождащата Софийска фондова борса (което е прецедент не само за Европа, но и в световен мащаб). Повечето от раздробените фирмибяха оглавени от представители на приятелски кръгове, близки до управляващите, но твърде далеч и от икономическите, и от технологичните проблеми на сектора. А Законът за обществените поръчки, който по презумпция би трябвало да защитава обществения интерес, бе използван най-вече в интерес на тези кръгове. Подобно на другите бивши социалистически страни, България също вкара посредници в някои енергийни вериги. Но за разлика от тях не се задоволи само с газовата сфера, а пренесе опита с черните касички и в останалите клонове на енергетиката. Особен вид паразити се оказаха т.нар. топлинни счетоводители, натрупали милиони срещу... задължението един път на година да отчетат показанията на разходомерите, инсталирани върху всеки радиатор (доколко отчетените деления съответстват на реално консумираната топлоенергия е друг въпрос). И не напразно веднага след приватизацията на топлофикационните дружества един от първите пориви на новите им собственици бе да се откажат от услугите на топлинните счетоводители. Искането им бе посрещнато с дружен отпор и от страна на енергийното ведомство, и на секторния регулатор. Не е ясно обаче дали държавните институции ще продължат да упорстват, или новите управници ще възприемат съвършено нов подход и ще орежат толерираните от последните две правителства фирми. Обещания и тук не липсват. Наскоро след като седна в министерското кресло, Румен Овчаров публично обяви, че щял да въведе нова система за отчитане на парнотоКак представителят на столетницата ще изпълни това си обещание, засега никой не може да прогнозира. Друго обаче е сигурно: че ценовата политика в бранша досега се диктуваше главно от партийни, приятелски и предизборни интереси. След доста оживена и оспорвана дискусия през 2001 г. правителството на Симеон Сакскобургготски прие тригодишен ценови график в електроенергетиката, предложен от Световната банка и МВФ. Според него до края на 2004 г. крайните цени на киловатчас трябваше да достигнат 4.5 щ. цента (това ниво всъщност включваше пълната себестойност на тока - от производствената централа през преноса и разпределението, плюс минимална печалба за всяко от звената по тази верига). Тази ценова граница обаче, фиксирана и в актове на Народното събрание и на Министерския съвет, бе достигната и надхвърлена още в средата на 2003 г., а токът тепърва ще поскъпваПредстои чувствително повишение и през следващия отоплителен сезон, защото ще отразява не само натрупаната инфлация, но и по-високите тарифи, отказани на енергийните предприятия през изборната 2005 година.На практика догодина с тока ще стане това, което сега се прави с топлоенергията. Веднага след поскъпването на природния газ с 18.11% министър Овчаров прогнозира, че парното ще се повиши с 40 до 60 на сто. На общественото обсъждане обаче, проведено през седмицата от Държавната комисия за водно и енергийно регулиране (ДКЕВР), шефът й Константин Шушулов официално заяви: Ще гледаме повишението и на топлоенергията да е в рамките на 12-16% за различните топлофикации. Това обаче едва ли е възможно. Просто защото още след приключването на миналия отоплителен сезон (началото на май) четирите най-големи топлофикации в страната (в София, Пловдив, Варна и Бургас), които вече не получават държавна субсидия, започнаха да прилагат нови тарифи, повишени с около 12-15 на сто. Така за четирите града, където се намират близо 90% от топлофицираните жилища в страната, ноемврийското поскъпване на парното ще е второ за тази година.Най-вероятно новите тарифи на парното ще бъдат обявени около 20 октомври, прогнозираха членове на комисията. Намеренията са публичните обсъждания да продължат. Според проф. Шушулов обаче топлофикациите разполагат с резервда задържат ценовия скок. Така постъпват приватизираните вече дружества - те са прекратили действието на остарелите си мощности, които само гълтат пари за поддръжка и персонал. Това сега им позволява да задържат скока на цените и им дава възможност за евентуално завръщане на клиенти, смята шефът на енергийния регулатор. Другият резерв, по думите на професора, са таксите за мощност: ДКЕВР щяла да натиска топлофикационните дружества да я намалят дори под нивата, които потребителите са плащали за миналия отоплителен сезон и през лятото. Не може да прибираме повече пари на хората, които са си спрели парното, бе категоричен Шушулов. Исканията на топлофикациите са таксата за мощност да е между 4.45 и 20.23 лева на киловатчас годишно. Най-ниската тарифа за мощност иска Топлофикация - Габрово, която единствена предлага намаление от сегашната си такса в размер на 4.95 лв. на киловатчас годишно, а най-висока предлага дружеството в Шумен. Другото перо, което ще увеличи приходите на топлофикационните дружества, без да се отрази на потребителите им, е продадената на НЕК електроенергия от ко-генерация (комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия). Сега енергийният регулатор е определил тя да се изкупува на преференциалната цена от 79.74 лв. за мегаватчас, а дружествата искат тя да е 94 лева. Може да я вдигнем малко, съгласи се проф. Шушулов, но призна, че такова решение ще удари финансите на електрическата компания.Всъщност най-големите проблеми с енергийните цени (а и с дружествата в бранша) тепърва предстоят. И от определящо значение тук е не само поведението на енергийния регулатор, но и на ресорното министерство. Ако регулаторната комисия продължава да се държи като държавен (сиреч зависим от волята на управниците орган) и ако министерството продължи да разпарчетосва и продава на безценица енергийните предприятия, след година - две може да плащаме най-скъпите ток и парно на Стария континент. Дори и ако страната ни е вече пълноправен член на Европейския съюз.

Facebook logo
Бъдете с нас и във