Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАЩИТНИТЕ МИТА ЩЕ ОГРЕЯТ ТОРОВИТЕ ЗАВОДИ ПРЕЗ ЮЛИ

Неколкомесечното лутане на икономическото и на земеделското министерство дали да наложат, или не защитни мита за вноса на амониева селитра у нас доведе до отпадането на проблема от само себе си. Сега, дори и мярката да се гласува, тя няма да има никакъв смисъл, защото сезонът на торене с изкуствени торове вече приключва. Освен това се повишиха и цените на международните пазари, така че производителите от Румъния, Русия и Украйна вече атакуват Западна Европа. Новото предложение на торовите заводи - Агрополихим - Девня, Неохим - Димитровград, и тотално закъсалия Химко - Враца, е митата да се въведат от началото на юли до края на 2002 година. Същевременно заводите поеха ангажимент да не повишават цената на продукцията си (освен ако не се вдигне стойността на суровините за производството й), като по този начин интересите на земеделците ще бъдат запазени. Така периодът ще обхване критичните месеци от октомври до декември, през които миналата година се извърши рекордният в последно време внос на селитра - по различни оценки между 70 и 85 хил. т, и около 90 хил. т карбамид. От тези сметки излиза, че голяма част от използваните от българските стопани общо 385 хил. т торове са внесени през северната ни граница. Нашите предприятия трудно удържат на инвазията поради високите цени на природния газ - 250 лв. на хил. куб. м без данък добавена стойност. За същото количество руските потребители плащат едва по 11 щ. долара. Грешни са сметките на земеделския министър Мехмед Дикме, че вносът води до повишаване на конкуренцията и оттам до падане на цените за земеделците - заяви за в. БАНКЕРЪ изпълнителният директор на Агрополихим Васил Александров. - Цялата логистична мрежа у нас - пристанища, пътища, складове и т.н., не позволява вноса на повече от 200 хил. т торове годишно. А както се оказва, дори и през най-слабите години като сегашната потреблението на селитра и карбамид не пада под 380 хил. тона. При това положение поне половината от тях трябва да се осигурят от български производители. И ако те спрат работа, какъвто е случаят с врачанския Химко (четвъртият торов завод - Агробиохим в Стара Загора е в несъстоятелност от години и няма практически шанс да заработи отново), земеделците ще изпитат недостиг на селитра и карбамид, допълни черните краски Александров. Всъщност и тогава ще се намери кой да произвежда у нас, но цените вече няма да са същите.Стимулирането на вноса от Румъния, която заедно с нас е член на ЦЕФТА и внася торове при нулеви ставки, поражда освен всичко друго и екологични проблеми, смята шефът на Агрополихим. Заводът в Турну Мъгуреле работи само когато трябва да изнася продукция за България - в месеците от октомври до декември, замърсявайки въздуха на Никопол, който е на отсрещния бряг на Дунав. Според специалисти в бранша, произвежданата там селитра е с доста по-ниско качество от българската и вместо да подобрява, влошава показателите на почвата. Вицепремерът Николай Василев вече е внесъл в Министерския съвет предложението за налагането на защитните мита и е много вероятно то да бъде прието именно за втората половина на годината. Искането на нашите предприятия е митото за изкуствените торове да се повиши от базовата му стойност - 25%, до 40 процента (което не засяга Румъния, заради членството й в ЦЕФТА). Такъв беше размерът му за няколко месеца през миналата година. Тогава обаче мярката бе отменена след обвинения на земеделското министерство, че торовите заводи са се възползвали недобросъвестно от ситуацията, надувайки цените на вътрешния пазар. Мениджърите на комбинатите посочват в подкрепа на своята позиция и практиката на Европейския съюз. За да се справи с дъмпинга, от средата на април ЕС увеличава митата за внос на торове от Русия и Украйна от над 20 евро на 47.07 евро за тон. Това ще бъде полезно и за нашите заводи наесен, когато ще могат да изнасят на по-добри цени. А дотогава в Димитровград и Девня, изглежда, ще спрат работа.Агрополихим ще произвежда селитра до края на април, предвижда Васил Александров. Засега предприятието работи с пълен капацитет, като от ноември 2001 г. насам в чужбина са продадени над 200 хил. т селитра, докато на българския пазар - двойно по-малко. Лошото според Александров е, че износът е на загуба - цената на пристанище Варна е максимум 80 щ. долара при себестойност от 93-95 щ. долара за тон, и то без да се включват и някои разходи. Заводът обаче печели от продажбите си у нас, където цената хвръква до 260-270 лв. за тон без ДДС. Между другото толкова, и дори малко повече, струва амониевата селитра на дребно и на Запад. Агрополихим завърши 2001 г. с малка печалба според българските счетоводни стандарти, но международният одит е изчислил загуба от 1 млн. лв., казва Александров.По-добре стоят нещата при Неохим. Членът на съвета на директорите на димитровградския завод Тошо Димов заяви за БАНКЕРЪ, че дружеството е приключило 2001-ва на печалба от 6 млн. лева. Задълженията му към Булгаргаз пък са намалели до 23 млн. лв., като това са неплатени сметки от преди приватизацията. Но Неохим също отчита по-слаби продажби през тази година и не е изключено да спре производството си през април. Предприятието успява да натовари мощностите си заради износа за Турция, където цените на селитрата са колкото българските. Интересното е, че регистрираната за втора поредна година печалба на Неохим повишава интереса към акциите му на фондовата борса. Докато преди месеци те можеха да се купят под 1 лв. бройката, сега търсенето им е на 1.50 лева. Ясно е, че дружеството няма да раздава дивиденти, докато не се изплати целият дълг към Булгаргаз (при сегашните темпове на издължаване това ще стане след четири години), но печалбата, в съчетание със защитните мита и евентуалното въвеждане на диверсифицирани цени на природния газ, вещаят добри дни за завода.

Facebook logo
Бъдете с нас и във