Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ - НАЧИН НА УПОТРЕБА

Екологичното министерство изпревари само с няколко дни осем природозащитни организации, които възнамеряваха да внесат в Съвета на Европа в Страсбург доклад с негативните оценки за опазването на околната среда в Кресненското дефиле. На 5 август експерти от ведомството се срещнаха с представители на Природен фонд, За Земята, Бърдлайф Интернешънъл (представяна от Българското сдружение за защита на птиците), Балкани, Информационен и учебен център по екология, Екофорум и Приятели на Земята Интернешънъл и се договориха за прекратяването на всички дейности, които нарушават екологичното равновесие в района, включително и строежа на малки ВЕЦ. Това стана в навечерието на визитата у нас на наблюдатели на Съвета на Европа, които ще проследят дали спазваме ангажиментите си по т. нар. Бернска конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и на местата им за обитаване, приета през 1979-а и ратифицирана от Великото народно събрание на 25 януари 1991 година. Като правен документ, координиращ дейността на европейско равнище, тя наложи редица стандарти в тази насока.Макар и недооценен в нашата страна и непризнат за защитена територия по българското законодателство, Кресненският пролом отдавна едобре познат на европейските екоексперти С препоръка 98 на Бернската конвенция от 2002-ра той е включен в НАТУРА 2000 - мрежата от защитени райони на Стария континент. А заради разминаването между българските и европейските природозащитни норми, през декември 2004 г., 24-ият постоянен комитет на конвенцията отвори и досие за случая Кресна, което предстои да се разгледа на заседанието му в края на август. След като е ратифицирала документа от Берн България е длъжна да предприеме законодателни и административни мерки за съхраняване на Кресненското дефиле, отбеляза пред в. БАНКЕРЪ Андрей Ковачев от Асоциация Балкани. В противен случай природозащитните организации ще уведомят Съвета на Европа за извършваните там нарушения и най-вече при строителството и експлоатацията на малки водни централи. Въпросът за изграждането на тези енергийни съоръжения бе поставен в началото на 2000 г., когато министерствата на околната среда и водите и на енергетиката обявиха програма за насърчаване на електропроизводството от възобновяеми енергийни източници, като алтернатива на топло- и ядрените централи. Инвеститорите бяха съблазнени от редица административни облекчения, обещания за преференциални изкупни цени на тока, за лесен достъп за финансиране от фондовете на екологичното ведомство и за по-лесното издаване на екологични разрешителни. Нещо повече - предвидено е през 2007-а да започне търговия със зелени сертификати за производството на екологично чиста електроенергия. Всичко това привлече вниманието на бизнеса и доведе до бум на изграждането на малки ВЕЦ. Само за 2000 г. екоминистерството е издало без задължителната в такива случаи оценка за въздействието върху околната среда около сто разрешителни за строеж. До март 2005-а малките водни централи вече са 283, а към днешна дата надхвърлят триста. Правителството планира до 2009 г. броят им да достигне 1000и те да усвояват почти целия хидроенергиен потенциал на страната. Това естествено ще привлече огромни инвестиции в сектора, още повече че ЕБВР вече реализира програма за финансиране на възобновяеми енергийни източници в България.От началото на 2002-ра екологичните организации са изпратили десетки писма до Министерството на околната среда и водите с искане да не се допуска строеж на малки ВЕЦ в Кресненския пролом. Въпреки това Районната инспекция на околната среда в Благоевград е разрешила изграждането на девет малки централи в района, пренебрегвайки факта, че експлоатацията им ще е заплаха за съществуването на защитени животни и растения. Три от тези ВЕЦ са разрешени през тази година, само няколко месеца след отварянето на досието по случая Кресна в постоянната комисия на Бернската конвенция. При това местните хора твърдят, че решенията на районната инспекция в Благоевград са взети при пълна непрозрачност. Печалноизвестен стана писменият отговор на екоминистерството (с изходящ номер 26-00-752/ 31.03.2005 г.) до природозащитниците, в който се отбелязва, че у нас не се изгражда екологичната мрежа НАТУРА 2000 и че поради тази причина директивите, съгласно които са създадени включените в нея защитени територии, не са задължителни за спазванев България. Това доведе до констатацията на дирекция Околна среда на Европейската комисия, че пренебрегваме задълженията си за защита на територии, включени в европейските екологични мрежи. В средата на юли комисарят по разширяването Оли Рен пък ни отправи критики, че изоставаме в графика, договорен в пет от преговорните раздели, в това число и по глава Екология. От Министерството на околната среда изтъкват, че нито една малка ВЕЦ не е построена в защитен район, което де факто си е така, 7 след като според българското законодателство днес едва 5% от територията на България е защитена. Под закрилата на закона попадат националните паркове Рила, Пирин и Централен Балкан, както и един от десетте природни парка - Рилски манастир. В процедура на одобрение са плановете за Витоша, Русенски Лом, и Сините камъни. С финансиране по линия на ФАР се изработват документите и за парк Персина. За останалите паркове е предвидено плановете за управление да се изготвят по проект на Министерството на земеделието и горите с безвъзмездната помощ на Глобалния екологичен фонд към Програмата за развитие на ООН. Процедурата по разработването и одобряването им ще продължи поне две години, прогнозират специалисти от екологичното ведомство. По тяхна информациясега се извършва картотекиранеи на онези резервати, които ще бъдат включени в европейската екологична мрежа НАТУРА 2000.За защитата на биологичното разнообразие не бива да се разчита само на строгата охрана и на специалните режими, наложени от държавата - казва директорът на фондация Биоразнообразие Росен Василев. - Необходимо е да се намерят механизми, които да обвържат трайно ползването на природните ресурси с поминъка на местното население и икономическите интереси в района. Световният опит е показал, че най-перспективен е подходът за привличане на местните общности, но това изисква време и усилия.Колкото до проблема с централите, в България се правятдва типа малки ВЕЦ- руслов и напорно-тръбен. При първия реката се забентва и се образува изкуствено езеро, а самата ВЕЦ се намира непосредствено под яза. При планинските и полупланинските реки с голям наклон и малък дебит обаче масово се предпочита строителството на втория вид централи, при който част от водата се отвежда с тръби и се изпуска на километри по-надолу от мястото, където е хваната. В такива случаи често се наблюдава намаляване на нивото на реките и пресъхване на коритата им. При русловия тип пък, след изграждането на каскади от малки езера с променлив режим, практически изчезват бързите течения, а и гледката на преплетени тръби и бетонни съоръжения в продължение на километри съвсем не е приятна.Екологичните организации настояват държавата да наложи мораториум върху строежа на всички малки водни централи в местата, включени в европейската екологична мрежа НАТУРА 2000. Еколозите предупреждават също така, че ако до 1 януари 2007-а територии като Кресненското дефиле не бъдат обявени за защитени по българското законодателство, ще изгубим не само много пари, но и доверието на европейските институции.

Facebook logo
Бъдете с нас и във