Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАРАДИ ЕДИН ПРОБИТ РЕАКТОР

В Европа в момента работят 214 ядрени реактора, а други 63 са спрени от експлоатация, показват данните на Международната агенция по атомна енергетика (МААЕ). След разширяването на ЕС от май 2004-а ядрена енергия вече произвеждат 13 от всичките 25 държави в общността, а общият брой на действащите реактори е 155. Останалите 59 ядрени установки са в страни извън Евросъюза: в Русия те са 30, в Украйна - 13, в Словакия - 6, в Швейцария - 5, в България - 4, и в Румъния - един. ------------------Сред най-страшните заплахи на нашето време е авария на атомен реактор, при която в атмосферата се изхвърлят радиоактивни продукти, превишаващи стотици пъти нормалния радиационен фон. И тъй като в света сега работят 441 ядрени реактора (изследователските са в пъти по-малко), вероятността от изтичане на радиация от тях е доста по-висока от всички останали ядрени опасности. След Чернобилската трагедия всяко съобщение за подобна авария (пък било то и лъжливо) предизвиква масова паника. Най-пресен е примерът от последните десетина дни, когато масова психоза обхвана страната след фалшива информация за авария в руска АЕЦ. Впрочемтежките аварии в атомните централизаписани в историята на планетата, засега са само две. Първата е през 1979 г. в американската Three Mile Island, а втората - в украинската АЕЦ Чернобил през 1986-а. За американците последиците се измерваха с временното неудобство на около 50 хил. души, които бяха спешно евакуирани. Животът се върна в нормалното си русло сравнително бързо, но финансовите загуби бяха значителни и съпротивата срещу ядрената енергия лавинно нарасна. Много по-жесток е случаят Чернобил. Аварията там беше от максималното 7-мо ниво по скалата на МААЕ, жертвите - стотици хиляди, и броят им ежегодно нараства. Ядрената програма на СССР бе спряна, а редица европейски държави определиха срок за закриване на собствените си АЕЦ. Важно значение за Европа имаше и една друга ядрена авария, информацията за която дълго време бе съхранявана в секретните архиви на съседна на нас страна. Тя стана през 50-те години на миналия век в изследователския реактор в Белград, когато силно облъчване предизвиква смъртта на доста хора. Гласност на инцидента не бе дадена. Бивша Югославия обаче така и не разви собствена ядрена програма. Отделна тема е, че малцина са тези, които знаят откъде може да дойде ядрената заплаха и каква би била тя.Радиоактивно замърсяване на територията на България например може да има при тежък инцидент във всяка европейска АЕЦ. При ядрен пробив на който и да е друг от континентите радиоактивният облак няма да достигне страната ни. Ако Еврокомисията мери с еднакъв аршин безопасността на всички ядрени блокове, работещи на Стария континент, и ако оценките са обективни, Западна Европа трябва да затвори поне 50 реактора, заяви преди две години за в. БАНКЕРЪ покойният вече председател на Агенцията за ядрено регулиране проф. Емил Вапирев. Като прибавим и опасните реакторни устройства в Централна и Източна Европа, броят на потенциалните заплахи става поне седемдесет. От тях 28 реактора са започнали работа преди 1965 г. и са на ръба на експлоатационния си живот. В интерес на истината обаче е необходимо да се отбележи и един друг, чисто технологичен факт. При отделните типове реактори последиците дори и при тежки аварии са доста различни. На Стария континент са инсталирани ядрени мощности от пет типа. Най-широко е разпространението на водо-водните реактори, следват кипящите, графито-газовите и графито-водните. Те работят с т.нар. лека вода. На територията на Европа има само един тежководен реактор - той е в блок I на румънската АЕЦ Черна вода.При авария най-опасни са графито-водните реакториизвестни още като реактори от Чернобилски тип. В Европа вече действат само 17 такива установки - две в Литва и 15 в Русия. Италия, Великобритания и Германия ги затвориха още в началото на 90-те години. Днес вече всички са наясно с последиците от гръмналия през 1986 г. украински енергоблок, но никой като че ли не иска да коментира заплахите на водо-водните реактори. А те, както стана дума, са най-разпространените в Европа и се произвеждат и от три европейски страни: Франция, Великобритания и Русия. Опасността при тях е от частичното или пълно стопяване на активната зона, която при сериозна авария би се превърнала в огромна капка втечнен уран, способна да пробие земното кълбо. Разбира се, тази опасност е по-скоро теоретична, но така или иначе при пробив в корпуса и в защитната обвивка на блока в околната среда може да бъде изхвърлена радиоактивна пара, която да зарази целия континент. Притеснения предизвикват най-вече водо-водните реактори от I поколение, с каквито са изградени някои от източноевропейските АЕЦ (вкл. и блокове III и IV на централата в Козлодуй). Докато за козлодуйските реактори тип ВВЕР 230 конструктивно няма въведена достатъчна защитна локализираща система, тези в Унгария и Чехия са от друг тип - ВВЕР 213, твърди Йордан Йорданов, бивш директор на АЕЦ Козлодуй. При тях е изградена т.нар. защитна кула, в която е разположена специална система, покриваща всякакви възможни инциденти В такива случаи съоръжението отвежда и локализира всички радиоактивни газове. Възможността за разпространението им извън контурите на защитната кула е нулева, а методиката за отстраняване на последиците е добре отработена. Подобен бе инцидентът в американската централа Three Mile Island. Реакторът в САЩ обаче имаше необходимото ниво на безопасност и всички радиоактивни изтичания бяха предотвратени, без да се нанесат поражения на персонала, хората в региона и на околната среда. Сега пробитият реактор е надеждно обезопасен. На неговата територия действа научноизследователски център, който разработва програми и конкретни ситуации за извеждане и обезопасяване на спрени ядрени реактори. Във Финландия е възприета друга, още по-ефикасна система на защита - т.нар. леден кондензатор. Той е разположен около корпуса на самия реактор и се състои от ледени блокове. При евентуална авария радиоактивната пара се втечнява от леда, самият корпус и съоръженията се охлаждат и всичко това е под надеждната защита на корпуса. За поддържане на въпросния леден кондензатор отиват около 8% от произведената в блока електроенергия. Поради по-високата си степен на безопасност унгарските, чешките и финландските реактори - ВВЕР 213, са от II поколение. У нас от този вид са двата блока ВВЕР 1000, работещи в Козлодуй. За най-надеждни засега се приемат водо-водните реактори от III поколение, но защитните им устройства са още в експериментален период. Такъв е паневропейският реактор, разработван от Фраматом и Сименс. Решението за неговото изграждане бе обявено в края на октомври. Строежът на експерименталния блок трябва да приключи през 2007-а. Експериментални реактори от III поколение разработват още Япония, САЩ и Канада, но и при тях най-близките срокове са 2007 година. Опасността при водо-водните реактори не е само в процеса на експлоатация, но и при съхраняваното на отработеното ядрено гориво Според Йордан Йорданов всеки от малките реактори на Козлодуй произвежда само за три години плутониево гориво за 30 бомби като тези, избухнали в Хирошима и Нагазаки. Европейската банка за възстановяване и развитие ни отпуска пари и иска горивото, което е събрано от първите четири блока, да се извади, да се сложи в контейнери и да се съхранява в хале някъде в атомната централа. Хранилището трябва да е със стотина контейнера, пресмята Йорданов. Според него единственото съображение на ЕС за това искане е да изкараме по-бързо горивото от реакторите си. Отделно остава горивото от блокове V и VI. В резултат площадката на централата ще се натовари твърде много, ще започне радиационно излъчване и ще се наложи въвеждането на изключително силна охрана. Сред най-сигурните са и 20-те кипящи реактора в Европа. Най-много такива блокове работят в Швейцария - 8, в Германия те са 6, а в Швеция, Финландия и Испания - по два. Дори и някъде да се получи пробив при тях, радиоактивността се локализира от защитните им бариери.С високо ниво на надеждност са и тежководните реактори. При сериозна авария те биха замърсили с радиоактивност само собствената си площадка. За Европа това би била зоната около румънската АЕЦ Черна вода, където работи единственият на континента реактор от този тип. Особеното при тях е, че инсталацията е многоканална, а налягането - ниско. Сериозен проблем е отработеното гориво (т.е. тежката вода), съдържащо високи концентрации на плутоний. Вероятността за изтичане на радиоактивност е доста по-висока, но замърсяванията могат да са само в подземните резервоари край централата.Опасността при графито-газовите реактори е от пожар, а не от изхвърляне на радиоактивност. С такива реактори са изградени някои от ядрените централи на Италия и Великобритания. Те обаче работят при ниско налягане (около 2 атмосфери) и дори при изтичане на радиоактивност ще бъде засегнат районът на самата централа.В последна сметка се налагат няколко извода. Първият и най-важният от тях е, че тежки последствия за населението на България може да има при сериозни инциденти в графито-воден реактор от чернобилски тип (в Литва и Русия). Не е изключено да се получи радиоактивен облак и ако гръмне водо-воден реактор от I поколение (в Козлодуй, Словакия и някои от руските и украинските АЕЦ). Повреда или тежка авария при който и да е друг тип реактори в Европа застрашава само територията на самите централи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във