Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАПОЧВА ДЕЛБАТА НА ПОПСКИЯ ЗЕЛНИК

Патриарх Максим пак не може да си върне чрез съда имотите, оценени за 150 млн. долара. Минава на вариант нови църковни избори.Патриарх Максим се захвана да затeгнe финансовата дисциплина в епархиите и да си върне заграбените от разколниците имоти веднага след като новият Закон за вероизповеданията влезе в сила на 6 януари. Той обаче не може да направи това чрез съдебни дела, защото скандални документи за избора му го излагат пред обществото, съобщиха близки до синодалните среди. Според тях дядо Максим не може да докаже, че е бил законен собственик на имотите, докато е действал старият закон. Затова църковният старейшина е предприел друга тактика. В момента той подготвя специални писма, т.нар. окръжни, в които изисква от митрополитите да му предоставят до края на януари точни данни за размера на земеделските земи, горите и градските имоти, които все още не са върнати на църквата от държавата или са присвоени от хората на покойния вече негов конкурент за патриаршеския трон Пимен, когато през 1993 г. Българската православна църква (БПЦ) се разцепи. Причината за това бързане е лъсналото дъно на синодалната каса и липсата на каквато и да е перспектива тя скоро да бъде напълнена. Заради заграбените от Софийския митрополит Инокентий и обкръжението му имоти и наемите от тях синодът вече четвърти месец дава само половината от пълния размер на субсидиите за двете духовни семинарии. Свършват средствата и за заплатите на свещениците, въпреки че всеки духовник получава само 180 лв. месечно. Дядо Максим получи самочувствие да потърси имотите си след приемането на новия Закон за вероизповеданията, постигнат с множество ниски владишки поклони пред хората на Новото време, които подчертано толерират оглавяваното от него вероизповедание. Инициативата за нормативния документ бе на народни представители от НДСВ, а негов автор е жълтият депутат Борислав Цеков. С влизането на закона в сила административните църковни структури автоматично се смятат за регистрирани, самият дядо Максим става законен патриарх, а БПЦ - юридическо лице. Такъв статут досега нямаха нито той, нито оглавяваната от него институция. Това бе и основната причина, поради която преди десетина години синодът загуби имотите си и не може да си ги върне, защото не успя да удостовери, че е законният им собственик. Проверка на в. БАНКЕРЪ в архивите на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет и в Църковно-историческия архив към Българската патриаршия установи, че висшето ръководство на църквата никога не е било регистрирано административно, тъй като до 10 ноември 1989 г. подобен документ не е бил необходим. След тази дата обаче стана абсолютно невъзможно патриархът Максим да бъде регистриран като български патриарх, защото бяха изровени няколко документа, доказващи назначаването му на поста от Централния комитет на БКП (копия на някои от тях има и в редакцията на в.БАНКЕРЪ). След смъртта на патриарх Кирил с решение 145 от 8 март 1971 г., подписано от Тодор Живков, Политбюро на БКП възлага на тогавашния Комитет по църковните въпроси да извърши необходимата подготовка за осигуряване на избора на Ловчанския митрополит Максим за патриарх... Партийните документи го определят като по-сговорчив по характер от втория кандидат за поста Неврокопския митрополит Пимен. Бюлетините от избора за патриарх на 4 юни 1971 г. показват, че комитетът се е заел сериозно със задачата - от общо сто и една бюлетини в шестдесет и седем с един и същи почерк е вписано името на Максим за нов духовен глава. В продължение на дванадесет години след промените патриархът и синодът на БПЦ не фигурираха в правния мир, тъй като всяка процедура за регистрация във фирменото отделение на Софийския градски съд изисква да бъдат представени и документите за избор на духовния глава и на висшата църковна администрация. От факта на партийната намеса преди трийсетина години се възползваха дузина духовници отцепници, които спретнаха свой църковно-народен събор на 2 юли 1996 година. Те оформиха безупречни документи за избор и с тях регистрираха свои митрополити в местните общински администрации, както изискваше старият Закон за вероизповеданията. Стъпли на тази документация, новоизпечените владици овладяха собственост за близо 80 млн. долара. Специалистът по философия на религиите и експерт към парламентарната Комисия по вероизповеданията доц. Стефан Пенев съобщи, че общата оценка на всички църковни имоти възлиза на 150 млн. щ. долараЦифрата потвърдиха за в.БАНКЕРЪ и депутатите от НДСВ Борислав Цеков и Кирил Милчев. Юристи пресметнаха, че за да си върне заграбеното, патриарх Максим трябва да заведе четиридесет и три делаПо-голямата част от тях - срещу Инокентий, който през 1997 г. бе регистриран от кмета Стефан Софиянски за Софийски митрополит, а другата - срещу владиците от т.нар. алтернативен синод в останалите градове на страната. И макар че с влизането си в сила новият закон автоматично признава дядо Максим за български патриарх, за да си получи имотите, светейшият трябва да докаже, че по време на отнемането им той е бил легитимен духовен глава, а владиците му по места законно избрани. Подготвяме се за съда, но ще заведем иск не по-рано от юни. Дотогава ще изчакаме отцепниците да се покаят и върнат доброволно завзетото по време на разкола - каза за в. БАНКЕРЪ адвокатът на синода Атанас Железчев. Владици съобщиха, че в момента дядо Максим подготвя писмо, с което ще подкани Инокентий и хората му да се покаят и върнат доброволно документите на заграбената собственост. Адвокат Железчев заяви, че ако това не даде резултат, патриархът ще свика извънредни избори, на които да бъдат подменени църковните и епархийските настоятелства, в които преобладават хората на алтернативния синод. Ако и от това не излезе нищо, няма да правим повече компромиси и ще заведем дела в съда, подчерта той. Атанас Железчев е категоричен, че дядо Максим ще ги спечели и ще си върне имотите в София. До есента Инокентий ще сдаде заграбеното, защото Стефан Софиянски няма да бъде преизбран за кмет, разколникът ще остане без подкрепа и ще се върне при дядо Максим, убеден е синодалният адвокат. Той заяви пред в.БАНКЕРЪ, че патриархът е склонен да прости на разколниците, да не ги разжалва и дори да запази сановете им. Според богослови това е единственият начин светейшият да си върне имотите, а синодът да получава 12% от приходите на митрополитската собственост, гарантирани му от устава на Българската православна църква. Само от наеми на църковни сгради в центъра на столицата синодът на патриарх Максим губи месечно по 250 хил. лв.изчисли шефът на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет доц. Иван Желев.Най-апетитното парче от зелника, за което светите старци точат зъби, е пететажната сграда на пл. Света Неделя 16. Тя е собственост на Софийската митрополия. След като през 1997 г. кметът Софиянски регистрира Инокентий за Софийски митрополит, наемите от нея потекоха в банковите сметки на разколническия синод. Проверка на в.БАНКЕРЪ установи, че квадратният метър площ от нея, според разположението и предмета на ползване, варира от 7 до 28 щ. долара. От руския ресторант на Позитано 1 (на гърба на Богословския факултет), алтернативният синод получава 3000 щ. долара месечно. От магазина на бул. Христо Ботев 1 пък доходът е 500 щ. долара. Инокентий прибира и наемите от помещенията на Кърниградска 1. Синодът и митрополията му притежават и четири апартамента във ведомствената кооперация на ул. Стефан Караджа 8 зад Телефонната палата. Само там се плаща в левове. Срещу месечен наем по 10-15 лв., според големината на жилището, в апартаментите живеят духовници и семействата им. Гаражът на същия адрес с тридесетина места за паркиране в приземието на кооперацията до неотдавна ползваше под наем синдикатът Подкрепа. Магазинът за маркови напитки непосредствено до него също е в ръцете на квазисинода. Той владее също двадесет и две черкви в цялата страна. Дванадесет от тях са изключително доходоносни, защото са в столицата и месечната печалба на всяка от тях от продажба на свещи, от венчавки, кръщенета и опела не пада под 10 хил. лв., а по Коледа и Великден заковава двойно повече. Свещоливницата и работилницата за църковна утвар към нея в кв. Илиянци е кокошката със златни яйца, за която дядо Максим жали и ще търси начин да си я върне, коментират владици. Тя бе похитена от разколниците през 1994 г. и оттогава официалният синод губи от продажбата на вощеници четвърт милион лева годишно. Патриарх Максим и владиците му са се амбицирали да си вземат и 329 436 дка ниви, лозя, ливади и градини на обща стойност 800 млн. лева. От тях 191 дка земя, 30 дка ниви, 7000 дка ливади, 150 дка гори, 17 000 дка пасбища и 256 дка градини за манастирска собственост. Тези имоти все още не са върнати от държавата, тъй преди приемането на новия Закон за вероизповеданията Българската православна църква не притежаваше статут на юридическо лице, въз основа на който да заяви претенциите си пред съда. Въпросът за връщането им сега опира до находчивостта на синодалните юристи. Ако не успеят да докажат, че дядо Максим и хората му са законният патриарх и владици, земеделските имоти могат да останат държавни завинаги, тъй като според Закона за земеделската собственост срокът за предявяване на претенции на бившите им собственици изтича след година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във