Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАПОЧНА СЕЗОНЪТ НА ДАНЪЧНИТЕ ПРИМАМКИ

ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ ВЕЧЕ ЩУРМУВАТ ДАНЪКОПЛАТЦИТЕ С БАНАЛНИ ОБЕЩАНИЯ ЗА ПАДАНЕ НА НАЛОЗИТЕ. ВЪЗМОЖНИТЕ НАМАЛЕНИЯ ОБАЧЕ СЕ БРОЯТ НА ПРЪСТИКрилатата фраза на Джордж Буш-баща Четете по устните ми, нови данъци няма да има преди години му донесе сигурна изборна победа. Впоследствие се оказа, че обещанието е само политически трик. Но гласоподавателите нямаше как да изиграят своя обратен ход.Изглежда подобен сценарий се надяват да спретнат на данъкоплатците някои от нашенските политически партии, които вече яростно кръстосват шпаги на полето на данъчния фронт. В надпреварата за повече симпатизанти вече се включиха НДСВ и СДС, които отвориха широко серията на възможните данъчни намаления. И дори водят спор за авторство на част от предложенията. Повече от сигурно е, че през следващите месеци темата за по-ниските налози ще стане актуална и за останалите кандидати за властта. Тогава пространството ще изобилства от най-различни идеи за промяна на данъчната реалност в страната - някои от тях напълно неприложими и дори граничещи с абсурда. Едва ли обаче до датата на изборите ще се намери политически смелчага, който да признае, чеБългария няма как да се превърне в данъчен оазис за хората, които редовно внасят налозите си в държавната хазна. И че маневрите в данъчната политика всъщност си имат лимит. Кой би обяснил например колко е цената на еврочленството, включително и за новото попълнение еврочиновници, и че тя трябва да се плаща от българския данъкоплатец? Или че задаващите се акцизи ще попарят джоба на потребителя, така че да не усети спестените 5 лв. или 10 лв. от намалението на данък общ доход (ДОД)?Подобни пояснения естествено няма да намерят място в палитрата от обещания в предизборните платформи на партиите. Задаващите се данъчни лозунги ще бъдат по-скоро римейк на вече предложени идеи - за по-ниски ставки, за редуцирани скали и изчисления за Х пари, оставени от държавата в ръцете на бизнеса, предприемачите, занаятчиите и т.н.. Че правителството има амбицията да се превърне едва ли не в благодетел на реалния сектор и редовия данъкоплатец, стана ясно от скорошни изказвания на финансист №1 Милен Велчев. Изненадващо той се превърна в радетел на идеята за рязко падане на налозите. И еднолично даде старт на кампанията данъчна революция' 2005в която има заявка за намаление на данък печалба от сегашните 15%, но не по-ниско от 10% и редуциране на ставката на данък добавена стойност (ДДС) от 20 на 18 процента. Другите идеи, лансирани от Велчев, са да се въведе единна ставка за облагане на доходите на физическите лица и да се намали осигурителната тежест, която сега понасят работодателите, но без да се прехвърля допълнително натоварване върху работниците. В момента работодателите и работниците плащат здравните и пенсионните вноски в съотношение 70:30.Впоследствие СДС обвини финансовия министър, че е изплагиатствал идеите му за редукция на налозите, които били анонсирани в публичното пространство още през лятото на 2004 година. Наистина в сръднята на дясната опозиция има известен резон, тъй като сходни предложения на СДС бяха депозирани официално в деловодството на парламента в края на август миналата година. По-късно, през декември 2004 г., СДС отново защити своя пакет данъчни закони - при обсъжданията на налозите за тази година. Но така или иначе, с днешна дата министър Милен Велчев не е отговорил на обвиненията на десницата. Защото е ясно, че финансовата логика не допуска кой-знае колко вариации за падане на налозите в страната. Или може би защото не си струва да се сваля златния прах от нещо, което така или иначе няма да се превърне в реалност. Още повече пък преди изборите.Всъщност точно това е и разковничето на своеобразната данъчна полемика на този етап. Велчев едва ли ще пристъпи към осъществяване на някои от данъчните предложения преди изборите, за да излезе партията му с едно рамо напред. Неангажираните с властта експерти са на мнение, че данъчната революция за пореден път ще бъде отложена във времето. Въпреки поста си в изпълнителната власт Милен Велчев много трудно ще убеди съпартийците си и коалиционните партньори в необходимостта от данъчни реформи, смятат от Института за пазарна икономика (ИПИ). Песимизмът на експертите се подхранва и от факта, че по сходни причини в забрава останаха и други данъчни обещания на НДСВ, дадени още преди изборите през 2001 година. Тогава царското движение се ангажира да въведе нулева ставка върху реинвестираната печалба, да осъществи фискалната децентрализация и да намали осигурителната тежест за работниците и работодателите. Иначе от ИПИ са на мнение, че предложените промени могат да бъдат приети много бързо и лесно, особено с оглед на прогнозирания излишък за тази година. Според разчетите към лятото на 2005 г., хазната ще бъде на плюс с около 800 млн.,лв., което представлява сериозен резерв за евентуални бъдещи намаления на някои от данъците. Те са възможни и заради излишъка, натрупан през 2004 г., който достигна 1.3 млрд. лв., или 3.3% от БВП. Парите от него обаче се харчат ударно от правителството за всичко друго, но не и за намаляване на налозите, което според учебникарските икономически истини води до по-високия им растеж. Така кабинетът отдели 263 млн. лв. за болници, училища и пътища, 315 млн. лв. - за малки инфраструктурни проекти, 340 млн. лв. - за държавната компания Публични инвестиционни проекти, както и пари за допълнителни заплати и пенсии. Останалите около 115 млн. лв. пък бяха заделени във фискалния резерв. Звучи банално, но излиза, че за финансистите от кабинета на Велчев директните харчове са по-доброто решение, в сравнение с дългосрочните ефекти върху икономиката, които могат да настъпят като резултат от данъчните намаления. Друг рефрен, който често се повтаря публично, е, че парите от излишъка всъщност са пари на данъкоплатците. Така или иначе, след като има потенциал за намаление на налозите, повече от логично е това да се случи. Друг е въпросът дали ниските данъци ще бъдат десерт в управлението на НДСВ?Или ще дадат летящ старт в политиката на следващото правителство. Най-вероятно финансист №1 Милен Велчев все пак ще се опита да редуцира ставката по ДДС до 18% още преди изборите, тъй като тази стъпка по същество не крие никакви рискове. Известно е, че ДДС е своеобразен бюджетен отличник, като примерно за 2004 г. е осигурил 39.2 % от всички приходи в хазната и близо 46% от данъчните приходи. Освен това преизпълнението на събираемостта на данъка спрямо заложената прогноза в бюджета за миналата година е 116.6 %, в сравнение с 2003 г., когато е събран 105.4% повече ДДС от заложения.Разбира се, управляващите отчитат горните постижения като заслуга на данъчната администрация в борбата й за разбиване ДДС-веригите и фирмите фантоми. Простичката причина обаче е, че рекордните приходи се дължат на бума на вносни стоки през годината заради кредитната експанзия на банките.Евентуалното намаляване на ДДС с 2% няма да се усети болезнено от бюджета, тъй като хазната се радва на трайна тенденция за увеличаване на потока от пари от акцизи. Преизпълнението на приходите от тях е 107.7 % за 2004 г. срещу 102.8 % за 2003 година. По-високите постъпления се дължат предимно на поскъпването на тютюневите изделия и рекордния скок на цените на горивата на международните пазарни. В перспектива хазната ще се радва на нарастващи и сигурни постъпления от акцизи. Само през 2005 г. допълнителните пари ще са около 40-50 млн. лв., според официалните правителствени разчети. Иначе шоково покачване на акцизите предстои през 2006 година. А след датата на членството ни в ЕС през 2007 г. ще се облага с акциз и вноса на електроенергия, природен газ и въглища. Изчисленията сочат, че до 2007 г. само директното увеличение на цената на бензините и дизеловото гориво ще бъде от порядъка на 20-30%, което пък ще напомпа инфлацията с около 5-6 на сто. Към 2010 г. акцизите на цигарите ще предизвикат истинско ценово цунами за данъкоплатците, но пък ще гарантират гигантски приходи за републиканския бюджет. Другата възможност (по-малко вероятна) за предизборна редукция е на данъка върху печалбата, който за 2005 г. е 15 процента. Ако българската ставка падне до 10%, както се дискутира, страната ще се нареди сред държавите с най-примамливо облагане в Европа. Все пак обаче не трябва да се забравя, че нещата в българския данъчен двор не зависят чак толкова от щедростта на родните политици към платците към хазната. Дискусията за въвеждане на минимална ставка от 15% и горна - от 30%, вече набира поддръжници на широк фронт на Стария континент. Включително бе изразена като позиция от колегите на Велчев от Австрия и Белгия. Ако такова решение би означавало Ирландия да вдигне корпоративния данък, а Естония да се откаже от нулевата ставка върху реинвестираната печалба. В този смисъл днешните обещания за 10% корпоративен данък в България, макар и притегателни, са лишени от здрав смисъл.

Facebook logo
Бъдете с нас и във