Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАПЛАТИТЕ НА ЗВЕЗДИ ОТ ДВЕ ГАЛАКТИКИ

Днес най-силният дразнител за акционерите и източник за гнева им са директорските възнаграждения. Това обаче изобщо не тревожи засегнатите. Според последните данни заплащането на ръководния корпоративен елит в САЩ остава високо. В интерес на истината, заплатите на мениджърите са толкова високи, колкото са били в предишните години, а възнагражденията на някои шефове дори са намалени. Но въпреки това в повечето случаи цифрите си остават космически. Разбира се, срещат се и изключения. Старомодният шеф на КосткоКогато става въпрос за заплащане, Джеймс Сайнигъл - управител и главен изпълнителен директор на Костко - верига от складове на дребно, регистрирана в щата Вашингтон, изглежда като жител от друга планета. Неговата заплата миналата година е била 350 хил. щ. долара - почти колкото и преди десет години - 300 хил. долара. Сайнигъл е получил и 150 хил. опции по акции през 2003 г., но е отказвал премиални възнаграждения през всяка от последните три години. А условията на трудовия му договор могат да се поберат на салфетка за коктейл. Като основател на Костко 68-годишният Сайнигъл е съсредоточил в ръцете си огромен дял от компанията - три милиона акции, което по текущи пазарни цени означава 113 млн. щ. долара. Заплатите, премиите и реализираните доходи от продадени опции по акции през последните десет години обаче възлизат на по-малко от 11 млн. щ. долара, или по 1.1 млн. щ. долара средно на година. Ако към тази сума се прибави и пазарната стойност на непродадените опции в края на фискалната 2003 г., възнаграждението му за последното десетилетие се увеличава на общо 25 млн. щ. долара. По сегашните стандарти възнаграждението на Сайнигъл е направо мършаво за компания, чиито акции са поскъпнали около четири пъти, коментира Брайън Фоли - експерт по директорските компенсации във фирма Уайт плейнс (White Plains). Четиричленната комисия, която определя заплатите в Костко, характеризира шефа на компанията с рядко срещаното за главен изпълнителен директор определение нископлатен. Между впрочем за участието си в нея четиримата членове на комисията получават годишно по 30 хил. щ. долара годишно и по 12 хил. опции по акции на компанията. Подобно е и годишното възнаграждение на всички директори на Костко. Докато Сайнигъл строго подкастря собствената си заплата, фирмата му възнаграждава щедро на работниците си. Например шофьор на количка за складиране на стоки получава над 40 хил. щ. долара годишно след три години трудов стаж. Освен това Костко плаща 92.5% от разходите на персонала си за здравеопазване. Този подход определено дава добри резултати. Една от мерките за оценка са кражбите от страна на клиенти и работници в складовете на компанията - напаст в този сектор. Загубите от тях, по сметки на Сайнигъл, са десет-петнайсет пъти по-ниски, отколкото в други фирми от бранша. За разлика от повечето главни изпълнителни директори, шефът на Костко не е продал много ценни книжа. По данни на Джордж Мюзиа - експерт по вътрешни продажби във фирмата Мюзиа адвайзърс (Muzea Advisors) от Рено, щата Невада, Сайнигъл има само шест сделки от февруари 1998 г. насам, при които се е разделил с книжа за 37 млн. щ. долара. Сайнигъл отдава трудовата си етика и мениджърска философия на родителите си и на обучението си в католическо училище. Чарлз Мънгър - заместник-управител на инвестиционната компания Бъркшир Хатауей (Berkshire Hathaway) и един от членовете на директорския борд на Костко, определя Сайнигъл като рядка порода главен изпълнителен директор, който струва много повече, отколкото му плащат. В рязък контраст с мършавото заплащане на Сайнигъл е щедрото възнаграждение на шефа на Сендант Хенри СилвърманСендант е групировка, предлагаща услуги в различни области, включително и финансови, застрахователни, туристически, хотелски и други, и е неколкократно по-мощна от Костко. А главният й изпълнителен директор е направо позлатен. Миналата година той е получил 3.3 млн. щ. долара заплата, премии за почти 14 млн. щ. долара и е реализирал доход от продадени опции за 37 млн. щ. долара. Акционерите й обаче са гласували в пенсионната схема на Силверман да влязат 1.025 млн. щ. долара и са платили премия от 4.574 млн. щ. долара, за да му направят застрахователна полица Живот за 100 млн. щ. долара. На всичко отгоре компанията държи ръководителят й да получи всичко до последния цент. Например през 2002 г., поради счетоводна грешка, Силвърман бил ощетен с 50 хил. щ. долара. Корекцията била направена на следващата година и веднага възмездила шефа с въпросната сума, въпреки че тя била по-малко от половин процент от заплатата и премията му за 2002 година. Общата пазарна оценка на непродадените опции на Силвърман към края на миналата година е била 287 млн. щ. долара. Той притежава 41.6 млн. акции от Сендант, или 4.07% от общия брой на емитираните ценни книжа на групировката, които по текуща пазарна оценка струват над 1 млрд. щ. долара. Условията на десетгодишния трудов договор на Силвърман, подписан през юли 2002 г., са също толкова щедри, колкото и миналогодишното му възнаграждение. Договорът му гарантира 3.3 млн. щ. долара заплата плюс премии. Компанията поема също задължението да плаща до края на живота му разходите за здравни и социални грижи, за поддържане на офис и личен персонал. Силвърман има право да ползва корпоративния самолет на Сендант, като се съобразява с пътуванията на другите висши мениджъри, корпоративна кола и шофьор, подходяща охрана, когато пътува по бизнес дела, и да осребрява всеки правилно попълнен документ за разход. Освен това съществуват и клаузи за консултантска дейност след пенсионирането на Силвърман, според които той ще получава по 83 хил. щ. долара на месец (996 хил. долара годишно) до края на живота си. В замяна на това заплащане Силвърман ще дава съвети и ще прави услуги на Сендант, но през не повече от 90 дни в годината.Дори по днешните стандарти десетгодишните трудови договори, особено онези с гарантирана заплата и премии като на Силвърман, са твърде необичайни за корпоративна Америка. Проучване на фирмата за анализ на заплатите Екуилър (Equilar) от Сан Матео, щата Калифорния, показва, че от трудовите договори на изпълнителните директори на 70 големи компании само един процент са за период от десет години. Средният срок е три години. От проучените от Екуилър контракти 45% имат гарантирана минимална заплата, а 16% - гарантирани минимални премии. Според Лиънърд Коулмън - директор на Сендант и управител на комисията за определяне на заплащането на директорския борд, пакетът от възнаграждения на Силвърман отговаря на характера на дейността на групировката и на увереността, че неговата визия, бизнес модел и мениджърски умения ще донесат много пари на акционерите. Коулмън също обръща внимание, че акциите на Сендант през последните две години са спечелили с по десетина процента повече от пазарните индекси. Заплащането на Силвърман обаче разяри някои акционери на компанията. Католик екуити фъндс (Catholic Equity Funds) - групировка от взаимни фондове, която притежава акции от Сендант, предложи заплащането му да се ограничи до размер най-много 100 пъти средното възнаграждение, платено на служителите, които не заемат ръководни постове, през предната година. Главният изпълнителен директор да може да вземе повече само ако в резултат на личния му принос компанията изпълни една или няколко задачи, предлагат още акционерите. В писмо до Комисията за ценни книжа и фондови борси, в което Ерик Бок - корпоративен секретар на Сендант моли това предложение да не бъде гласувано, се изтъква, че ако възнаграждението на Силвърман се ограничи до 100 пъти средната заплата на редовите служители, той трябва да получи 2.7 млн. щ. долара, макар че договорът му гарантира по 3.3 млн. долара плюс премии. Акционерите на Сендант ще гласуват предложението на годишното акционерно събрание на групировката на 20 април в Ню Йорк. От 2000 г. комисията по определяне на директорските възнаграждения в Сендант се ръководи от Коулмън, който е и старши съветник на висшата бейзболна лига. Наред с другите директори на групировката, членовете на комисията получават по 160 хил. щ. долара на година - половината от които в брой. Компанията също е купила застрахователни полици Живот за по 1 млн. щ. долара на всеки директор, както и доживотни полици за по 100 хил. щ. долара. Коулман взема по 20 хил. щ. долара допълнително като управител на Комисията по възнагражденията, а останалите й членове - по 10 хил. щ. долара повече от другите директори. Тези суми са поделени поравно между акции и плащане в брой. Докато Силвърман се готви за среща с акционерите на Сендант на 20 април, тече и селекцията на съдебното жури по криминалното дело срещу Уолтър Форбс и Кърк Шелтън - съответно бивш главен изпълнителен директор и бивш президент на Си Ю Си интърнешънъл (CUC International) - компанията, която в края на 1997 г. купи Ейч Еф Ес (HFS). В резултат на сливането бе образувана Сендант. Двамата мъже са обвинени в счетоводна измама, която струвала на инвеститорите 19 млрд. щ. долара. Миналата година Силвърман даваше показания и по друг криминален процес. Един от ответниците по него беше Монти Хъндли - бивш собственик на хотелската компания Деиз ин ъф Америка (Days Inn of America) и принципал на веригата хотели Толмън-Хъндли (Tollman-Hundley Hotels). Хъндли заедно с партньора си Стенли Толмън, който е изгнаник и живее в Лондон, продал тяхната компания на Ейч Еф Си в началото на 90-те години на ХХ век. Срещу Хъндли и срещу други трима директори на компанията през февруари бе произнесена присъда за банкова измама за 100 млн. щ. долара, свързана със сделката с Ейч Еф Си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във