Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Залъгват ни с иновации заради парите от ЕС

Поредната, двеста и някоя си, национална стратегия се роди през седмицата. Този път основополагащият (на теория) документ е за развитието на научните изследвания до 2030 година. Да, няма шега - и такива неща се правят у нас и Министерството на образованието и науката съвместно с експерти от Българската академия на науките и висши училища са решили да ги развиват.

Стратегията, подчертаваме дебело - предвижда, защото въобще не е сигурно че ще се случи, държавното финансиране за научноизследователска дейност да се повиши тройно още до 2022 година. Преди някой да е възкликнал, обаче трябва да поясним, че дори с тройното повишение парите за това направление ще стигнат едва 0.7% от БВП. Всъщност каква е идеята на чиновниците? Оказва се, че те си правят сметката нарастването на публичните средства да окаже ускоряващ ефект върху частното финансиране. И то да стигне 2% от БВП през 2025-а.

Анализът на сегашното състояние на научните изследвания в страната пък показвал, забележете, устойчиво изоставане, което водело след себе си по-малко иновации и по-слабо технологична индустрия. А оттам - и по-ниски доходи за населението и по-лошо качеството на живот. Само за справка - според научната база данни Web of Science (WoS) през последните десетилетия България губи позиции по отношение на броя на международно видимите научни резултати. През 2016-а страната заема 59-о място след Виетнам, Алжир и Нигерия.

И жалка, и смешна е тази ситуация, но управниците твърдят, че с приемането на стратегията България ще стане регионален център за авангардни научни изследвания и развитие на нови технологии. На първо време, до 2022-ра, българската наука трябва да се модернизира. След това - до 2026-а, системата трябва да се доближи до средното европейско равнище. А до 2030-а научните ни изследвания да достигнат световно ниво. Речено, но че ще бъде сторено май не вярват и тези, които са кроили въпросните планове.

Поразителни са размахът и безхаберието, с които българският чиновник пише стратегии. За постигането на целите, посочени в сегашната, са формулирани индикатори за оценка на резултатите и механизми за контрол. Само че ако съдим по досегашната практика, въобще не е сигурно, че те ще се прилагат. Много по-вероятно е ентусиазмът да затихне още със създаването на Изпълнителната агенция за наука към образователното министерство. Предвижда се новата административна структура да управлява и подкрепя изследванията в научните организации и висшите училища. Тя ще прави и мониторинг на научноизследователските дейности. На по-късен етап дейността на агенцията обаче щяла да се разшири към създаване на различни програми - за финансиране на кариерното развитие на учените, за приложни изследвания, за развитие на научните центрове, за международно сътрудничество и други ала- бала. Към нея ще бъде зачислен и Фонд "Научни изследвания", около парите на който през годините винаги има някакви скандали. Но Националният иновационен фонд ще си остане към Министерството на икономиката. В редица други министерства ще продължат да действат и специализирани дирекции за наука и иновации. Тоест едно истинско море от наука и модерни технологии, а оттам и супер качество на живот.

Стратегията предлага още в партньорство с бизнеса да се създадат научноиновационни комплекси. Тези структури щели да се финансират чрез различни източници, включително и от фондовете на ЕС. С други думи, нещо като "София тех парк". Макар че, знаейки съдбата на последния, трудно може да очакваме и от тях да излезе нещо. 

По всичко изглежда, че истинската цел на управниците да напишат такава стратегия въобще не е свързана с научните изследвания. Наличието на документ с такова съдържание е едно от необходимите условия в Споразумението за партньорство на България с Европейската комисия, за да може да усвояваме европарите през програмния период 2014-2020 година. Без него Брюксел просто ще ни врътне кранчето.

Facebook logo
Бъдете с нас и във