Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Залп от газови обещания

Израелският премиер Бенямин Нетаняху предложи нашата страна да се включи в газовия проект EASTMED, в който сега участват Израел, Кипър и Гърция

Българските енергийни специалисти се усетиха, че 2020 г. вече чука на вратата и точно тя ще бъде ключова за бъдещето на газовите доставки у нас. Заради това набързо бе актуализирана и енергийната стратегия на страната в частта ѝ за доставките на синьо гориво. Документът бе лансиран ударно пред редица експерти и управляващи, а енергийният министър Теменужка Петкова се хвърли да обяснява как България трябва да извлече максимума от географското си положение. Промяната на параметрите в даден документ обаче не води до реални стъпки в едно или друго начинание, както показват и последните няколко подобни стратегии. Но сега нещата вече наистина ще се променят и даже ще се преобърнат.

Какво ще се случи след 2020-а?

През тази година изтича договорът за доставки на природен газ, сключен с руската компания "Газпром". Тогава се очаква и руския концерн да спре или поне силно да ограничи транзита на това гориво през Украйна. Което пряко засяга нашата страна и тя започва ударно да се подготвя за внос на газ по нови маршрути през Турция и Гърция. Най-реалистично към днешна дата се очертава доставката на руско синьо гориво, но през газопровода "Турски поток". Надеждата ни е втората тръба по проекта да бъде отклонена след Истанбул в посока българската граница. Такива уверения на този етап има от Турция, но само на политическо ниво - никаква инфраструктура не се строи в тази посока.

Вторият вариант е за доставки по газовата връзка България - Гърция. Очаква се търговската й експлоатация да започне през 2021-ва, обяви неотдавна министър Петкова при срещата си с американския посланик Ерик Рубин. Така на практика тя за първи път призна официално, че строителството на ключовия за нас газопровод ще се забави отново, и то с поне една година. Плановете бяха тръбата да е готова до края на 2019-а, за да може чрез нея, като се използва газопроводът ТАНАП (който вече е построен), през 2020-а да започнат доставките на газ от Азербайджан. Именно от находището "Шах Дениз 2" държавната "Булгаргаз" договори получаването на 1 млрд. куб. м газ годишно. Но по всичко личи, че отново ще се молим на азербайджанската компания "Сокар" за отсрочка на доставките..

Такива са реалностите и, щем не щем, Русия ще остане основният ни доставчик на природен газ и през следващото десетилетие. Въпросът е само какви такси ще ни поиска Турция за транзита.

Обещания за светло бъдеще

Държавният ни апарат обаче гледа смело напред във времето и вижда някъде там... доставки на втечнен природен газ от САЩ и инвестиции в тази насока. Това заяви Теменужка Петкова при срещата си с посланик Рубин. Грандиозно бе и обещанието държавата  да се включи в строителството на терминал за втечнен природен газ, който евентуално ще се строи в района на гръцкия град Александруполис. Чрез него България ще има достъп до втечнен природен газ не само от Съединените щати, а и от Катар и Египет. "Булгартрансгаз" дори възнамерявала да участва като акционер в изграждането на въпросния терминал. Намеренията били българската фирма да закупи около 25 на сто от акциите в проекта. Други 25% ще бъдат на гръцката държавна компания ДЕПА, а останалите 50% ще се държат от частни инвеститори. За сведение, днес САЩ доставят малки количества втечнен природен газ за европейските пазари, като цените са съпоставими с тези на "Газпром" и малко по-високи.

За терминала край Александруполис си говориха и премиерите на България и Гърция по време на балканската среща във Варна, специален гост на която бе израелският министър-председател Бенямин Нетаняху. Той предложи нашата страна да се включи в газовия проект EASTMED, в който сега участват Израел, Кипър и Гърция. Целта е от израелските и кипърските газови находища в Средиземно море да се доставя природен газ до континентална Европа. Само че този проект е все още в много ранна фаза, за да може да разчитаме на доставки оттам в близко бъдеще.

Още по-екзотична е идеята за доставки на газ от Египет. Така че каквото и светло газово бъдеще да ни обещават сега политиците, по всичко личи, че никое от изброените начинания с Гърция, Израел и Египет няма да се случи в следващите десет години. 

Необходими са инвестиции

Инвестициите в газопреносната ни мрежа обаче са важни днес и сега. Именно чрез тях ще се осигурят достатъчни количества гориво през Турция и от местния добив за формирането на хъб "Балкан" - газовата мечта на премиера Борисов. Необходимите средства за реализирането й се изчисляват на около 2.8 млрд. лв., но засега никой не казва откъде ще дойдат.

За да отговори на променящите се тенденции при доставката на природен газ, страната ще трябва ударно да инвестира в газопроводите си в следващите две години. Само така тя ще може да запази своето стратегическо място на газовата карта на Европа, изтъква Петкова. А колкото до инвестициите, те явно ще трябва да се правят с кредити, защото газовият оператор "Булгартрансгаз" не разполага с толкова пари. По думите на енергийния министър в момента той получава малко над 125 млн. лв. от транзита на руски газ за Турция. Но след като доставките за южната ни съседка се прехвърлят към "Турски поток", "Булгартрансгаз" ще загуби тази съществена част от приходите си, които общо са 207 млн. лв. годишно.

Е, анализите на компанията показват, че щом се разшири българската газопреносна мрежа, средствата, които държавата ще прибира от транспортирането на синьо гориво може да достигнат 400 млн. лева. Може, ама доколко са реалистични всички тези очаквания  предстои да разберем. Съдейки по досегашния опит, у нас повече говорим за проектите, отколкото да ги реализираме.

Пламен Симеонов

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във