Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАКЪДЕ БЕЗ СТРАТЕГИЯ ВЪВ ВИСОКИТЕ ТЕХНОЛОГИИ

Една от най-интересните прояви по време на тазгодишния Български Великден бе дискусията в София на тема Телекомуникации и високи технологии. Причината бе, че голяма част от успелите в чужбина българи са се наложили там именно с познанията си в тази област. А и повечето от тях се включиха активно и с желание в обсъжданията за бъдещето на ИТ-сектора у нас.
Темата събуди интерес заради огромното значение, което по всеобщо мнение новите технологии имат за развитието на българската икономика. Тази позиция беше най-добре изразена от Милен Маринов, живеещ в Юта, САЩ, който посочи, че телекомуникациите и информационните технологии са област, сравнима с нервната система за всяка икономика и макар медиите да обръщат повече внимание на министрите на икономиката и на финансите, този на транспорта и съобщенията има не по-малко съществена роля. Високите технологии правят една икономика печеливша - подчерта Маринов и добави, че именно в тази сфера България може да намери ниша, където да стане най-добра.
В изказванията на участниците в дискусията пролича и разочарование от забавените темпове на високотехнологично развитие в държавата през последните години. Някои от тях напуснали България преди промените, по времето когато тя е била водещ производител на информационни носители в Източна Европа, днес определено констатират спад в тази област.
Още в началото на разговорите бе разкритикувана и липсата на готова стратегия за раздържавяването на Българската телекомуникационна компания. Завършването на приватизационната процедура би решило голяма част от проблемите на българския съобщителен пазар и би стимулирало развитието на информационните технологии бе изразената от мнозина позиция. Не можем да раздържавяваме монополни предприятия като НЕК и БТК в предизборна обстановка, контрира министърът на транспорта и съобщенията Антони Славински. Той заяви, че ситуацията в телекомуникационния сектор в глобален мащаб се променя много бързо и опитът на съседните страни да привлекат стратегически инвеститор, който да купи целия телеком, се е оказал неудачен. Самите западни компании вече не залагат на географското разширяване, а на въвеждането на нови услуги, на развитието на ИНТЕРНЕТ и цифровите медии, отбеляза министърът. Според него делът на държавата в БТК трябва да намалява постепенно, а не да се продава наведнъж. Това може да стане чрез преотстъпване на различни услуги, които да бъдат предлагани и обслужвани от чуждестранни компании. Другият вариант е да се продават поетапно малки дялове, като се следва моделът на гръцката ОТЕ. По този начин ще се запази някакъв държавен контрол и същевременно ще се даде възможност на инвеститор от чужбина да управлява телекома ни в синхрон с глобалните тенденции в развитието на информационните технологии.
Като основен проблем за ИТ-сектора беше посочен и малкият брой предприятия, способни да закупуват скъпи компютърни решения. Представители на Българска асоциация за информационни технологии (БАИТ) напомниха, че най-големият потребител на такива продукти у нас е държавната администрация. По данни на асоциацията различните министерства и други ведомства закупуват до 80% от компютрите и периферните устройства. Българите, живеещи в чужбина, и тези в България бяха единодушни, че в това отношение държавата и в частност Министерството на финансите е длъжник на малкия и средния бизнес. Участниците в дискусията от двете водещи компютърни организации ИНТЕРНЕТ-общество и БАИТ направиха няколко конкретни предложения, сред които от ДДС да бъдат освободени покупките на персонални компютри и значително да се намали срокът за тяхната амортизация поради много бързото им морално остаряване.
В икономически аспект беше осмислена и темата за образованието по информатика. Пристигналите от Западна Европа и САЩ българи се обединиха около тезата, че то не трябва да се разглежда самоцелно, а като поддържащо звено на икономиката. Според живеещия в Италия Любомир Филипов, днес България вече не е високотехнологична нация с добри специалисти, а от 1990 г. изобщо няма цялостна стратегия в сектора.
Сериозни дебати предизвика необходимостта от приемането на Закон за високотехнологичните паркове, който да даде възможност на западни инвеститори да влагат парите си за научни разработки у нас. Не един и двама изразиха разочарованието си от факта, че парламентът не е приел точно този закон, изтъквайки важността му за улесняване на кооперирането между корпоративния сектор и академичните среди. Напомнено бе, че именно в това се състои американският модел, довел до превръщането на САЩ в лидер в областта на високите технологии. Най-добрият пример сред европейските държави в това отношение пък е Швеция, със своята силно развита мрежа от високотехнологични паркове. В началото на 90-те години скандинавците преодоляха сериозната икономическа криза, като заложиха на развитието на телекомуникациите и позволиха на големите западни компании да участват в шведските изследователски центрове. Днес там работят американските корпорации Майкрософт, Ай Би Ем, Интел, Хюлет-Пакард, Моторола, както и скандинавските Ериксон, Телия, Нокия и други. Шведският модел вече активно се прилага дори в Централна Европа, в страните от бившата Вишеградска четворка.
Приетите от дискутиращите 21 точки, като основа за секторна политика в областта на телекомуникациите и високите технологии, отразяват до голяма степен общата позиция на живеещите в чужбина наши сънародници, държавната администрация и неправителствения сектор. Предложени бяха значителни данъчни облекчения, създаването на условия за ИТ - обучение, квалификация и преквалификация на служителите на фирмите, признаването за разход на закупуването на персонални компютри, улеснен достъп до ИНТЕРНЕТ, както и създаването на Министерство на високите технологии. Обърнато бе внимание и на необходимостта от обособяването на глава Компютърни престъпления в Наказателния кодекс и създаването на програма за обучение на съдии и прокурори, за да е по-адекватна намесата на съдебната власт при подобни престъпления.

Facebook logo
Бъдете с нас и във