Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАКОНЪТ ЗА ПУБЛИЧНИЯ РЕГИСТЪР СЕ ОПИТВА ДА ЛАЕ, НО НЕ МОЖЕ ДА ХАПЕ

Властта има много сенчести страни. Но една от най-сенчестите е, че тя корумпира. Многото власт пък като правило е податлива на много корупция. Също като леглото на Лудвиг ХIV - колкото по-великолепно изглежда, толкова повече дървеници привлича. Разликата е, че от дървениците на корупцията обикновено властващите не се жалват. Което не може да се каже за антикорупционния инсектицид, наречен Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Това че оплакванията на засегнатите засега са почти недоловими, изглежда, се дължи на факта, че рецептата на закона в българския му вариант е много сбъркана и свежда обезпаразитяващия му ефект практически до нула. Поне това се подразбра от дискусията Правна инициатива за Централна и Източна Европа, проведена по повод една година от приемането на закона на 10 април, във Военния клуб по инициатива на Сметната палата, Съюза на юристите в България и Американската асоциация на юристите.
Въпросният закон е нещо като българския принос в проправяне на пътечката от Централна и Източна Европа към Европейския съюз. Фактът, че страната ни първа измежду бившите соцстрани е приела такъв закон, трудно може да се оцени като

политически бонус

защото законотворчеството не е старт от Формула 1. В него е без значение кой започва от първа позиция. Важен е крайният резултат. А крайният резултат от закона за публичния регистър, както накратко го наричат българските медии, е съмнителен по няколко съображения. Първото е, че списъкът на задължените лица, съгласно чл.2, ал.1 от закона, не изглежда особено изчерпателен. Съвсем открит остава въпросът по какъв критерий са определени субектите, които трябва да подават декларации за имущество, доходи и разходи. Разбираемо е в списъка да бъдат включени тези, които съсредоточават голям властови ресурс в ръцете си и с решенията си могат да толерират едни или други материални интереси. Но е необяснимо защо списъкът е ограничен между президента, вицепрезидента, народните представители и т. н. до главния преговарящ с Европейския съюз? Тези 17 позиции в чл.2, ал.1 изчерпват ли всички държавни мъже и жени, които могат да бъркат дълбоко в меда? Не е тайна, че

истинската корупция процъфтява

предимно на средно управленско ниво - например кметове и председатели на общински съвети, различни министерски служби, които издават лицензи, магистрати от градските и апелативните етажи на съдебната система. Защо те липсват от списъка?
Въпроси буди и ал.2 на чл.2, където е указано, че задължените лица декларират имуществото и доходите и на своите съпрузи и ненавършили пълнолетие лица. Но ако децата са навършили пълнолетие, това означава ли, че доходите, които могат да се прехвърлят на тяхно име, са имунизирани срещу евентуални съмнения за корупция на високопоставените им родители? И въобще дали не следва ли да се разшири кръгът на роднините, които биха послужили като параван за получаване на такива доходи? Защото е връх на наивността да се мисли, че кой да е средноинтелигентен държавен човек с власт ще сглупи да впише на свое име парични суми или имоти, които придобива благодарение на служебното си положение. Нещо, което явно става, ако се съди по внезапно скочилия жизнен стандарт на някои слуги на данъкоплатците.
Не е ясно и в какъв срок следва да подадат декларация лицата, които са освободени от тези постове или чийто мандат е изтекъл. Ако един народен представител не бъде избран отново, а междувременно натрупаното през мандата му имущество е прахосано за периода до края на календарната година, т. е. няма да има какво да се впише в декларацията, означава ли, че той не е бил корумпиран?
Много въпросителни буди и друг пропуск - защо

липсва санкция при неизпълнение на закона

Лице, което е задължено да подаде декларация, но не го направи на практика не попада под ударите на закона. Но тогава що за закон е това?
И макар по данни на председателя на Сметната палата от над 1200 души, попадащи в кръга на задължените да подават имуществена декларация лица, за изминалата година, такива декларации не са подали само шестнадесет. Фактът, че в закона има празнота, си остава. За сравнение всеки обикновен простосмъртен българин, който закъснее, макар и с един ден да си подаде данъчната декларация, се наказва задължително с глоба. Депутат, който не подаде декларация за публичния регистър, се измъква безнаказано. В САЩ за закъснение при подаване на този тип декларации глобата е от 200 до 10 000 USD. За подобно поведение например Конституционният съвет във Франция има право дори да отнеме депутатския мандат на виновния.
По нашия закон, ако лице, задължено да подаде декларация, го направи, но

попълни неверни данни

носи наказателна отговорност по чл.313 от НК. Дори не си струва да питаме тогава кое ще е по-изгодно за корумпирания - да излъже в декларацията, или изобщо да не я подаде. Този неволен или съзнателен пропуск на законодателя веднага причислява Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи високи държавни длъжности, към юридическата фауна, която се опитва да лае, но не може да хапе.
Начинът, по който е уреден въпросът със съхраняването и достъпа до данните в декларациите, навежда на мисълта, че става дума за някаква форма на прехвърляне на контрола от специализираните органи върху общественото мнение. Поне това следва и от текста на чл. 6, ал.4, който задължава председателя на Сметната палата между 1 октомври и 1 ноември да огласи имената на задължените лица, които не са подали декларацията. След като няма законово предвидена санкция и след като достъпът до информацията е по същество неограничен, тогава единственото, което може да се случи на корумпираните държавни чиновници, е

да им помръкне имиджът

в очите на техния гласоподавател.
Въобще Законът за публичност на имуществото на лица, заемащи високи държавни длъжности, трудно може да се нарече връх на законодателното съвършенство. Дори ако се мери с непретенциозните балкански критерии. А и остава съмнението, че той беше приет не толкова за да запълни законова празнота, колкото да разкраси политическата биография на 38-ото Народно събрание. Само че в опита да се промъкне между сития вълк и цялото агне от него май ще остане една голямата въпросителна.

Facebook logo
Бъдете с нас и във