Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАКОНЪТ ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ НЕ СТАВА ЗА КЪРПЕНЕ

Скандалът около преброяването на гласовете в първия тур на президентските избори отново постави пръст в старата рана, наречена Закон за обществените поръчки (ЗОП). Спорът между ЦИК и Обединение Избори, който засега отлежава във ведомството на Никола Филчев, най-вероятно ще завърши със съдебно решение. Но в чиято и полза да е то, остава открит въпросът къде са заровени мините, които твърде често напоследък взривяват сделките, сключени по реда на този закон - дали в самия него, или в тези, които го прилагат? Когато кабинетът на Иван Костов предложи, а парламентът гласува през 1999 г. Закона за обществените поръчки, заложената в него идея имаше всички шансове да се радва на крепко здраве и дълголетие. И наистинаосигуряването на прозрачност, ефективен контрол и конкуренция при подписването на договори между държавни институции, общински органи и други организации на бюджетна издръжка с частни фирми създаваше впечатлението за твърдо намерение да се пребори корупцията. Въвеждането на ясни процедурни правила, по които да става сключването на сделка за десетки и стотици хиляди лева, плащани с обществени пари, не можеше да не бъде оценено като опит да се пресече раздаването от страна на държавни чиновници на апетитни залъци от бюджетната баница, и то по втория начин. Законът за обществените поръчки ясно и подробно регламентира как се изчислява стойността на договорите, за какъв срок, кои разходи се вземат предвид, кога се включват таксите, комисионите и лихвите и кога не, а също и до кои обекти могат да се отнасят те. Нещо повече, съгласно чл.7 от закона той трябва да се прилага задължително, когато сумата надвишава 600 хил. лв., ако става дума за строителство, 50 хил. лв., ако е за доставка на стоки, и 30 хил. лв., ако става въпрос за услуги.Още при формулирането на основните правила обаче се появи съмнението, че нещата не са съвсем обмислени. И четирите принципа за действие при възлагане на поръчките, както са формулирани в чл.9, много трудно биха съжителствали, без да се сбият. Така например - първият принцип изисква публичност и прозрачност на процедурата. Същевременно четвъртият принцип задължава органите, които провеждат конкурсите, да пазят търговската тайна на кандидатите и на техните предложения. Разбираемо е, че всеки кандидат трябва да знае как ще се подбират предложенията, но ако целта е да се опази тайната, какво става с публичността? А ако няма публичност, как ще се елиминират съмненията за свободна и честна конкуренция, каквато изисква вторият принцип? Щом пък търговската тайна е от първостепенна важност, възможно ли е да се осигурят декларираните равни възможности за всички състезатели, залегнали в третия принцип?. Въобще както и да действат органите, когато провеждат процедурата, все някое от тези основни положения ще бъде нарушено.Друга ахилесова пета на закона е самиятподбор на кандидатите, които ще сключат сделката.Предвиждат се три вида процедури - открита, ограничена и чрез договаряне. При откритата процедура нещата изглеждат ясни - публикува се обява, определят се изискванията, сроковете, стойността на депозита, стойността на поръчката и т. н. Но при ограничената процедура се появява предварителният подбор, който извършва възложителят. Само че не е ясно по какви критерии ще се минава през цедката - дали според пазарния дял на фирмите, дали според авторитета им, или по приятелска линия? Така се появява една сенчеста територия, в която на практика законът не действа. Същото се получи и при приватизацията чрез преговори с потенциални купувачи - нито е ясно защо точно дадената фирма е номинирана, нито какви биха били предложенията на другите евентуални конкуренти, нито пък има гаранции, че избраният инвеститор ще си свърши професионално работата. Разбира се, законът се е опитал да даде критерии, по които да се разделят поръчките, които могат да се възлагат по някой от трите начина. Само че тези критерии още повече объркват кашата - например кой ще прецени, че изпълнението на дадената сделка е по силите на даден ограничен брой изпълнители, а на другите - не е? А и как да се дефинира кои действия са технически сложни? Самото сключване на договора е доста подробно разработено в закона - от правилата, по които да се извърши, до задължението да се уведоми министърът на държавната администрация, който да го впише във водения от него регистър за обществените поръчки. Тук слабото място е провеждането на конкурса за изпълнителяОще при регламентирането какво да съдържа офертата на кандидатите възникват немалко въпроси. Как, освен препоръките, споменати в параграф 1 , т.12 от ЗОП, да се докаже търговската репутация на предложителя? Достатъчни ли са образованието, техническата съоръженост и осъщественият брой поръчки, за да се преценят неговите технически възможности? В кой момент точно трябва да се представи документът за търговската регистрация на кандидата - когато той подава заявлението или когато сключва договора? Законът предвижда, че когато става дума за консорциум, както беше при злополучното Обединение Избори ООД, при подаване на документите за регистрация е достатъчно участниците в общото начинание да имат поотделно надлежната съдебна регистрация. Но при самото сключване на договора достатъчно ли е, че отделните съставки на изпълнителя поотделно са регистрирани? И как да се тълкува задължението на възложителя да прекрати процедурата, ако няма реална конкуренция, след като чл. 41, ал.2 от закона признава само един критерий - цената? Значи ли това, че ако има три предложения с еднакво изгодна цена, конкурсът трябва да се провали?Възражения могат да се направят и при самия подбор и дейност на комисията, която в условията на откритата процедура подрежда кандидатите. Защо се налага винаги начело на комисията да се назначава правоспособен юрист, при положение че не тя сключва договора? Достатъчно ли е предложението да е икономически най-изгодно, или да има най-ниската предложена цена, за да бъде предпочетено? Ако е толкова важно да се избере най-евтината оферта, защо прекалено ниските цени, съгласно чл.42 от ЗОП, могат да бъдат основание да се елиминира кандидатът? И после как да се прецени кое предложение е подозрително евтино и кое е евтино, но не е подозрително?Възниква също така и съмнението дали след промените в Закона за администрацията, които доста облекчиха задълженията, но и правата на министъра на държавната администрация, той все още разполага с достатъчно лостове, за да контролира как се спазва законът. А също и да води регистъра. Както и да се отговори на всички тези въпроси, едно е ясно - Законът за обществените поръчки трудно ще мине с обикновено кърпене, независимо колко основно ще е то.

Facebook logo
Бъдете с нас и във