Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАКОНЪТ ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ: КРАЧКА НАПРЕД (КЪМ ЕС), ДВЕ НАЗАД

Скандалните междуособици сред управляващите за разпределението на парите в държавния бюджет за 2004 г. и вълненията около данъчните ставки изместиха вниманието от правителствения проект на закон за обществените поръчки, внесен в Народното събрание още на 18 юли. Без него обаче българските власти просто няма как да усвояват средствата от европейските предприсъединителни фондове, а впоследствие и от другите фондове на Евросъюза.Смисълът от съществуването на такъв закон е в гарантирането на прозрачност в бюджетните разходи. След като правителството харчи парите, които е събрало от данъкоплатците, те имат право да знаят как, колко и за какво плащат. Приемането на новия закон за обществените поръчки се бави вече една година, призна наскоро в прав текст министърът на евроинтеграцията Меглена Кунева. По нейните думи проектът на нормативния акт бил съгласуван с Европейската комисия и отразявал четирите й директиви за обществени поръчки, свързани с услуги, доставки, строителство, както и със секторите водоснабдяване, енергетика, транспорт и далекосъобщения. Законът представлявал защита от корупционни практики в областта на обществените поръчки.Корупция, липса на публичност и прозрачност, на свободна и честна конкуренция, на равни възможности за участие на всички кандидати, криене зад понятия като търговска тайна и национална сигурност - това са най-често срещаните критики към действащия в момента нормативен акт. Обществените поръчки предразполагат най-много към корупция, твърди председателят на Сметната палата Георги Николов. Според сегашния закон тяхното възлагане се контролира от Сметната палата и от държавния финансов контрол. Когато открият нарушения, те изпращат доклад до министъра на държавната администрация Димитър Калчев и до финансовия министър Милен Велчев. Актовете се съставят от ДФК, а наказателните постановления - от Велчев. Но поради изтекли срокове на давност много от провиненията остават ненаказани. Така ли е наистина?Точно 5547 обществени поръчки е проверила през 2002 г. Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. При възлагането на 1055 от тях са разкрити нарушения, но само в 449 от случаите са наложени административни наказания. Останалите не са санкционирани заради изтекла давност. По данни на неправителствени организации само през миналата година в България са били раздадени 15 млн. лева подкупи при възлагането на обществени поръчки. Данните бяха обявени на международна конференция за борба с измамите и корупцията, която се проведе през пролетта на 2003 година. Това обаче бе направено с изричната уговорка, че оценката за платените рушвети е твърде консервативна, т.е. реалните суми са далеч по-големи. Проучвания на социологически агенции потвърждават, че при търгове за обществени поръчки частният бизнес е принуден да дава най-много подкупи. Негови представители изразяват мнение, че в сегашния си вид законът създава условия за злоупотреби и корупция. Като христоматиен пример за погазването му те сочат избора на английската фирма Краун Ейджънтс, която оказва консултантско-мениджърски услуги на българските митници.Според председателя на Сметната палата Георги Николов обществените поръчки трябва да бъдат под опеката на държавния финансов контрол, на Сметната палата и на държавната администрация.Новият закон предвижда тройно по-високи прагове от досегашните за видовете обществени поръчки. Те обаче все още остават далеч под стойностите, действащи в Европейския съюз. В момента у нас прагът за държавна поръчка в сферата на услугите е 30 хил. лева, в новия нормативен акт са записани 90 хил. лева, а в ЕС е 130 хил. евро. Нивото за доставките се вдига от 50 хил. на 150 хил. лева - доста скромна сума в сравнение с определените 200 хил. евро в Евросъюза. В строителния бранш прагът скача от сегашните 600 хил. лева на 1-8 млн. лв., което е твърде далеч от внушителните 5 млн. евро за Стария континент. Основният мотив на вносителя за ниските прагове у нас е, че там се строят много по-големи обекти.Експертите се раздвояват в мненията си за разумността на новите прагове. Някои предричат увеличаване на броя на съдебните дела като резултат от това, че новите прагове са по-високи. Те виждат в тях предпоставки за още по-голяма корупция. Възможно е на възложителите да се оказва натиск. От друга страна, отпадналите кандидати могат да обжалват резултатите от конкурса по съдебен път, което би могло да означава в определен момент съдебните дела да се окажат повече от поръчките. А какво би попречило да се избегне новият по-висок праг, като се раздроби поръчката? На практика - нищо.Според други експерти обаче, увеличението на праговете съвсем не означава, че тези, които остават под тях, ще останат без контрол. Изискванията при възлагането на обществени поръчки, чиято стойност е под тези прагове, ще се определят със специална наредба, казват те. Повишаването на праговете ще компенсира удължаването на сроковете за извършване на процедурите, казва шефът на дирекция Европейска интеграция към Министерството на икономиката Силвана Любенова. Минималният срок за подаване на оферти при т.нар. открита процедура се вдига от 45 на 52 дни, а минималният период за предварителен подбор на кандидатите за участие в т.нар. ограничена процедура от 15 дни става 37 дни. В наредбата за обществените поръчки под праговете пък ще се въведат по-кратки срокове и по-облекчени условия. Съгласно стария закон отпадналият кандидат за обществена поръчка може да обжалва решението в съда срещу скромната такса от 50 лева. На практика това стимулира подаването на неоснователни жалби, което често пъти блокира процедурата. Новият закон предвижда таксата при обжалване да бъде 4% от стойността на поръчката, каквато е общоприетата практика в Европейския съюз. Това се смята за определен плюс на закона, тъй като, от една страна, ще сложи край на излишните обжалвания, а от друга - ще пресече практиката да се възлагат обществени поръчки все на едни и същи, подбрани хора. Твърде спорна изглежда и предвидената в законопроекта нова Агенция за обществени поръчки. Едни твърдят, че тя ще е безполезна, тъй като ще дублира функции на Сметната палата и на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. Те са на мнение, че е добре новият закон да се обвърже с Агенцията за малки и средни предприятия, като по този начин тази неработеща досега институция ще получи функции. Други смятат, че новата институция ще контролира процедурите, свързани с възлагане на поръчки, и няма да дублира дейността на палатата и на ДФК, чиято работа е да следят за нарушения след тяхното възлагане. Новото звено ще наследи сегашната Дирекция Обществени поръчки към Министерския съвет.Дълбоко съм убеден, че не е нужен нов закон за обществените поръчки, след като сегашният беше основно ремонтиран само преди по-малко от година, и то със същите мотиви, че е съобразен с европейското законодателство, изненадващо твърди заместник-председателят на парламентарната икономическа комисия Атанас Папаризов. Започна едно творчество в рамките на тесен кръг хора. В разрез с изискванията на парламентарната процедура се представят съвсем нови текстове. Сменят се основни принципи в закона - вместо да се търси по-ефективна законодателна уредба, която да затвори вратичките за нескончаеми протакания, сега се появи нова идея за въвеждане на независим арбитраж. Написаха се текстове, които очевидно не се съгласуват един с друг, казва депутатът. Според него създаването на нова агенция е напълно безсмислено. Ако работата продължи по същия начин, ще бъде необходим нов закон, тъй като този няма нищо общо с проекта, съгласуван с Европейския съюз.

Facebook logo
Бъдете с нас и във