Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАКОНЪТ ЗА КРИЗИТЕ: ПО-ДОБРЕ КАКЪВ ДА Е, ОТКОЛКОТО НИКАКЪВ

Липсата на закон за управление при кризи се чувства много остро. За това предупреди неотдавна не друг, а самият началник на Генералния щаб на армията генерал Никола Колев по повод на първото у нас антитерористично учение Съвместни усилия 2004, в което участваха военни части и МВР. Подобно мнение застъпват и други висши военни и полицейски служители. Според предварителната програма на парламента този ключов за сигурността на гражданите нормативен акт трябваше да влезе в сила до края на годината, но в крайна сметка се оказа изместен от бюджет-2005 и промените в данъчните закони. Когато Народното събрание гласува даден закон на първо четене, това може да се тълкува и така: че група депутати са съгласни единствено със заглавието му. Защото, най-често след второто четене, в Държавен вестник се обнародват текстове, които нямат почти нищо общо с варианта на вносителя. Подобна съдба вероятно ще има и правителственият законопроект за управление при кризи. Но, противно на очакванията за разгорещени дебати, той бе претупан след изненадващо вяла и кратка дискусия в полупразна зала, и то след повторно гласуване заради съмнения за злоупотреба с чужди карти. Това стана на 15 септември - по време на трагедията в Беслан и само дни след третата годишнина от рухването на кулите близнаци в Ню Йорк. Някой заместник-министър в Министерството на отбраната е натоварил някой служител, който е преписал с нова редакция старото устройство на Гражданска отбрана - така народният представител Христо Кирчев коментира качеството на нормативните текстове. Действително изглежда, сякаш българският парламент предпочита да работи на принципа по-добре какъв да е закон, отколкото никакъв. Защото, ако, не дай Боже, сега у нас се случи нещо подобно, ще трябва да се действа по брадатия 55-годишен Закон за подпомагане при обществени бедствия. Причината е, че законопроектът за управление при кризи в момента е между първо и второ четене. На практика 11 септември 2001-ва превърна всички национални доктрини за сигурност в архаизъм, отбелязва депутатът Тодор Бояджиев. А щом велики сили като САЩ и Русия се провалиха пред новите предизвикателства, какво остава за малка България!Проектът, който правителството одобри на 22 юли, предизвика лек медиен шум главно заради заложените в него революционни за България отношения между държавата и частния бизнес при криза. Тези нови отношения предполагат при възникване на екстремни ситуации държавата да получи право да мобилизира частните фирми, а имуществото им - джипове, камиони, автобуси, кранове и вертолети - да бъде заведено в регистър и каталози. Всички дейности, свързан с тяхното използване, ще се финансират от хазната, общинските бюджети, частни компании и еднолични търговци. Както можеше да се очаква, особен интерес предизвикаха записаните в проекта глоби срещу бизнесмени, нарушили закона. В зависимост от характера на нарушението размерът на санкцията варира от 2000 до 100 000 лв., като горната граница се отнася за предприемач, който откаже да предостави автомобил или друго техническо средство на органите при криза.Още в началото на проекта (чл.1, ал.3) изрично се посочва, че законът не се отнася за военни кризи. Твърде странна подробност на този фон е, че водеща роля при разработването му са имали експерти по военно управление на кризи от Министерството на отбраната начело със заместник-министъра Илко Димитров. По-важното обаче е, че никъде в текстовете не се прави разлика между кризи, бедствия, аварии и катастрофи. Цяло заседание на комисията отиде само за разправии около дефинициите за авария и криза, призна пред БАНКЕРЪ Йордан Бакалов, член на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, която е водеща по законопроекта.Впрочем, макар и да не фигурира в официални документи на Европейския съюз и НАТО, възприетото в тези организации определение за криза е опростено и добре пасва на някои аспекти от нашата действителност. То звучи горе-долу така: криза е налице, когато са разкъсани взаимоотношенията между различни държавни институции.Други депутати са още по-радикални в мненията си. Какво ще ни помогнат допълнителните дефиниции и разделения на авария, катастрофа, криза и т.н.? - пита Татяна Дончева. - Такова диференциране има смисъл само ако ще има различни органи, които се занимават с различните степени на проблема и ще вземат различни решения. Ако в закона може да се даде събирателно определение на криза и да се опрости системата от институции, която ще функционира, това ще е най-доброто за нормативното уреждане на тази материя, подчертава Дончева.Думите й звучат доста рационално, но е факт, че никъде в законопроекта не става ясно кой е държавният орган, който ще взема решенията при възникване на криза - нещо, което отбелязва и ген. Никола Колев. По българската конституция това би трябвало да бъде министър-председателят, в синхрон с президента на републиката и с председателя на Народното събрание, твърди Марио Тагарински, който също е член на вътрешната комисия по сигурността. Законопроектът обаче не дава никакви правомощия на президента, който е и върховен главнокомандващ. За Консултативния съвет за национална сигурност, който е към президентската институция, не се споменава нито дума - макар още в началото на проекта да се казва, че управлението при кризи е елемент на националната сигурност на страната. Водещата роля при кризи е отредена на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Според Йордан Бакалов обаче в проекта се прави опит да се милитаризират граждански дейности. Недопустимо е Министерството на отбраната да поставя на първо място органи, които изпълняват задачи изключително във военно време, защото това противоречи на принципите на НАТО, казва депутатът. Критиците на проекта са на мнение, че в този си вид Съветът по сигурността изцяло отнема пълномощията на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи, която също е към правителството (с ПМС №18 от 1998 година). Подобно е положението и с Държавната агенция Гражданска защита, чиито задължения произтичат от ПМС №53 от 2001 г., но в новия законопроект те са прехвърлени към други органи. Това очевидно е недомислие, тъй като в момента ДА Гражданска защита участва в мащабен проект на Европейския съюз за изграждане на обща комуникационна и информационна система за извънредни ситуации (CECIS), която се създава въз основа на решение 2001/792/ЕС на Съвета на ЕС.В законопроекта е невъзможно да се дешифрират връзките между институции, органи и допълнителни административни звена, които ще действат при криза, а още по-малко задълженията на всяко от тях. Що се отнася до т.нар. Национална система за реагиране при кризи, тя е силно централизирана по военен тертип и по мнението на експерти не отговаря на съвременния модел за гражданска защита, който се основава на принципите на децентрализацията. Проектът изобилства от съвети, комисии, щабове, областни управители, кметове, но изобщо не става ясно кои от тях, докъде, за какво и в какъв обем трябва да имат права и отговорности и как точно те се вместват в предмета на нормативния акт. Нещо повече, не всички кризи от невоенен характер попадат в обхвата на закона - парламентарни, политически, социални, финансови, или пък кризи в резултат на граждански действия - като стачки, протести, гражданско неподчинение и т.н. Този законопроект е мегаломански, твърдят депутати и при една криза със заложници това веднага ще проличи. По правило една криза възниква за секунди, но след това работата около нея продължава денонощно. Според Марио Тагарински в закона трябва да залегне създаването на постоянно действащ орган - агенция за планиране на непредвидени ситуации и за управление на кризи на високо експертно ниво, която да анализира всяка потенциална заплаха. Защото 90% от работата е планиране на непредвидената ситуация и много малка част е самото управление на кризата, когато тя вече е възникнала, казва депутатът.В крайна сметка няма нужда да изобретяваме колелото. Бихме могли да ползваме опита на страни, които имат достатъчно горчив опит с кризисни ситуации и управлението им. В Русия има Министерство на кризите. В САЩ е приет Национален план за реагиране при бедствия и технологични аварии - вече допълнен и при терористични актове. На Стария континент е в сила Европейската политика за сигурност, която включва три основни компонента - военно и гражданско управление на кризи, както и предотвратяване на конфликти. Целта на гражданския компонент е да подобри действията в онази област, в която международната общност просто е доказала, че отсъства. Повече от ясно е, че хармонизирането на закона за управление на кризи с изискванията на този граждански компонент е необходимо за интегрирането на България в Европейската система за сигурност преди 2007 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във