Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАКОНИТЕ ВЪВ ВОДНИЯ СЕКТОР ТЕКАТ ПО РАЗЛИЧНИ КАНАЛИ

По неведоми причини реформите в българския воден сектор не вървят като по вода. Дали защото политиците подценяват проблема, или ведомствата с отношение към водите не са си доизяснили тъкмо това отношение, поне засега не е ясно. Но нормативната рамка в сектора продължава да е, меко казано, объркваща. В преговорния процес за членство в Евросъюза България пое ангажимент да хармонизира водното си законодателство с рамковата евродиректива за водите. Националната стратегия за развитието на сектора пък очерта пътя, по който трябва да стане това - чрез приемането на три закона (за управлението на водите, за водностопанските системи и съоръжения и за водния регулатор). Всички експерти в бранша бяха категорични, че последователността при подготовката на нормативните актове трябва да е следната: да се постави основата с рамков закон за управление на водите, след това с друг норматив да се определи формата на собственост и накрая да се регламентира законово органът, който ще управлява играта. С тези три закона, разработени и приети в пакет, ще се създаде механизъм за управлението на водния сектор.Доброто желание е едно на ръка. Нещата обаче се развиха по съвсем различен начин. Проектозаконът за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги вече мина на първо четене в парламента и се очаква да бъде приет до края на годината. През седмицата приключи и общественото обсъждане на ключовия законопроект за управление на водите, който ще трябва да смени досегашния Закон за водите. Реално действащият нормативен акт трябваше да бъде променен още преди три години, но предложенията за изменението и допълнението му все още очакват второ четене в парламента. Най-общо казано, неговата цел е да се гарантира необходимата по количество и качество вода за населението и за промишлени нужди при спазване на екологичните изисквания и националните интереси. Възможно е поправките така и да не стигнат до депутатите, тъй като се очаква новият закон за управление на водите да бъде одобрен на заседание на Министерския съвет на 23 декември тази година.Чрез закона ще бъде осигурена и координация със съседните държави при управление на водите в трансграничните речни басейни. След влизането на страната в ЕС автоматично ще се въведе общ контрол върху граничните реки, които са около 80 на сто. Те ще бъдат управлявани от двустранни комисии, в които равнопоставени участници освен България ще бъдат и съседните страни - Турция, Гърция, Македония, Сърбия и Черна гора и Румъния.С новия проектозакон ще се въведат два нови принципа: замърсителят ще плаща и възвращаемост на разходите за услуги във водния сектор. Ще се събират такси за замърсяване и за водовземане. Нея ще плащат всички юридически и физически лица, ползващи вода за стопански нужди. Все още точният й размер не е определен, но най-вероятно ще е между 8 и 16 ст. на куб. метър вода, твърдят запознати. Сега таксата е две стотинки и затова може да се очаква повишаването й да се отрази и върху крайната цена на водата за бита. Увеличението обаче ще стане постепенно и ще бъде съобразено с покупателната способност на населението, твърдят от екоминистерството. До края на 2006 г. ще се заплаща 50% от таксата, до 2010 г. - 75 на сто, а чак от 2011 г. - пълният й размер. Събраните средства ще бъдат използвани за изграждането на пречиствателни станции и за поддръжка на канализацията в общините. Според ангажиментите, които пое България към ЕС, до 2015 г. всички населени места с население над 2000 души ще трябва да имат пречиствателни станции. Повечето от тях ще бъдат построени със средства от еврофондовете, но около 300 ще трябва да се финансират от общините. На практика с увеличението на таксата за водоползване ще се финансира изграждането на съоръженията, които ще бъдат публична общинска собственост, обяснява Асен Личев, директор на дирекция Води в екоминистерството. Безспорно има основания да бъде предпочетен този вариант. Все още са пресни спомените от злополучния воден заем от Световната банка, който така и не бе използван по предназначение. Новата схема за финансиране предвижда приходите от таксата за водоползване да се натрупва във фонд, от който до 2015 г. ще се заплаща за строежа на пречиствателни станции и канализация. Регионалните басейнови дирекции ще осъществяват инвеститорския контрол. Отделно общините ще могат да създават публично - частни фондове, за да подпомагат финансирането на проектите. Предстоящото междуведомствено съгласуване ще покаже дали тази част от Закона за управление на водите ще предизвика конфликт между министерствата на Валентин Церовски и Долорес Арсенова. Още отсега се заговори, че като поеме контрола над приходите от таксата за водоползване, екоминистерството ще придобие сериозна тежест при изграждането на канализационната мрежа. Правомощията на строителното министерство са поорязани в чл.27 на закона. Той определя, че министърът на околната среда одобрява проектите за канализационните системи и съоръжения за населени места с по-малко от 2000 жители. На практика с новия закон ще се открият и нови начини за навлизане на частни инвестиции във водния сектор: чрез публично-частно партньорство или чрез развитие на услугата. Сега това може да стане само чрез отдаване на концесия. Другите новости са въвеждането на национална система за мониторинг на водите и ограничаване на безразборния добив на баластра от речните корита. Изцяло държавна грижа ще остане и стопанисването на минералните води. Концесии ще се дават само за бутилиране на минерална вода, а сегашните концесии за геотермална енергия и добив на полезни компоненти ще отпаднат. Въвежда се и цяла нова глава Опазване на водите. В нея са регламентирани мерките, чрез които ще се подобрява качеството на водите (чрез определяне на зони за защитата им). Както изглежда обаче, може би най-сериозният отпор срещу законопроекта ще дойде от самото екологично министерство. Ако текстовете бъдат приети в сегашния им вариант, това ще означава, че ведомственото Предприятие за управление на дейностите по околната среда, или т.нар ПУДОС, трябва да бъде закрито. Сега то прибира приходите от таксата за водоползване. Едва ли шефовете на останалите ведомства обаче ще останат очаровани от факта, че като единствен компетентен орган за управление на водите поименно е записан само екоминистърът. Тук сериозни протести се очакват от земеделското, от енергийното и от строителното ведомство. Но има един далеч по-важен проблем - все още липсва закон за водностопанските системи и съоръжения, който най-накрая да реши проблема със собствеността на водните дружества в страната. По-лошото обаче е това, че управляващите дори не са решили кой точно трябва да подготви този нормативен акт - строителното или екологичното министерство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във