Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАКОНИТЕ, НЕОБХОДИМИ ЗА ВАЛУТНИЯ БОРД, БЯХА ПОДГОТВЕНИ ОТ ЧЕТИРИМА ДУШИ

Работата по подготовката на документите за въвеждането на Валутния борд започна по времето на служебното правителство на Стефан Софиянски. Към него имаше съвет за финансова стабилизация, в който освен самият премиер участвахме: аз като съветник на президента, Светослав Гаврийски като финансов министър, Чавдар Кънчев като шеф на най-голямата банка у нас - БУЛБАНК, Венцислав Антонов като финансов анализатор и Любомир Филипов, като управител на БНБ. В този съвет, който се събираше всяка седмица, се обсъждаха всички важни икономически въпроси. Там бе взето решение, че е добре още по време на служебния кабинет да подготвим всички документи за въвеждането на борда, и сформирахме една група, която да преговаря с МВФ. В нея влизаха Софиянски, аз, Венцислав Антонов и още един-двама души.През март 1997 г. за Вашингтон замина делегация, в която участвахме премиерът, аз и Венцислав Антонов, за да преговаряме с МВФ по условията за въвеждане на борда и сключването на петото стенд-бай споразумение. Във Вашингтон бяхме приети лично от управляващия директор на МВФ Мишел Камдесю. Отделно се срещнахме с първия заместник управляващ директор на Фонда Стенли Фишер и с началника на Първи Европейски отдел Майкъл Деплер. На една от срещите Камдесю поиска от Софиянски да му посочи човека, който персонално ще отговаря за взаимоотношенията на българското правителство с Фонда. И Софиянски, без дори да ме е питал, веднага посочи мен, като каза, че персонално ще отговарям за подготовката за въвеждането на борда. А по това време аз бях съветник на президента и не участвах в правителството. Веднага след завръщането ни от Вашингтон бях назначен за министър, който се занимава с взаимоотношенията с международните финансови институции и въвеждането на борда.След приключването на разговорите във Вашингтон бе създадена специална работна група, която оглавих, а в нея влизаха трима юристи от БНБ - Борислав Стратев, който бе главен юрист на Централната банка и член на Управителния й съвет, Димитър Ананиев ( бел. ред. - в момента той е началник на дирекция Правна на БНБ) и Валери Димитров (бел. ред. - до април 2002 г. бе правен съветник на УС на БНБ, а сега е председател на икономическата комисия в парламента). Всеки ден те идваха при мен в 9 часа сутрин и си тръгваха в 9 часа вечерта. Работихме без почивка. Ядяхме сандвичи, тъй като не ги пусках да обядват. При мен се правеха срещите и с експертите на Фонда, както и с Ан Макгърк. Имаше големи спорове по въпроса към коя валута да привържем лева - към германската марка или към долара. И натискът на доларовото лоби бе много силен. Само че се наложи мнението да привържем лева към германската марка, чийто застъпник бях и аз. Още тогава изтъкнахме аргумента, че България ще се стреми да се присъедини към Европа, която пък ще въведе своя единна валута, по това време тя се казваше екю, а не евро. И ние, като се присъединим, ще трябва да приемем тази валута, което означава, че ако се привържем за долара, ще трябва да променяме закона, в който е регламентиран Валутният борд. А така, като се привързахме към марката, след замяната й с единната европейска валута левът автоматично ще се привърже към нея и няма да има никакви проблеми.Водеха се и дискусии по равнището, при което левът да бъде фиксиран към марката. Изчисленията показваха, че реалният курс е 700-750 лв. за 1 германска марка. Ние обаче решихме, че при привързването левът трябва да е обезценен с около 25%, за да не бъде притискан от инфлацията през следващите години. Така фиксирахме курса от 1000 лева за 1 германска марка.Успяхме и да се преборим с някои идеи за въвеждане на т. нар. колониален валутен борд. Имаше един вариант, при който БНБ да бъде закрита, а управлението на борда да бъде изнесено в Швейцария и той да се ръководи от чужденец, защото нямало способни българи. Но всичко това бе преодоляно. За около 45 дни бяха изработени Законът за БНБ, в който бяха записани условията на Валутния борд, и Законът за банките, в който имаше 99 члена - толкова, колкото бяха дните, през които служебното правителство бе на власт. Те бяха гласувани, след като минаха изборите от новото Народно събрание и бяха приети с почти пълно болшинство - против нямаше, а само един депутат се бе въздържал. Ефектът от въвеждането на борда се почувства почти незабавно. Левът бе стабилизиран, инфлацията овладяна, основният лихвен процент много бързо намаля. Сега някои казват, че бордът пречел на икономиката да се развива. Но забравят, че единствената цел на борда е да гарантира стабилност като необходимо условие за провеждането на останалите реформи. И тази цел бе изпълнена. А развитието на икономиката е свързано с други неща. Бордът нито определя колко ще са данъците, нито казва как да се привличат капитали или да се осъществява приватизацията. Така че няма защо някои хора да се опитват да се оправдават с него. Там където икономическата реформа бе осъществена правилно, има просперитет. Вижте например банковата система. Тя е стабилна и в нея влязоха големи известни чуждестранни инвеститори. Това има ли го в производствения сектор? Може ли някой да ми изброи 30 български структуроопределящи предприятия, в които са влезли големи и известни западни инвеститори? Не може. И Валутният борд ли е виновен за това? Разбира се, че не.

Facebook logo
Бъдете с нас и във