Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАКОН ЛИ Е ДА ГО ОПИШЕШ

В България има работеща пазарна икономика, твърдят наши и чужди експерти. Ако е така, интересно как може да се дават луди пари под формата на депутатски заплати за една несвършена или зле свършена работа. Няма статистика за това колко от приетите от всички досегашни български парламенти (след 1990 г.) закони работят, колко са преработвани по три-четири, че и повече пъти, и колко просто са приети, но не уреждат нищо поради явната им несъобразеност с основни норми на правото. Разбира се, в родната демокрация отговорност от депутатите никой не търси.Последният пресен пример за това е от първото четене на промените в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (накратко, Закон за пристанищата). Приет преди две години, въпреки критиките на повечето експерти по морско право от предишното Народно събрание, очевидната му непригодност към реалните условия го направи неприложим и вече на два пъти сегашният български парламент се занимава с промени в текстовете му. Приетите поправки обаче не решават, а задълбочават проблемите. Това е мнението на хора от бранша и тъй като материята, която урежда Законът за пристанищата, е строго специфична и компетентните хора са малко, вслушването в тяхното мнение е повече от задължително. За съжаление това отново не става. Резултатът - крещящо противоречие на предлаганите промени с вече действащи и утвърдили се законодателни актове. И едва ли е трудно да се прогнозира, че и след измененията си законът ще бъде пречка за привличането на сериозни инвеститори. Въпросът е защо тогава се правят? Кой сериозен инвеститор ще дойде у нас и ще поиска концесия на българско пристанище, при условие че срокът на тази концесия ще се определи на око или, иначе казано, когато определени частни искания бъдат изпълнени. И това при условие, че в Закона за концесиите изрично се определя срок на всяка концесия - 35 години с възможност за продължаване. Вносителите на промените в Закона за пристанищата обаче определят всяка концесия да се дава за различен срок, определен от съответния държавен орган при условия, които могат да бъдат тълкувани различно. Дори и да се намери такъв инвеститор, то при спечелена концесия той ще трябва да съжителства с много други наематели на обособени части от пристанищата, предлагащи съпътстващи услуги. Очевидно е, че тази възможност създава условия за субективизъм, корупция и необективност, а и орязва правата на концесионерите върху цялата територия на пристанищата.При промените в закона обаче сериозно е помислено за правата на властимащите - създава се Национална компания Пристанища, която ще има широки права по администрирането и централизирането на управлението на пристанищата за сметка, разбира се, на либерализацията и свободния достъп, насърчаващ конкуренцията. При това липсва какъвто и да е механизъм за надзор на дейността на този нов орган - непознат досега на правото юридически субект, който извършва търговска дейност и осъществява държавната власт. И ако начело на този орган се окажат верните хора, от тях ще зависи на практика всичко в българските пристанища. Защо им е, при това положение, на контрабандистите Солунската митница?Вносителите на промените в Закона за пристанищата са се престарали дотолкова, че са записали и приели на първо четене и явни безсмислици, обидни дори за първокурсник по право. Проектът например съдържа такъв текст: Договорът за управление с член на Управителния съвет се прекратява преди изтичане срока на действието му (чл.114). Коментарът тук е напълно излишен.Ако промените в Закона за пристанищата минат през Народното събрание в този си вид, те ще доведат до възникване на допълнителни неясноти и спорове, ще прогонят малцината инвеститори, които са проявили интерес към концесии, но в крайна сметка ще дадат големи възможности на шепа хора, натоварени с власт да искат и решават съдбата на пристанищата, предимно в своя полза. Нещо, което не бива да се допуска.

Facebook logo
Бъдете с нас и във