Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАКЛИНАНИЕТО АЕЦ БЕЛЕНЕ

Симеон Сакскобургготски, министър-председател на Република България:Днес страната ни е изправена пред предизвикателството да заеме полагащо й се място в Европейския съюз. Страната ни е и ще продължава да бъде един от основните енергийни центрове на Балканите. Ние няма да предадем националните интереси в областта на ядрената ни енергетика. Ще предложим да продължи изграждането на АЕЦ Белене. Този проект ще обезпечи енергийната независимост на България през следващите десетилетия.Заклинанието Втора Атомна може да се окаже най-успешният политически ход на министър-председателя и лидер на най-новата българска партия Симеон Сакскобургготски след 6 април. Ако, разбира се, успее да изиграе всичките си козове. Акцията му започна като напълно солова. Експертите във висшите етажи на властта некоординирано се опитаха да го подкрепят. Изявленията им обаче категорично показват, че не са наясно с тайния замисъл на министър-председателя. За сметка на това в енергийното ведомство видяха своя звезден час и набързо дописаха стратегията за развитие на отрасъла. Допълненията не излязоха от рамките на обяснително-указателния тон, лъхащ от целия документ. Най-силно като че идеята подеха обществени съюзи и организации. Политическите партии бяха по-предпазливи. По принцип обаче всички подкрепиха възкръсването на Втора Атомна. Само заклетите й противници от екологичните организации запазиха мълчание.Във вторник към наченатото от Сакскобургготски се присъедини и президентът Георги Първанов. От площадката в Козлодуй държавният глава ясно формулира, че задължително трябва да спрем блокове I и II на централата до края на тази година - т.е. така, както писмено обеща предишното правителство още през декември 1999 година. Първанов обаче даде шанс на двата реактора и посъветва кабинета след затварянето им блоковете да се модернизират и обезопасят до ниво, съответстващо на европейските изисквания. Сетне АЕЦ да поиска от ядрения регулатор КИАЕМЦ ново лицензиране и да ги пусне в действие. Нещо, което в. БАНКЕРЪ препоръча още в началото на март. Според експерти на вестника обаче, добре би било да се потърси и независим одит за безопасността на блоковете от чуждестранни ядрени специалисти, след което да се иска становище и от международната агенция МААЕ. За да има успех подобна акция, страната ни трябва да се откаже от европарите за затваряне на АЕЦ, посъветва Първанов. Впрочем през 1993 г. Словакия постъпи именно по този начин, с което не само че спаси ядрената си енергетика, но и я доразви.И докато страстите около Белене достигаха взривни децибели, дебатът около III и IV блок в Козлодуй като че позаглъхна. Навярно в очакване на 18 април, когато във Виена ще бъде разглеждан националният доклад на България по ядрена енергетика. Акцентът в него ще е именно върху тези два блока, а предварителната информация засега е твърде обнадеждаваща.Междувременно около АЕЦ Белене бяха изнесени множество факти, някои от които твърде противоречиви. Министър Милко Ковачев съобщи че руският Атоменергопроект, канадската компания Ей И Си Ел (AECL), американски и европейски консорциуми проявяват интерес към строителството на втората АЕЦ. После направи уговорката, че разговорите били само опознавателни, без каквито и да е договорености. След всичко изречено през седмицата обаче е повече от сигурно, че интересът към ядрената енергетика на България ще нарасне. И разговорите в енергийното ведомство занапред ще са повече от конкретни. Сигурно е също, че всички потенциални инвеститори ще се интересуват от гаранциите, които може да им предостави България. Правителствената позиция, шумно афиширана през седмицата, е че кандидатите трябва сами да поемат пазарния риск. А това ще охлади доста от тях. Още повече че липсва проучване на енергийния пазар в региона. И опитите за каквото и да е предсказание в момента са напълно нереалистични. Неясна е и прогнозата за общата икономическа ситуация на съседните страни. Като цяло Балканите продължават да са територия с много неизвестни - и с дефицит на електроенергия, 40% от която в момента се покрива от България. След създаването на общ регионален електрически пазар конкуренцията ще е твърде ожесточена. Румъния вече пусна един 1000-мегаватов ядрен реактор в Черна вода и подготвя втори до 2004 година. Гарантирани ще са офертите на Русия и Украйна за продажба на ток в региона, и то при цени, в пъти по-ниски от нашите. И през тази година Русия изнася електроенергия за азиатската част на Турция при цена по 2.2 цента за кВтч, докато България я продава по 3.5 цента. Това превръща всяка инвестиция в наши производствени мощности в твърде рискова. Единствената възможност за известно туширане на риска е в привличането на купувачите като евентуални инвеститори или кредитори на енергийните проекти. С най-висок енергиен дефицит в региона е Турция. В края на февруари румънският министър-председател Адреан Настасе обяви, че до 2004 г. страната му ще инвестира 4 млрд. щ. долара в енергетиката. После покани турски бизнесмени да кредитират строителството и им обеща бъдещи доставки на преференциални цени.На този фон България отново изостава. През седмицата Никита Шервашидзе, бивш председател на Комитета по енергетика, заяви, че единствената реална възможност да се построи нова българска ядрена мощност е от турско-руски-германски консорциум. Повече обяснения не даде, но логиката изглежда желязна. Ясно е също така, че инициативата трябва да идва от наша страна - дори и с известно официално участие. Инак пак ще бъдем изпреварени от северните ни съседи.Така че въпросителните пред Симеон Сакскобургготски остават. И те не могат да се решат с публичен дебат. От особена важност в момента е какво ще е посланието във всички официални изявления по въпроса. На тези, които ги подготвят, припомняме залегналото в Енергийната харта суверенно право на всяка страна да реши, ако желае, и в рамките на либерализиран пазар на електроенергия, какъв трябва да бъде обемът на произвежданата електроенергия и нейният енергиен източник.

Facebook logo
Бъдете с нас и във