Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАДЛЪЖНЯЛОСТТА НА ФИРМИТЕ ЩЕ БЛОКИРА ИКОНОМИЧЕСКИЯ РЪСТ

Д-р Камен Колев, главен директор Индустриално развитие в Българска стопанска камара, пред в. БАНКЕРЪГ-н Колев, Българска стопанска камара (БСК) обяви, че задълженията на предприятията от реалната икономика към края на 2001 г. са достигнали 34 млрд. лева? Каква е структурата им и в тази шокираща цифра включени ли са например дълговете по Закона за уреждане на необслужваните кредити?- В изследването си сме се позовали на данните на Националния статистически институт от балансите на предприятията в нефинансовата сфера към 31 декември 2001 година. При 20-25% годишен ръст на задълженията към края на 2002 г. те вероятно ще достигнат до 40 млрд. лева. Тази цифра отразява всички задължения в реалния сектор, като делът на краткосрочните е около 75 процента. Една пета от тях са лихви по кредити, по ЗУНК и по просрочени задължения. Най-голям е делът на неплащанията към доставчици (36.6%). Но ако говорим за взаимна задлъжнялост, трябва да се вземат предвид и дълговете към свързани предприятия (те са още 13%), авансите, търговските заеми (2.5%). С тях междуфирмените дългове достигат 60 на сто от общата задлъжнялост на предприятията, която освен това включва и неразплатени суми към персонала, бюджета, социалното осигуряване и към банковия сектор.Кои от тези задължения са повод за най-големи притеснения?- Тревожен е общият им размер. Всяка икономика има задължения, но е недопустимо те да надхвърлят с 14% брутния вътрешен продукт на страната. Това означава, че държавата трябва да работи една година, за да изплати задълженията на фирмите си (без да включваме дълга на правителството и на банките). Тревожен е също и темпът им на нарастване - той е 20-25% годишно и надхвърля в пъти ръста на брутния вътрешен продукт. Нормално работеща икономика би преодоляла тези 34 млрд. лева. Само че в този случай съществува една опасна зависимост спрямо увеличението на БВП, която ще доведе до блокиране на икономиката. Структурата на тези задължения също показва тревожна тенденция - в по-голямата си част те са между самите фирми, породени от невъзможността им да извършват взаимни разплащания. Краткосрочните дългове на предприятията са 3/4 от общата задлъжнялост. Към НОИ дълговете не са драстични, а към бюджета те са 7.5%, което означава, че финансовата дисциплина е подобрена. Естествено задлъжнялостта на предприятията води до тяхната декапитализация. Хроничен е недостигът на пари, необходими за икономически растеж. Фирмите страдат и от липсата на оборотни средства. Това прави невъзможно задържането им на пазара, който и без това е ограничен. Дори да се появи поръчка, такива предприятия не са в състояние да я изпълнят именно поради липсата на пари. Затова настояваме да се увеличи кредитирането на реалния сектор, въпреки че задлъжнелите предприятия са най-неатрактивни като кредитополучатели. Смятате ли, че един закон за междуфирмената задлъжнялост би имал някакъв ефект?- Една от деветте мерки за съживяване на икономиката на вицепремиера Николай Василев беше да се реши проблемът с междуфирмената задлъжнялост. Знаем, че се подготвя някаква концепция в Министерството на икономиката, но все още не сме наясно какво ще се съдържа тя - дали ще се отнася към вземанията или към задълженията, как точно ще се преоформят те - чрез издаването на облигации или по друг начин, какъв ще е обемът на емитираните облигации, ще се търгуват ли на борсата... Евентуален закон може да смекчи проблема, както беше със Закона за уреждане на необслужваните кредити, но в никакъв случай няма да го реши. Необходимо е правителството да атакува по-скоро факторите, които влияят върху задлъжнялостта. Тези 34 млрд. лв. са натрупани през последните четири години. Инфлацията през 1996-1997 г. обезцени дълговете на предприятията, но те отново нараснаха. Ето защо смятаме, че решенията не бива да са насочени директно към намалението на задълженията чрез преоформянето им или чрез замяната им с облигации. Разбира се, подобни мерки биха имали и положителни страни - те биха смекчили донякъде проблема, но дори и той да се изчисти с магическа пръчка, за две-три години дълговете отново ще се натрупат. Пък и съществува опасност, провокирана от директната намеса на държавата в чисто пазарните отношения. Виждате ли изобщо някакъв вариант за излизане от задънената улица? - Всъщност няма кардинално решение. Една новоучредена фирма, която току-що излиза на пазара и е коректна към бюджета, към НОИ, към доставчици, към персонала си, също ще бъде въвлечена в този омагьосан кръг, когато неин клиент не може да й плати не защото е некоректен, а защото друг субект не му е платил. Изходът за тази фирма е по всякакъв начин да се задържи на пазара, да разсрочи вземанията на доставчиците си, което пък ще влоши тяхното състояние. На практика самата среда възпроизвежда задълженията и затова сме убедени, че, първо, трябва да се либерализира достъпът до кредитите. Фирмите се нуждаят от оборотни средства, за да задвижат производството си, да изпълнят поръчките си и изобщо да подобрят възможностите си за разплащане. Промените в Гражданскопроцесуалния кодекс ще изиграят положителна роля в разширяването на обема и броя на предоставените заеми. Другата мярка за вливане на някакъв свеж ресурс в българските предприятия са чуждестранните инвестиции на зелено. Но най-важната е ускорената процедура по фалитите, която ще бъде регламентирана с промяната в Търговския закон. Колкото по-бързо една фирма, изпаднала в реално състояние на фалит, премине към осребряване на активите или към оздравителна програма по решение на кредиторите, толкова по-добре за цялата верига от свързани с нея предприятия. Има държавни и частни мастодонти, които от дълго време са фалирали, но продължават да са на пазара, трупат задължения и с това влошават състоянието на контрагентите си. Възможно ли е нещата да се решат чрез запазване на забраната за редукция на дългове към държавата?- Дълговете към държавата са 9-10% и са незначителни като дял в общата задлъжнялост. Ролята на държавата обаче е важна - тя трябва да се превърне в първокласен търговски субект, който се издължава и си събира вземанията. В много случаи държавата се явява и най-големият кредитор, и най-големият дебитор на предприятията. Но, от една страна, тя не си събира вземанията от такси, данъци и осигурителни вноски, а, от друга, не се издължава към общините или към Агенция Пътища, например. Така, че, волю или неволю, тя също участва в този порочен кръг. А ако проблемът не бъде решен?- Тогава в близките две, три или пет години той ще се задълбочава и ще доведе до блокиране на икономиката, до свиване на производството, което съответно ще намали и възможността на предприятията да бъдат коректни платци към бюджет, социални фондове и доставчици. Не бива да очакваме някакъв срив, какъвто имаше в банковата система (бел. ред. - през 1996 г.), но свиването на производството ще доведе до намаляването на икономическия растеж, а и до неизпълнение на бюджета. Ако пък проблемът бъде смекчен, този нелош ръст от 4-5% на БВП, който имаме сега, би могъл да се увеличи до двуцифрено число - толкова, колкото ни е необходимо за присъединяването ни към ЕС.

Facebook logo
Бъдете с нас и във