Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАДАВА СЕ НОВО ИЗКУШЕНИЕ ЗА ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЛОБИТА

СТРАТЕГИЧЕСКИ ПАРТНЬОР БИ СЪЖИВИЛ КОНЦЕСИИТЕ НИ В ЛИБИЯНова съблазън за икономическите и политически лобита изплува из маранята на либийската пустиня.Ако българската страна представи на либийската предварителен договор, сключен с някой от световните асове в петролния бранш, властите в Джамахирията са готови да предоговорят клаузите в прословутата междудържавна спогодба ЕПСА-80 от 1979 година. Тази добра новина съобщи пред в БАНКЕРЪ заместник-министърът на икономиката Никола Янков. Той бе член на правителствената делегация, която, водена от вицепремиера Николай Василев, бе на посещение в Триполи от 17 до 19 август тази година. Така наречената ЕПСА-80 е работното название на спогодбата, подписана преди 23 години между България и Либия, благодарение на която нашата страна получава правото да проучи и впоследствие да експлоатира две либийски нефтени находища, разположени в районите на Мурзук и Гадамес. Според договорката, ако българските сондьори открият там черно злато, могат да започнат добива му съвместно с либийската Национална нефтена корпорация (НОК), като делят с нея печалбите от реализацията на петрола в съотношение 85% (за либийците) срещу 15 % за нас. За да се стигне до подобен бизнес обаче, геологопроучвателите ни били длъжни да изпълнят едно на пръв поглед просто условие: да депозират пред либийците технико-икономически доклад за количествата на разкритите запаси във въпросните находища. Въпреки че проучвателните работи (за които от българската хазна са потрошени почти 200 млн. щ. долара) са окончателно завършени още през 1987 г., до ден днешен либийските власти читав български доклад не са видели. И вече петнайсета година те ни гледат сеира, а часовникът цъка - срокът на предоставените на България концесионни права изтича на 15 март 2005 година. Въпросът е кога и как ще свърши блъсканицата и ритниците между лобитата на световните нефтени фирми сред нашите управници и политици.В оставащите по-малко от три години, страната ни най-сетне има реален шанс да възвърне поне част от вложенията си. Както поясни Никола Янков, от разговорите, проведени миналата събота и неделя с шефа на либийската НОК, е станало ясно, че властите в Джамахирията са изключително добронамерени към разрешаването на проблема. Те били готови не само да удължат действието на споменатата българо-либийска спогодба (ЕПСА-80), но и да преразгледат някои от клаузите в нея. Напълно е възможно при евентуалната експлоатация на петролните находища да се договори по-изгодна за българската страна промяна на съотношението, в което се делят печалбите. Според заместник-министър Янков либийците нямат нищо против да сторят това, стига нашата страна да си намери стратегически партньорзадължително одобрен от тях, с който да започнем съвместна експлоатация на находищата в Мурзук и Гадамес. Това на практика означава създаването на джойнтвенчър, в който мажоритарен собственик ще е чуждестранният участник, тъй като за разработката на концесиите са необходими инвестиции от порядъка на 300 млн. щ. долара и повече. Такива пари България няма откъде да подсигури. За сметка на това, ако нещата потръгнат, страната ни, макар и с миноритарен дял в смесеното предприятие, ще може да печели добре от либийската нефтена баница. Особено ако се оправдаят твърденията на нашите геологопроучватели, че под двата предоставени ни терена в сахарските пясъци лежат над 200 млн. барела нефт и близо 20 млн. кубика газ на обща стойност около 4 млрд. щ. долара. Интерес към тези залежи и към партньорство с българската страна от 1999 г. насам проявяват гиганти в петролния бизнес от ранга на английските компании Ласмо и Ай Пи Си, испанската Репсол, немската Винтер - Шел, арабската Нимир и руския ЛУКОйл.Заместник икономическият министър Никола Янков (който е бивш изпълнителен директор на Нафтекс) засега не желае да назове имената на чуждестренните фирми, с които се водят разговори за евентуално сътрудничество. Ще изготвим една шорт-листа, която след одобрение от Министерския съвет през септември ще представим на либийската Национална нефтена корпорация, уточни пред в. БАНКЕРЪ Янков. Той изрично подчерта, че либийците ще си кажат тежката дума за кандидата. Искат от нас предложения и като ги получат, ще решат кои от фирмите ще бъдат евентуалните ни партньори. Според Николай Янков реалистично е да се очаква преговорите да свършат за около една година. За да могат обаче те изобщо да започнат, трябва най-сетне да се реши окончателно въпросът с изготвянето наспоменатия технико-икономически докладза разкритите нефтени и газови запаси в районите на Мурзук и Гадамес. Никола Янков обясни, че властите в Джамахирията искат авторите на рапорта да са от авторитетна фирма, познаваща световните стандарти на петролния бизнес. Само доклад, написан по тези стандарти, може да получи одобрението на либийската НОК. Ще търсим, френски, аглийски или американски компании, които могат да се справят със задачата, заяви заместник икономическият министър. Той разкри и еднаколкото любопитна, толкова и скандална подробностоколо прословутия доклад. Поемайки управлението на икономическото министерство, новият екип, оглавяван от Николай Василев, с изненада установил, че без каквото и да било разрешение на министерството вариант на технико-икономическия доклад бил представен на либийската НОК през април миналата година. Забележителното е, че в доклада едно към едно се казвало, че българската страна се... отказва от предоставените й в Либия концесионни права. Не знаем кой е съчинил и изпратил този доклад през главата на министерството. В момента по случая се води вътрешно разследване, уточни пред в. БАНКЕРЪ заместник-министър Янков. Каквото и да установи това разследване, сигурно е, че за проверяващите работа ще е повече от главоболна. Защото щат не щат, ще трябва да оправят бакиите, забъркани по времето на бившия промишлен министър Александър Божков. По негова заповед през пролетта на 1998 г.бе ликвидирано известното дружество Геокомкоето дотогава управляваше както концесионната ни нефтена дейност в Арабската джамахирия, така и регистрираната там през 1981 г. Българска нефтена компания (БОКО). На практика тя е законният партньор от българска страна на либийската НОК. Със споменатата заповед на Александър Божков през 1998 г. активите на Геоком (включително сондажно оборудване и техника), заедно с тези на БОКО (въпреки че тя няма регистрация у нас и всъщност не съществува в българския правен мир) бяха прехвърлени на плевенското предприятие Проучване и добив на нефт и газ. Така то стана стопанин на концесионните ни права в Либия. Само година по-късно, през май 1999 г., пак със заповед на Александър Божков наследството на Геоком бе извадено от капитала на плевенското предприятие и предадено на софийската фирма Булгаргеомин. Както пръв съобщи през май 2000 г. в. БАНКЕРЪ, по поръка на бившия директор на Булгаргеомин Иван Христов (срещу него се води следствие и бе начетен с 1.8 млн. щ. долара) е изготвен технико-икономически доклад за либийските нефтени находища. Автор на документа е английската консултантска фирма Дюк Инженеринг, която е получила за услугата 50 хил. щ. долара. Разработката обаче е приета крайно отрицателно от либийската Национална нефтена корпорация. През април миналата година следващият директор на Булгаргеомин - Георги Раковски, получава от либийците ултимативно искане да представят нов, качествен доклад по въпроса. Притиснати от времето, шефовете на Булгаргеомин съвместно с колегите си от Проучване и добив на нефт и газ - Плевен, решават на направят една компилация на доклада на англичаните, включвайки в него свои анализи за находищата в Мурзук и Гадамес. Тъкмо този вариант е представен на 21 април 2001 г. на либийската НОК и е стреснал така ръководството на министерството. В Либия го е занесъл официално управителят на спомената вече Българска нефтена компания (БОКО) Пламен Николов. Интересното е, че той заема тази длъжност в качеството си на представител не на Булгаргеомин, а... на Проучване и добив на нефт и газ - Плевен. Защото въпреки извършената през 1999 г. рокада на правоприемниците на БОКО, тя продължава да се води собственост на плевенското предприятие. Според уточнението на заместник икономическия министър Никола Янков едва през май тази година БОКО е прехвърлена в активите на Булгаргеомин. А миналата неделя нашата делегация в Триполи официално е оттеглила внесения на 21 април 2001 г. доклад от Пламен Николов. Тази кратка хронология на събитията от 1998 г. насам може би ще помогне с нещо на разследването, което се води сега по случая във ведомството на Николай Василев.Трябва да се отдаде обаче заслуженото на неговия екип, който единствен за тези 12 години се реши да направи нещо съществено по либийския нефтен казус. Посещението на вицепремиера в Триполи дава шанс на закъсалия Булгаргеомин не само да се пооблажи около концесионните права, които вече законно стопанисва в Джамахирията, но и да си получи най-после вземанията, които либийската страна му дължи за извършените там водни сондажи до 1993-1994 година. Досега за тези неплатени услуги Либия е признала, че дължи на Булгаргеомин 13 млн. щ. долара, но българското предприятие претендира за още 9 млн. щ. долара. Освен това, както поясни Никола Янков, ще се реши и проблемът с други над 4 млн. щ. долара, които либийските власти са признали още през 1990-1991 година. Тогава е било договорено с тези пари да се покрият неплатените от Булгаргеомин данъци в Джамахирията. Бедата е, уточни за в. БАНКЕРЪ Янков, че тази операция не е осчетоводена от либийските власти и върху дължимите данъци са начислени наказателни лихви, които в момента надхвърлят 5 млн. щ. долара. През миналата седмица членовете на нашата правителствена делегация са се договорили тези неправомерни глоби да отпаднат, да се изчистят данъчните проблеми на Булгаргеомин, за да може той да си получи парите за неплатените водни сондажи в Либия. Според официалната политика на тази страна обаче, около 20% от сумата, която следва да получи България, ще бъде дисконтирана, съобщи Никола Янков. Така че, ако бъдат уважени окончателно претенциите на Булгаргеомин за 22 млн. щ. долара, реално той ще получи не повече от 16.5 милиона.На тази фирма напоследък явно й върви. Освен надежда за благоприятно развитие на либийския нефтен бизнес, в понеделник стана ясно, че Булгаргеомин би могъл да възвърне позициите си и вдобива на монголско златоТова поне заяви пред в. БАНКЕРЪ председателят на директорския борд на предприятието Андрей Атанасов. На 19 август заедно с главния експерт от икономическото министерство Орфей Петков той се завърна от Монголия. В качеството си на членове на съвета на директорите на българо-монголското дружество Монголболгаргео КО те са участвали в поредното му заседание. Според Атанасов джойнтвенчърът за добив на злато вече се стабилизира. Старите му задължения в размер на над 1 млн. щ. долара били почти погасени. Българи обаче там все още не са се върнали на работа, въпреки че от предоставените на дружеството находища има да се вади още около тон и половина злато. Засега на терените се трудят само монголците, които притежават 50% от Монголболгаргео Ко. Както поясни Андрей Атанасов, по решение на тамошните власти този дял е обявен за приватизация. Засега не е ясно каква ще е в крайна сметка съдбата на българските 50% в джойнтвенчъра. Тя също е в ръцете на екипа на вицепремиера и министър на икономиката Николай Василев.

Facebook logo
Бъдете с нас и във