Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАДАВА СЕ НОВА БЪЛГАРО-ТУРСКА СПОГОДБА - БЕЗ БАРТЕРИ И ФОЙЕРВЕРКИ

На 22 и 23 януари в София ще се проведе заседание на смесената българо-турска междуправителствена комисия, ръководено от вицепремиера Костадин Паскалев и турския му колега Месут Йълмаз. Предварителната информация навежда на мисълта, че основният спор ще се върти около строителството на магистрала Марица и каскада Горна Арда. Изграждането им е в основата на спогодбата и протокола за сътрудничество в областта на енергетиката и инфраструктурата между двете страни, подписани на 4 ноември 1998 г. от тогавашните премиери Иван Костов и Месут Йълмаз. Само месеци след парафирането на официалните документи тези два обекта започнаха да препъват българо-турските икономически отношения. Но проблемите като че останаха само от нашата страна на границата.Има реални шансове възелът да започне да се развързва през следващата седмица и исканата от българското правителство ревизия на междуправителствената спогодба най-накрая да се състои. А тя очевидно е необходима, тъй като вече трета година спорни текстове от документа си остават ялови. На 20 декември 2001 г. Министерският съвет одобри позицията на българската страна, която ще бъде отстоявана на предстоящото междуправителствено заседание. По-късно вицепремиерът Паскалев заяви: Не бихме си позволили да подготвяме цялостна позиция на българското правителство по тази спогодба, ако не бяхме провели предварителни разговори между българските и турските експерти. На тях бяха уточнени параметрите, въз основа на които да се формулират и предложенията за промяна на двата документа.Като начало представителите на двете държави ще трябва да се съгласят да продължат срока за действие на двата документа, който формално е изтекъл още на 4 април 1999 г., пет месеца след подписването им (чл. 6 на протокола включва като предварително условие за действието на междуправителствения договор строителството на инфраструктурните обекти да започне най-късно до цитираната дата). Съгласие по този въпрос е налице, единственият въпрос тук ще е дали да бъде запазен крайният срок за действие на спогодбата - 2008 г., или да бъде продължен до 2010-2012 г., както смята да предложи нашата страна.Скандалният Джейлан иншаат да бъде изваден от смесеното дружество за изграждането на каскада Горна Арда - това ще е основното искане на българското правителство. Независимо от финансовите и криминалните проблеми на турския холдинг досега управниците на южната ни съседка не показваха склонност към такава смяна. Несъгласието като че е на път да бъде преодоляно, твърдят експерти. За да има успех на междуправителствената сесия, българската страна трябва добре да изпипа алтернативното предложение. А то е мястото на турския холдинг в смесеното дружество за изграждане на каскада Горна Арда да бъде заето от италианската компания Енел Пауърс, която да държи най-малко 51% от капитала и да осигури финансирането на обекта. Тя бе избрана на организиран от НЕК търг през март 2001 г., когато бе решено в срок от четири месеца електрическата компания да сключи споразумение с нея. Почти година по-късно подписан документ няма, но според преговарящи споразумението ще е факт още до края на месеца. Сега големият въпрос е дали Енел Пауърс ще замени сама нежелания Джейлан холдинг, или в смесеното дружество за Горна Арда ще бъде включена като трета страна нова турска фирма. Пак посочена от собственото си правителство, но приемлива и за българското. Информирани източници твърдят, че предпочитаният партньор за всяка от страните е турският строителен консорциум Гама. В тройката стратегически инвеститор ще е италианският консорциум, който, освен парите, ще доминира при управлението и оперирането на енергийната каскада. НЕК ще сведе участието си до апортните вноски и направените до момента инвестиции, а участието на турската строителна компания тепърва ще се договаря.Изграждането на автомагистрала Тракия да бъде изключено от спогодбата ще е второто искане на нашата страна. То е мотивирано с липсата на каквато и да е работа по обекта досега. Налице е единствено създаденото българо-турско дружество Джеймар, участници в което са отново Джейлан холдинг и нашенската Автомагистрали.Обвързването на строежа на пътната магистрала с износ на ток за южната ни съседка е един от най-спорните пунктове на двата документа. Българската страна ще настоява сделката по износа да остане чиста търговска операция, без какъвто и да е бартер. Което, изглежда, не е най-предпочитаният вариант за съседите ни.Впрочем тази автомагистрала е обрасла с недоразумения още от 1991 година. Тогава Министерството на транспорта провежда търг за изграждане на три участъка от трансевропейския пътен коридор с обща дължина 128 километра. Победител в конкурса тогава бе италианският консорциум Салджит, който по-късно (през август 1994 г.) учредява смесено дружество Булит - ТЕМ АД с участието на българската фирма Автомагистрали и заявява в срок правата си по Закона за концесиите. Концесия и до момента няма, но през 1998 г. един от тези участъци (56-те км от с. Зетьово до Харманли) става част от договора към българо-турската спогодба. Така сега има два официални документа, определящи двама различни строители на спорната 56-километрова отсечка. На всичко отгоре българската фирма Автомагистрали участва като съдружник и в двете спорещи за отсечката компании - в българо-турската Джеймар и в българо-италианската Булит - ТЕМ.Колкото и противоречиви да изглеждат пътно-енергийните проблеми, политическата воля за решението им е налице, твърдят запознати с хода на предварителните консултации. Предстоящите преговори ще са по конкретната схема и параметри за строителството на магистралата. Възможният компромисен вариант е включването на турска фирма в българо-италианското дружество Булит-ТЕМ, а най-вероятната кандидатура, която ще предложи турската страна, е строителният холдинг Енка.Износът ни на ток за Турция ще е третата тема на предстоящото междуправителствено заседание, която може да се окаже определяща. Тук пак се предвижда актуализиране на спогодбата от 1998 г., но и двете страни ще настояват за нови текстове.Българската ще поиска удължаване периода за износ с нови две или четири години (съответно до 2010 или 2012 г.) и увеличаването му с 1 млрд. кВтч до 5 млрд. кВтч годишно. Според вицепремиера Паскалев, тази част от спогодбата е особено важна за нас и трябва да се изпълнява точно, тъй като износът на електроенергия е един от малкото източници на свежи валутни приходи в бюджета. Неясно е доколко това ще бъде прието от турската страна. За нея проблемните моменти са два. Първият е в нестабилната икономическа ситуация в Турция, довела до силно свиване на потреблението на електричество и непрекъснат ръст на цените на тока (само за последния месец те са се увеличили с близо 117%).Вторият е в изграждането на 400-киловолтовия далекопровод, свързващ енергосистемите на двете държави. До месец - два българският участък ще бъде готов за експлоатация, докато турската страна е сколасала само с половината от трасето си. А според чл.4.1. от договора към спогодбата, съседите ни трябваше до края на миналата година да построят 220-километров участък, свързващ подстанции АлиБейкьой и Бабаевски.Последният дискусионен момент ще е транзитът на руски природен газ през територията на нашата страна към Турция. Независимо че той не е обект на междудържавни споразумения, а се реализира чрез търговски договори Булгаргаз - Газпром и Газпром - турската държавна компания Боташ, експерти твърдят, че на междуправителствената сесия съседите ще поискат намаляване на количествата.Оспорвани и твърде наситени с цифри и юридически казуси ще са българо-турските дискусии през следващата седмица в резиденция Бояна. Политическата воля като че е налице и само от професионализма на експертите зависи дали в края на месеца турският премиер Бюлет Енджевит ще посети София, за да подпише заедно с министър-председателя Сакскобургготски нова спогодба за развитие на българо-турските търговски и икономически отношения - без планове за бъдещи първи копки и прочие фойерверки.

Facebook logo
Бъдете с нас и във