Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАБ(Р)АВЕНИТЕ ЗАКОНИ НА ФИНАНСОВАТА РЕФОРМА

Коя от реформите у нас ще се случи по-напред - в съдебната власт или във финансовия сектор? Този въпрос спокойно би могъл да бъде разигран от българските и европейските букмейкърски къщи, и то с гаранция, че интригата ще се запази до последно. Въпреки многото обещания на управляващите през последните две години за бърза хармонизация на финансовото ни законодателство с това на Евросъюза на практика всичко по-важно в тази насока бе оставено за следващия парламент. Също както и предизвикалият толкова много политически и юридически спорове проект за нов Наказателнопроцесуален кодекс. Конкретно в областта на публичните финанси излязлото в предизборен отпуск 39-о Народно събрание не сколаса да обсъди цели пет стратегически нормативни документаПриемането на измененията в Закона за митниците в частта му за последващия контрол е малка утеха на фона на разминалите се с обнародване в Държавен вестник нов Данъчноосигурителен процесуален кодекс (ДОПК) и нов норматив за акцизите. Не стигнаха до пленарната зала и лансираните идеи за изменения в Закона за държавния вътрешен финансов контрол и в Закона за хазарта. Проектозаконът за създаването на служба за фискални разследвания, добила популярност като данъчна полиция, имаше нерадостната съдба да бъде отхвърлен още при дискусиите в рамките на царската парламентарна група. А след повече от година подготовка разработеният от финансовото министерство специален закон за безмитната търговия се добра само до... деловодството на парламента. Вероятно в навечерието на изборите и управляващите, и опозицията биха могли да посочат множество причини за неполагането на новите законови основи на финансовия сектор у нас. Но най-правдоподобно би звучала тази за липса на политическа воля в средите на парламентарното мнозинство, както и за пълното безхаберие на част от депутатите към поетите от правителството ангажименти към Европейската комисия в хода на преговорите за членството ни в общността.Интересно какви ли оправдания ще измислят властите в София (независимо от разцветката им), ако се провали насроченото за началото на 2006 г. създаване на Националната агенция по приходите. И нищо чудно точно така да стане, ако следващото Народно събрание се забави с приемането на новия Данъчноосигурителен процесуален кодекс. Той трябва да обедини разпоредбите на действащите сега два кодекса - данъчен и осигурителен. Освен това в бъдещия документ ще залегнат и множество важни клаузи, регулиращи дейността на мегаагенцията по приходите. Достатъчно е да се споменат само новите правила за регистрация пред данъчните власти, въвеждането на единна декларация за налозите и осигуровките, както и на електронното подаване на данни. По-различно ще бъде уреден и въпросът с тежестта на доказателствата при недекларирани доходи, укриване на приходи, сделки със свързани лица и парични трансфери към офшорни зони. При цялата му важност проектът за нов Данъчноосигурителен кодекс се препъна още по време на първото му четене в бюджетната комисия на парламента в началото на май. Представители на всички политически сили възроптаха срещу предлаганите в него свръхправомощия на данъчните при извършването на ревизии, както и срещу разтегливите формулировки за сроковете, в които могат да протичат проверките. Допълнителен аргумент за замразяването на дискусиите по темата бе и че е необходимо да се изчака обнародването на нов Административно-процесуален кодекс. Цялата тази съпротива накара неотдавна главния данъчен директор Николай Попов, който е и шеф на изграждащата се в момента Агенция по приходите, да напомни, че тя трябва ефективно да заработи след не повече от седем месеца.Сериозно е изоставането и на акцизния фронтКакто е известно, от началото на 2006 г. събирането на този косвен налог при сделки във вътрешността на страната ще бъде прехвърлено от данъчните на митниците. Евросъюзът даже ни отпусна близо 1 млн. евро за тази цел. Парите ще бъдат усвоени в рамките на туининг-проект, реализиран съвместно с френската митническа администрация. Само че въвеждането на т. нар. акцизни складове, в които ще важи принципът на отложеното плащане, не може да стане без действаща нормативна база, а Народното събрание не успя да приеме на второ четене новия Закон за акцизите. Ситуацията се усложнява и от факта, че на фирмите, които желаят да съхраняват и търгуват с акцизни стоки, ще им се наложи да преминат през процедура на лицензиране. Освен това, според директора на Агенция Митници Асен Асенов, ръководеното от него ведомство се нуждае от минимум половин година време, за да се подготви за предстоящите нови отговорности с администрирането на акцизите.Колкото до проекта за изменение на Закона за държавния вътрешен финансов контрол, той бе включван на няколко пъти в дневния ред на парламента, но до реалното му обсъждане така и не се стигна. Специално по този пункт закъснението ни вече набъбна на пет месецаСъгласно одобрения от Министерския съвет работен план към Стратегията за ускоряване на преговорите с ЕС новите правила за финансовия контрол трябваше да са в сила от началото на 2005-а. Предвиждаше се също така да бъде направено разграничение между одитната и инспекционната дейност, осъществявана от Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол. По сегашната уредба едни и същи експерти на контролното ведомство могат да извършват както одит, така и финансови ревизии на дружествата с държавно участие. Намеренията бяха да се разшири и обхватът на финансовия контрол, така че на проверки да подлежат и компаниите, в които държавата има дори и минимално участие. Днес в тази категория попадат само дружества с поне 34% държавен дял. Между другото, за необходимостта от бързото приемане на тези корекции намекна при неотдавнашното си работно посещение в България и вицепрезидентът на Европейската комисия Сим Калас. Много приказки предизвика през последните две години идеята на финансовия министър Милен Велчев за създаване на служба за фискални разследвания, чиито инспектори да поемат от следователите компетенциите им в досъдебната фаза по данъчните престъпления. Но тя така и не бе осъществена. Срещу данъчната полиция се обявиха главният прокурор Никола Филчев, неговият заместник Христо Манчев, шефката на бюджетната комисия в Народното събрание Нина Радева, юристът от НДСВ Борислав Ралчев и други. Неясно засега остава бъдещето и на замисъла за затягане на контрола върху дейността на безмитните магазини. Както БАНКЕРЪ вече писа, според одобрения в началото на април от Министерския съвет законопроект за безмитната търговия, от дюти фри операторите щеше да се иска да монтират в обектите си видеокамери за наблюдение, а продажбите им на алкохол и цигари да се регистрират и по компютърен път в съответното митническо учреждение. Фирмите от тази бранш обаче винаги са имали силно парламентарно лоби и едва ли тези текстове скоро ще минат през пленарната зала. Това до голяма степен обяснява и защо уж техническата промяна в Закона за хазарта, която трябваше да позволи на компании от страни членки на ЕС да извършват свободно подобна дейност в нашата страна, продължава чинно да чака своя ред. Нищо че главата Свободно движение на стоки от преговорите ни с Еврокомисията е отдавна затворена. Такива подробности като изпълнението на поети ангажименти в България често остават заб(р)авени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във