Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАБРАВЕНИТЕ ИНВЕСТИЦИИ В ЗДРАВЕТО НА НАЦИЯТА

Проф. Александър Бърлин - почетен директор по проблемите на здравеопазването към Европейската комисия, пред в. БАНКЕРЪПроф. Александър Бърлин бе един от основните докладчици по време на Международната конференция на тема Законодателството в областта на общественото здраве в страните членки и в държавите, кандидатки за Европейския съюз, която завърши в София преди броени дни. Подобни форуми, организирани от Съвета на Европа, ще се проведат и във всички останали страни от Източна Европа. Професор Бърлин, в страните със стари демокрации здравословният начин на живот и ранната профилактика са издигнати в култ. Вярно ли е, че това се финансира от Европейския съюз? - Вярно е. През януари Европейският съюз (ЕС) прие извънредни мерки за пропагандиране на здравословен начин на живот. Те обхващат времето от 2003 до 2008 година. Фиксирахме този период, защото в него се очаква да бъдат приети новите членки от страните с т. нар. нови демокрации. А здравеопазването в тях все още отстъпва от европейските стандарти. Затова се налага да пропагандираме здравословен начин на живот и във всяка страна кандидатка за членство от Източна Европа. Европейският парламент прие като неизменна част към мерките програма за тяхното финансиране. Първоначално за тази цел поискахме от Европейската комисия 200 млн. евро. Евродепутатите обаче прецениха, че е по-добре да разполагаме с повече средства, за да покрием нуждите и на новоприетите страни. По своя инициатива те гласуваха 312 млн. евро. Те знаят, че ще излезе много по-евтино, ако вземем превантивни мерки сега, отколкото впоследствие да плащаме десетократно повече за лечение. За какво ще бъдат използвани 312-те млн. евро до 2008 г. и предвижда ли се страните кандидатки за ЕС също да получат нещо от тях?- С тези средства ще се финансират няколко програми в страните членки на Европейския съюз за пропагандиране на здравословен начин на живот. Новоприсъединените държави също биха могли да получат средства от тази сума, ако спечелят проект. Триста и дванадесетте милиона евро ще бъдат използвани за създаване на игрални и документални фирми, организирани на музикални фестивали, младежки конкурси и здравни беседи сред всички слоеве на обществото. От учениците и студентите до хората в групите с рисково поведение като проститутки, хомосексуалисти и наркомани. Предвижда се личните лекари също да бъдат стимулирани финансово по различни програми, ако приоритетно в личните си бизнеспланове заложат профилактиката на своите постоянни пациенти срещу инфекциите, предавани по полов и кръвен път и социалните заболявания като хипертония, диабет и исхемична болест на сърцето.В България сте не за пръв път и вече познавате нагласите в обществото. Според вас склонни ли са българите да се замислят за своето здраве, докато все още не им се е наложило да отидат на лекар?- Не бих искал да обидя никого, но сякаш не се замислят много. Забелязвам, че тютюнопушенето е масово. Неприятно впечатление прави фактът, че дори в скъпите ресторанти с претенция за висока класа няма салони за пушачи и непушачи. Ученици палят цигари в улични кафенета направо на тротоарите - нещо недопустимо за повечето страни в Европа, в които това е проява на лош вкус. Срещнах лекари, които също пушат. България все още няма своя стратегия за здравословен начин на живот, каквито имат останалите държави. Няколко източноевропейски страни вече са поставили този въпрос на държавно ниво. В Естония например 1% от средствата, постъпващи в здравноосигурителните фондове се заделят за програми, пропагандиращи опазване на здравето и редовна профилактика. Неприятно впечатление на всички участници в международната конференция направи отсъствието на депутати, които, между впрочем, бяха получили персонални покани. В България предстои да бъде приет Закон за общественото здраве, който има за цел именно осигуряване на здравословен начин на живот на хората и достъпна профилактика.- Но е доста закъснял спрямо подобни закони в останалите европейски държави. Резултатите от този пропуск са тревожни. Ще бъдете ли по-конкретен?- Вашата страна е една от водещите на континента по сърдечносъдови заболявания и хипертония. В България от инфаркт на миокарда умират четиридесет и трима на сто хиляди души във възрастта между тридесет и пет - четиридесет и четири години. В Германия те са осемнадесет на сто хиляди, в Италия седемнадесет на сто хиляди, а във Франция шестнадесет на сто хиляди души.Смъртността е много по-висока, отколкото в останалите страни. Средната продължителност на живота у вас е 74 години. За жените е 74.4, а за мъжете - 67.2. В Европа тя е 80 години. Потресоха ме данните от българската статистика, че средно у вас умират петдесет и шест хиляди души годишно. Това се дължи на немарливостта към собственото здраве, но и на ниската възможност на българина да си осигури медицински услуги. Причина е и въздействието на вредните емисии във въздуха в промишлените зони и генетичните фактори.Докато в средноевропейските страни има нулев или положителен естествен прираст, в България той е минус седем на хиляда. През последните години се е увеличил и коефициентът на детската смъртност - тринадесет на хиляда от живородените бебета. В страните от ЕС тя се движи между пет и седем на хиляда. Между хиляда и триста и хиляда и петстотин от всеки хиляда българи търсят лекарска помощ повече от веднъж месечно. Инвалидността е около шест на хиляда, докато в повечето европейски страни тя не превишава три на хиляда. Всичко изброено до тук потвърждава констатацията на Световната здравна организация, че здравният статус в България е под средния за Европа.Може ли това да се окаже пречка за приемането на България в Европейския съюз?- Едва ли. С данни, подобни на тези във вашата страна в Югоизточна Европа, са още Румъния и Албания. С висока смъртност допреди четиридесет години са били Гърция и Португалия, но в резултат на пропагандиране на здравословен начин на живот и ранната профилактика на заболяванията здравният статус на населението им вече е в рамките на нормалното за останалите европейски страни. Напълно възможно е негативната картина в България също да се промени благоприятно в следващите двадесетина години, но за това е нужно цялото общество да обедини усилията си - от законодателството до добрата медийна информираност по въпросите на здравословния начин на живот. Какво бихте препоръчал? - Познавам добре проекта на Закона за обществено здраве. Той е един от нормативните актове, които са ви особено необходими, за да ви приемат в Европейския съюз. Вижда се, че той е писан със съзнание за значимостта и необходимостта на проблема здраве, но в много пунктове е слаб. Има пожелателен характер, недостатъчни са реалните гаранции за достъпност до ранна профилактика на заболяванията. Не е посочено как и кои институции ще бъдат ангажирани и ще носят отговорност за изпълнението му. Не са ясни и правилата, по които отделните ведомства ще си взаимодействат, нито степента на споделената отговорност и финансиране. Затова по време на международната конференция по въпросите на Програмата за обществено здраве на Европейския съюз заедно с колеги от Световната здравна организация си позволихме да дадем писмените си съвети към министър Божидар Финков. Какво включват те? - Необходимо е да бъде разработена национална проекторамка на здравното законодателство в България с оглед адаптирането му към условията на Европейския съюз. В нея би трябвало да залегне не само гарантираното финансиране на лечението за всички здравноосигурени лица, но и да им бъде осигурена безплатна профилактика. Нужно е не само да се декларира, че здравето е неотменно човешко право, но и да се гарантира достъпна медицинска помощ за бедните хора, които нямат социални осигуровки. В Европа тази категория от населението се лекува в т.нар. социални болници и хосписи, каквито има във всеки град в страните от Европейския съюз. От състоянието на здравеопазването в България оставам с впечатлението, че вашите политици не мислят достатъчно за здравето на нацията. Те не бива да забравят, че инвестирайки в него сега, правят социална инвестиция в бъдещето.

Facebook logo
Бъдете с нас и във