Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗАБЛУДИТЕ ЗА АЕЦ БЕЛЕНЕ

В стремежа си да наложат предварително избраното решение за АЕЦ Белене шефовете на енергийното министерство и ядрения регулатор разгърнаха мащабна кампания. Информацията в публичните им изяви обаче е повече от оскъдна, а разясненията им граничат по-скоро със заклинания. Изявленията по проекта Белене като че са подчинени на един единствен принцип - да се превърне лъжата в истина, коментират експертите в бранша. Според тях енергийните босове с нетърпение броят изречените заблуди, очаквайки на 100-я път те да се превърнат в истина от последна инстанция. Но когато става въпрос за ядрен проект, с конкретни числа, точно фиксирани параметри и характеристики, подобна тактика едва ли ще се окаже печеливша. Неистина №1 за проекта Белене е тази, че технологията ще бъде избрана с конкурспри който ще станат ясни и конкретните оферти на кандидатите. През последните десетина дни енергийният министър Милко Ковачев не спира да обяснява, че новата АЕЦ ще е с руски реактори от типа ВВЕР, а конкурс за изграждането й ще да има, защото само така критериите цена и безопасност могат да бъдат проверени чрез един конкурентен механизъм. Очевидно в случая е, че или министърът съвсем се е объркал, или някой му е внушил, че всички наоколо съвсем са оглупели. Няма как иначе да се приеме твърдението, че една ядрена технология (каквато е ВВЕР) от един-единствен производител (руската компания Атомстройекспорт) може да конкурира самата себе си. Ако пък приказките за конкурс с алтернативни участници и наддаване между тях се основават на предлагания от чешката фирма Шкода модифициран вариант на ВВЕР 1000, то тогава става дума за откровен непрофесионализъм. Просто защото не само специалистите в тази сфера са добре запознати с цената на модернизацията в чешката АЕЦ Темелин, довела до появата на реактора ВВЕР 1000 В-320М. Както в. БАНКЕРЪ нееднократно писа, според официалните документи на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) чешкото правителство е платило за строежа на първия енергоблок 2.5 млрд. долара, а пускането му в експлоатация е закъсняло с над 2 години (през всяка от които страната е губела поне по 100 млн. долара от непроизведена електроенергия). Закъснението при втория реактор е било по-малко, както и стойността му - 1.25 млрд. долара. Основната част от общата сума от 3.75 млрд. евро обаче е останала в страната - в Чешките машиностроителни заводи. В техния състав е и Шкода, производител не само на споменатите реактори, но и на оборудването, доставено още през 1990 г. в Белене. Точно тя е и единственият алтернативен на руснаците кандидат за строежа на втората българска ядрена централа.Около чешкото предложение се премълчават и други твърде съществени неща. Като това например, че енергоблоковете в Темелин с реактори ВВЕР 1000 имат само тригодишен лиценз за експлоатация, издаден от чешкия ядрен регулатор. Или - че модифицираният чешки вариант не е сертифициран от Еврокомисиятаи не е получил одобрение от Групата по ядрените въпроси към ЕС. Премълчава се и един друг факт - становището на МААЕ за доставеното в Белене оборудване. Документът е от началото на 2000 г. и в него експертите на международната агенция ни препоръчват то да бъде продадено за резервни части. Само че през последните десетина години голяма част от него бе използвана като резервни части на АЕЦ Козлодуй. Така сега на площадката на Втора атомна са останали само детайлите, които не могат да се вложат в козлодуйската централа или в която и да е друга АЕЦ в света, изградена с реактори ВВЕР 1000.Всъщност какво изобщо може да се използва от замразения блок в Белене? Напуканата и разкъртена циментова замазка едва ли трябва да притеснява някого чак толкова много, но не може да се каже същото за самия фундамент на площадката. Той до такава степен се разминава със съвременните изисквания за ядрена безопасност, с националната нормативна уредба и световната практика, че няма как да бъде лицензиран. Особено големи са проблемитес т. нар. антиземетръсна бетонова възглавница, която е необходимо да се построи наново. От вече изграденото на практика могат да намерят приложение само част от помощните постройки и инфраструктурата, а самият енергоблок ще се наложи да се строи на зелена поляна, подчертават експерти от Агенцията за ядрено регулиране. Съдейки по предложената цена, офертата на чехите от Шкода също предвижда напълно ново строителство както на самата площадка, така и на реакторното оборудване. Това показва и технико-икономическият анализ на АЕЦ Белене, направен от консултантската фирма Парсънс, в който са разгледани цяла гама от реактори, както и възможните технологии. През седмицата министър Ковачев заяви, че консултантът препоръчва изграждането на АЕЦ Белене, но не било негова задача да определи типа реактор. В този доклад има и икономическа част, но тя в никакъв случай не е завършена поради отсъствието на достатъчно детайлни данни за всяка една от възможностите, уточни министърът. Документът обаче, с копие от който в. БАНКЕРЪ разполага, подробно разглежда офертите на руската компания Атомстройекспорт, чешката Шкода, френската Фраматом, базираната в САЩ британска компания Уестингхауз и канадската AECL (виж. таблицата с отделните типове реактори и ценовите предложения на кандидатите, описани в доклада на Парсънс). Според класацията на консултанта с най-ниска цена е офертата на Атомстройекспорт. Руснаците предлагат на площадката в Белене да се изградят два нови реактора ВВЕР 1000/В-466. Стойността на инсталиран киловат при тях е 1364 евро, а цената за построяване на два блока с номинална инсталирана мощност 1986 мегавата е 2.729 млрд. евро. При дострояване на замразения реактор цената на киловат ще е по-висока - от 1404 до 1541 евро. В анализа на Парсънс най-скъпа е офертата на канадската компания AECL - стойността на два блока с обща номинална мощност 1212 мегавата при нея е 2.516 млрд. евро, а на инсталиран киловат - 1861 евро. Много интересно откъде са тези 2.5 млрд. евро, искрено се учуди Патрик Тай, заместник-директор на департамент Маркетинг и бизнес развитие на AECL. В интервю за в. БАНКЕРЪ, публикувано в началото на юли, той отбеляза: Максималните цифри, които ние сме дали в нашата оферта, са за 2.1 млрд. американски долара, а не за 2.5 млрд. евро. С два реактора КАНДУ токът от АЕЦ Белене ще е между 3.5 и 4 цента за киловатчас.Впрочемдоколко коректни са цифритев анализа на консултанта, едва ли вече е толкова важно, след като канадската тежководна технология отпада от надпреварата за АЕЦ Белене. В понеделник (20 септември) заместник-председателят на Агенцията за ядрено регулиране Борислав Станимиров каза, че ако канадският консорциум спечели търга с реактор тип КАНДУ, агенцията няма да издаде лиценз. Станимиров поясни, че българското законодателство е поставило изисквания към всички реактори по отношение на коефициентите на реактивност (т. нар. вътрешна самозащита). Те трябва да са отрицателни във всеки един режим на работа. При канадските реактори обаче има паров коефициент на реактивност с положителни стойности. Тази особеност на КАНДУ реакторите е факт, но тенденциозно се преекспонира чрез изкуствено наложени регулаторни бариеризаявиха за БАНКЕРЪ от централата на МААЕ във Виена. Положителният коефициент на радиоактивност при тях е по-скоро теоретичен и би могъл да се прояви само при тежки аварии. В аналогична ситуация не по-малко застрашени са и водо-водните реактори. При тежки аварии активната им зона би могла да се превърне в огромна капка втечнен уран, способна да пробие земното кълбо. От тази апокалиптична картина Холивуд спечели около 2 милиарда долара с филма си Китайски синдром. Сюжетът му бе изграден върху последиците от аварирала АЕЦ, оборудвана с реактори като козлодуйските. Досега, слава Богу, подобни глобални трагедиии се случват само в кината. Ядрените държави не си позволяват никакви фриволности на тема АЕЦ. С изключение може би на България, която през последните месеци сякаш доста се отклони от това правило. Ефектът на този етап са очертаващите се международни скандали и влагането на над 2 млрд. долара за новата АЕЦ, която може и никога да не заработи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във