Банкеръ Weekly

Banker Energy

За кого са уранът и плутоният?

За разлика от изоставането с енергийната стратегия, страната има актуален и действащ стратегически документ по един друг изключително важен въпрос  - управлението на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци. Новите цели бяха зададени през септември 2015-а, като хоризонтът вече се разпростира до 2030 година. 

Малцина у нас знаят, че макар да е изключително опасно за хората и околната среда, отработеното ядрено гориво всъщност е много ценно, ако се използва правилно. Делящите се изотопи, съдържащи се в него, представляват около 96% от първоначалното количество уран-235. При преработването на ядрените горива се отделят изотопите на урана и плутония, които след преработка се връщат в цикъла под формата на смесено окисно (МОX) гориво.  Затова големи заводи за преработка на такова гориво има във Франция, Великобритания, Русия и Япония.

У нас отработило гориво вече се натрупва единствено от експлоатацията на 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй". И понеже не разполагаме със заводи за преработването му, то се съхранява в т.нар. приреакторни хранилища от басейнов тип и в общото хранилище "мокър тип" на площадката на централата. После, след допълнително престояване, част от него се връща в Русия. Съгласно спогодба и търговски договорки с руснаците България разполага със значителни запаси уран и плутоний в руската федерация. Собствеността върху тях, след преработката на отработилото гориво, се запазва за собственика (съгласно Договора за "Евратом" делящите се материали са собственост на Общността).

В приетата национална стратегия по този въпрос е записано, че ще продължи досегашната практика и всяка година в Русия ще се транспортират минимум 50 тона използвано гориво за технологично съхранение и преработване, като разходите за това ще се признават в цената на електроенергията, произвеждана от  АЕЦ "Козлодуй". Натрупаните количества обаче са далеч по-големи (виж карето) и затова в документа, приет през 2015-а, са разгледани още два възможни варианта - преработване на отработило ядрено гориво и в други държави, разполагащи с потенциал за извличане на компоненти, годни за повторно използване в реакторни инсталации, а също и участието на страната в проекти на регионални и международни инициативи за погребване на високоактивни боклуци. Само че далеч по-обозрима изглежда една друга опция - за изграждане на ново място, където да се съхраняват опасните, но ценни иначе отпадъци.

"Без да се отхвърлят всички варианти на възможни технически решения за управлението на високорадиоактивните отпадъци, за целите на защита на политическия и икономическия суверенитет на страната, на този етап за оптимално се приема решението за изграждането на хранилище за дълговременното им съхранение. Този период на контролирано съхраняване на радиоактивни отпадъци ще позволи да се получат нови данни и технически решения, които ще могат по съществен начин да променят методите на управление на тези отпадъци. Така ще се избегнат сериозни грешки при окончателното погребване в устойчиви геоложки формации", се казва в стратегическия документ.

Именно изграждането на ново хранилище ще е от най-висок приоритет за нашата държава в тази област през следващите няколко години - то е определено за обект с национално значение, национален обект и стратегически обект за националната сигурност. Съоръжението ще е разположено на площадката "Радиана" в непосредствена близост до АЕЦ-а. То ще бъде изградено на три етапа, като първият трябва да гарантира възможността за погребването на отпадъците от изведените вече от експлоатация четири малки блока на атомната централа. Финансирането пък идва от Международния фонд "Козлодуй" и фонд "Радиоактивни отпадъци".

Строителството е поверено на международен консорциум, където водеща е германската компания Nukem Technologie. Очакванията са  хранилището да е с капацитет 138 хил. куб. метра и да заработи през 2021-а. По проект се предвижда на площадката да има три платформи с по 22 клетки и инфраструктура. В тях трайно ще се съхраняват стоманобетонни кубове с радиоактивни отпадъци, които ще бъдат предварително обработени и обезопасени. 

От  сдружението Български атомен форум (БУЛАТОМ) имат забележки към стратегията за управлението на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци. Още преди приемането й изпълнителният секретар на организацията Станислав Георгиев заяви, че тя не се основава на принципите за дългосрочност, генерално решаване на проблемите и съхраняване на едно място на радиоактивните отпадъци, а на моментните финансови възможности на нашето общество и отрасъла. Според него решението на тези въпроси в документа е еднозначно и в повечето случаи то просто продължава начина, по който те са се решавали досега. 

 

 

Касети

За периода 1979-2014 г. общото количество отработило ядрено гориво, натрупало се от експлоатацията на блоковете от 1 до 6 на АЕЦ "Козлодуй", е около 2150 тона твърд метал. От 1980 до 2014-а близо 1252 тона, или около 58% от въпросното количество, са транспортирани за преработка и технологично съхранение в Русия. Преработеното гориво, транспортирано в периода 1979-1988-а, или 3016 касети (362 тона), не подлежи на връщане. Натрупаното отработено ядрено гориво на площадката на "Козлодуй" към 31 декември 2014-а е 804 тона твърд метал. Това количество е разпределено в 3096 отработени касети от ВВЕР-440 и 1112 отработени касети от ВВЕР-1000, или общо 4208 касети.

 

 

Малко сметки

 

По прогнозна оценка необходимите средства за осигуряване на дейностите по извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ "Козлодуй" през периода 2003-2030-а (приключване на процеса) възлизат на около 1.107 млрд. евро. Според разработения предварителен вариант за извеждане от експлоатация на блокове 5 и 6, при концепция за спиране на хилядниците с непрекъснат демонтаж, с допускане за продължителност на дейностите по извеждане от експлоатация до 2072-а и годишна ескалация в размер на 2%, индикативните разходи са оценени на повече от 1.86 млрд. евро. 

 

В доклад на Европейската сметна палата, публикуван през септември, обаче е записано, че България трябва да отделя повече пари от бюджета си, за да покрие окончателно спирането на четирите малки блока на АЕЦ-а. Сметките на Брюксел са, че за извеждане от експлоатация  на реакторите ще се похарчат 1.59 млрд. евро, а ако се включат и сумите, свързани с окончателното погребване на отработеното ядрено гориво, сумата ще набъбне до 2.697 милиарда. За сегашния бюджетен период на ЕС България ползва от него 731 млн. евро и според разчета на одиторите за пълното приключване на дейностите не достигат над 1.6 милиарда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във