Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗА И ПРОТИВ КАТАСТРОФИЧНИЯ ПУЛ

Българското правителство трябва да окаже спешна хуманитарна помощ, като предостави на бедстващото от наводненията население храна, облекло и медикаменти и по най-бързия начин се справи и с инфраструктурните ремонти, но не е негова работа да спонсорира възстановяването на частни домове или предприятия, каза пред в. БАНКЕРЪ ръководителят на мисията на Международния валутен фонд (МВФ) за България Ханс Фликеншилд по време на краткосрочната си опознавателна мисия в София в началото на септември. В страните с развита демокрация, каза още той, застрахователните компании са тези, които покриват загубите и изплащат обезщетения за разрушените къщи, производствени сгради и други имуществени вреди. Ханс Фликеншилд горещо препоръча и у нас бързо да се развие т. нар. катастрофично застраховане, преди страната да бъде връхлетяна от следващо природно бедствие. И позна, защотоТези дни у нас пак заваляВ съобщение от пресцентъра на Министерския съвет от 20 септември 2005 г. се казва, че падналите на 19 срещу 20 септември обилни валежи (до 60л/м2) са засегнали областите Пловдив, Ямбол, Стара Загора. Въведено е кризисно положение в с. Сърнево, община Раднево в Старозагорска област. В пловдивската община Марица продължават отводнителните действия. Част от пътя и жп линията Карлово - Пловдив в участъка Калояново - Черноземен са нарушени. В област Стара Загора валежите са до 75 л/м2. Залети са приземни етажи и дворни места на около 200 къщи в село Сърнево на община Раднево от прелялата река Бяла Рада. След падналия дъжд в Ихтиман са залети над 100 къщи в кв. Мътивир. В село Роза, област Ямбол, са наводнени приземните етажи на около 300 къщи, както и няколко къщи в селата Болярско и Гълъбинци, полосата на авиобаза Безмер. Продължава обявеното кризисно положение в общините Елин Пелин и Своге, Софийска област; Велинград, област Пазарджик; Стамболийски, област Пловдив, и районите Кремиковци и Нови Искър, община София. Във Велико Търново река Янтра е достигнала нива от 530 см и е заляла улици. Катастрофичният пул - все още в ембрионална фаза Близо четири години идеята на застрахователните компании за изграждане на катастрофичен пул и за въвеждане на задължително застраховане срещу природни бедствия не помръдва. Тя бе родена тогава като естествена рефлексия на страха, предизвикан от разрушителните земетресения в съседна Турция и от серията трусове у нас, както и в отговор на зачестилите предупреждения от страна на наши сеизмолози, че България също е разположена в земетръсна зона. Идеята бе родена, но и бързо изоставена, макар опитът на Франция, Германия, Испания, и особено на САЩ, на съседите Турция и Румъния категорично да е в полза на решението за задължително покритие на катастрофичните рискове. Но както обикновено се случва с отсрочените човешки дела, неосъщественият тогава пул междувременно успя да събере не само поддържници, но и противници, включително и сред застрахователите. Аргументите на подозрителните са, че новата задължителна застраховка срещу природните бедствия ще има съдбата на задължителната Гражданска отговорност, чиято събираемост едвам надхвърля 50%, и че българинът отново ще се отнесе лекомислено и пренебрежително към превантивната мярка срещу потенциални природни бедствия, въпреки че ще засегнат дома, семейството и здравето му. (Заради презумпцията: на мене точно няма да се случи) Доайенът в българското застраховане Лука Доков също предупреди от страниците на БАНКЕРЪ, че продължаваме да сме подвластни на порочната си практика - да чакаме нещастието да се стовари върху главите ни и чак след това да мислим какво да правим или какво е трябвало да направим. Показателен за това е и фактът, че сега, когато овластените държавни институции се опитват да се справят с неотложните помощи за бедстващото от наводненията население, се оказва, че не всички ще ги получат, защото една немалка част от собствениците на недвижими имоти (според националната статистика те надхвърлят внушителната цифра 7 милиона), не са плащали с години данък сграден фонд. Какво ли пък ще бъде да трябва да заделят пари за нещо, което евентуално и неизвестно кога ще се случи. Ако се създаде катастрофичен пул, аргументират се противниците му, застрахователните компании ще загубят солиден премиен приход от доброволните имуществени застраховки, а населението и занапред ще продължи да разчита на държавни субсидии и помощи от странство, което е порочно и неефективно като икономически подход. Друг е въпросът, че докато се прецизира сложната схема на новото задължително застраховане, междувременно всяка новопостроена сграда следва да бъде застрахована, а ако е некачествено изградена - да й бъде отказана застраховка. Такава поне е американската практика, казва сънародникът ни Питър Янев, който живее и работи в Калифорния и се занимава със застрахователни проекти срещу природни бедствия. Според изначалния замисъл задължителната застраховка трябва да покрива щети, нанесени на недвижимо имущество от риск земетресение, наводнение, свлачища, бури и урагани, като покритията ще са задължителни за всички собственици на недвижимо имущество. Друг е въпросът дали премиите ще са еднакви - на калпак, или ще са съобразени с рисковото райониране на територията на страната. Отворен остава и проблемът за изчисляването на дължимите вноски - на база данъчната оценка или по друга методика. Комисията за катастрофични рискове към Асоциацията на българските застрахователи предлага премиите да се събират от данъчните власти и да се привеждат по сметка на катастрофичния пул. Те няма да представляват нова данъчна тежест за гражданите, а по-скоро ще бъдат улеснение и защита на личната им собственост при евентуални застрахователни събития. Набраните средства ще принадлежат на вносителите им, но ще са под разпореждането на управителните органи на пула. Мотивацията за спестовност, ако бъде добре обмислена и прецизно разработена, би подпомогнала да се събират премиите за задължителната застраховка, пресмятат лобистите. Държавата би могла да участва в изграждането на пула чрез вноска за първоначален капитал и чрез минимален собствен застрахователен капацитет или като превежда по сметките му неусвоени средства от бюджета на Комисията за природни бедствия и аварии и по този начин ще увеличи застрахователните му възможности. Тя може да гарантира и целеви заем от Световната банка или от друга международна финансова институция, която ще предостави средства за старта на пула. По предварителни изчисления, казва Лука Доков, задължителната застраховка би струвала не повече от 0.05% от пазарната оценка на всеки имот, или максимум 20-30 лв. годишно, което е по силите на повечето собственици на недвижимости. Българското правителство, съпричастно с идеята на застрахователите, може да регламентира със закон - събраните от пула премии да бъдат освободени от данъци, както и да предостави други данъчни облекчения по Закона за облагане доходите на физическите лица. Според доц. Янаки Андреев, председател на Асоциацията на застрахователните брокери в България, застрахователният обхват на катастрофичните рискове у нас е под 3%, докато в съседна Турция той е 17 процента. В Индия, Иран и Китай катастрофичното застраховане е едва 0.5%, а във Филипините дори под 0.3 процента. Проблемът за природните катастрофични рискове, смята доц. Андреев, трябва да се решава съвместно с българското правителство и частния застрахователен и презастрахователен бизнес. И тъй като застрахователите вече огласиха идеята си за катастрофичен пул, топката сега е в полето на правителството. Колкото по-бързо се задействат надлежните институции, толкова по-лесно ще преодолее обществото разрушителната мъст на природа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във