Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗА И ПРОТИВ АДА ТЕПЕ

Общественото обсъждане на доклада, който оценява как ще се отрази на околната среда (ДОВОС) разработването на находището на златосъдържащи руди в участъка Ада Тепе край Крумовград, ще се проведе на 17 и 18 август. Както е известно, с експлоатацията му се занимава Болкан Минерал енд Майнинг ЕАД (собственост на канадската компания Дънди Прешъс Металс). Това е последният шанс на коалицията от природозащитни организации (Федерация на природозащитни сдружения Зелени Балкани, Екологично сдружение За Земята, Еко Клуб 2000, Информационен и учебен център по екология), инициативния комитет Живот За Крумовград, както и на жителите на Крумовград да убедят експертите на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), че проектът, който тя финансира, е в разрез с екологичните закони.Аргументите за и против разработването на рудника никак не са малко. От 29 юни докладът се подмята по бюрата в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и чака да бъде опроверган или защитен. А ЕБВР ще бъде изправена пред доста трудно решение. Болкан Минерал енд Майнинг ЕАД има намерение да изгради първата в България инсталация за производство на злато, която ще преработва изкопаните от Ада Тепе руди. Очаква се в продължение на около шест години да се добият и преработят по 850 хил. т руда годишно. Според експерти от всеки тон руда ще се извлекат по 5 г злато, което ще рече, че от находището се очаква да се извлече около 24 т от благородния метал.Разработването на находището ще стане в няколко етапа - проектиране, строителство, експлоатация, закриване и рекултивация. Очаква се по време на строителството да се създадат 300 работни места, а когато започне експлоатацията - 200-250. При закриването и рекултивацията ще бъдат ангажирани около 50 души. Рудата ще се извлича чрез открит способ. Изборът на този начин (алтернативата е подземен) е повлиян от факта, че находището е разположено близо до повърхността. Рудата ще се добива по класическия метод (с взривяване) и ще се товари на самосвали, които ще я транспортират до площадка за временно съхранение. Оттам тя ще отива за преработка в инсталация с капацитет от 106 т на час. Скалната маса, от която вече е извлечено златото, ще се складира в хвостохранилище. Според доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС), Болкан Минерал енд Майнинг има намерение да започне рекултивация на мястото няколко години преди края на експлоатацията на находището и да продължи пет години след това. Предвиждат се и последващи поддръжка и контрол на рекултивираните площи в продължение на 20 години. В момента Болкан Минерал енд Майнинг чака потвърждение, че в още четири участъка край Крумовград има рудни запаси - Скалак, Сърнак, Къклица и Къпел. Евентуалната им експлоатация ще даде още 850 хил. т руда и съответното количество злато. Според доклада в проекта ще се инвестират 68 млн. щ. долара. Освен това годишно ще се изхарчват още по 18 млн. долара. Разходите за концесионни възнаграждения надхвърлят 5 млн. долара. По предварителни разчети за данъци ще отидат 21 млн. щ. долара, а за осигуровки плюс индивидуални данъчни задължения - 5 млн. долара. Природозащитниците обаче смятат, че в проекта има няколко притеснителни момента, част от които не са отразени в доклада. В отворено писмо до президента на републиката, до главния прокурор, до директорите на ЕБВР, до парламентарните комисии и до медиите недоволните поясняват, че техните сметки за финансовия ефект на инвестицията са доста по-различни. Според тях златото ще се изнесе извън пределите на България, което значи пропуснати ползи за страната. КорупцияВ писмото си еколозите припомнят, че държавата е финансирала геопроучвателните работи в района в продължение на цели 30 години. Според тях така откритията на българските геолози отиват в сметката на чуждестранни фирми. Те наблягат и на факта, че концесиите за добив на злато се взимат без търг и наддаване и се предоставят с неизгодни за страната ни условия. Именно затова трябва да се направи пълно разследване как са дадени концесиите за проучване и добив на благородни метали в Крумовград (става дума за концесиите за златното находище Хан Крум - Крумовград) и на местността край пазарджишкото село Попинци. Според тях основните проблеми в тази област са корупцията и липсата на диалог между местните хора и, от друга страна, институциите и концесионерите. Основните притеснения на жителите от източнородопското градче обаче си остават свързани с екологичните щети, които този проект би могъл да причини в района. Според ДОВОС гаранциите, че здравето на хората и околната среда няма да бъдат увредени, са достатъчни. Природозащитниците обаче са на друго мнение. ЦианидЕдин от най-дискутираните проблеми в публичното пространство бе свързан с използването на цианид (силно отровно съединение) при извличането на златото от рудите. В ДОВОС се твърди, че от 875 действащи златни мини в света през 2000 г. 460 (52%) използват цианиди. Освен това цианидните технологии се употребяват в 90% от инсталациите за производството на злато от такъв тип руди. Защитавайки проекта, концесионерът обеща съдържанието на остатъчни цианиди в отпадъка да е много по-ниско, отколкото допускат всички международни, европейски и български нормативни изисквания (до 10 мг на литър). В Ада Тепе се очаква съдържанието им да е под 1 мг на литър след преминаването на отпадъка през цикъла на разрушаването им. В откритото писмо на екоорганизациите обаче се обяснява, че цианидната технология е една от най-опасните за хората и за дивата природата в света. Те предупреждават, че при авария цианидното замърсяване ще засегне цялото поречие на реките Крумовица, Арда и Марица и ще стигне до Бяло море. Според тях рискът съществува дори и след приключване на експлоатацията на рудника. Почви Друго притеснение на еколозите е, че районът, в който се намира находището, е карстов и със засилена сеизмична активност и рискът от авария е многократно по-голям. В доклада тези факти са подминати, като е отбелязано само, че има силно проявени ерозионни процеси. Не се казва, че пряко ще бъдат нарушени и преместени почвите на площ от 200 ха (2000 дка). Повече от половината от тези почви са земеделски, а останалите - горски. Това, според природозащитниците, застрашава препитанието на десетки хиляди хора, които се занимават със земеделие и животновъдство. Те твърдят, че реализирането на проекта неминуемо ще доведе до промяна на микроклимата в районите на рудодобива, което е потвърдено и от самия ДОВОС. А именно благодарение на климата местните хора отглеждат сорта тютюн Баши-Бали, който храни голяма част от населението тук. Природни богатстваВ Министерството на околната среда и водите е постъпило предложение за създаването на природен парк Източни Родопи, тъй като районът се характеризира с изключителни природни богатства, както и културно наследство. Бъдещият природен парк ще включва няколко общини и част от община Крумовград. На нейна територия попадат резерват Вълчи дол, осем природни забележителности, между които четири водопада и две находища на градински чай. Там има и три орнитологично важни места в България с международно значение за защита на птиците - Крумовица, Студен кладенец и Бяла река. В община Крумовград има 88 редки и застрашени от изчезване видове животни, като точно в района на находището се подвизава един то тях - средният пъстър кълвач. В доклада е отбелязано, че по-голяма част от защитените територии се намират между 3 и 20 км северно от града, а Ада Тепе - на 3 км южно от града. Освен това еколозите твърдят, че част от съоръженията на бъдещия рудник се намират на 800 м от градската болница. Археологически паметнициБуди недоумение пренебрежението, с което в ДОВОС е разгледан въпросът с археологическите паметници. Върху територията, където ще става рудодобивът, са регистрирани 25 паметници на културата (рудни галерии, тракийски светилища, некрополи, надгробни могили, селища от различни исторически периоди - праистория, античност, Средновековие), и има вероятност девет от тях да пострадат от експлоатацията на находището Ада Тепе. Има и такива, които вече са повредени в резултат на изкопните работи. Съвсем хладнокръвно е отбелязано, че при разработката на находището със сигурност ще бъдат разрушени тракийско светилище, рудни галерии и гроб. Тези бъдещи загуби обаче засега не притесняват българските държавни институции. Според местни хора и археолози още през 2001 г. с булздозер са били унищожени две тракийски светилища. Природозащитниците обясняват, че са нарушени и Европейската конвенция за защита на археологичното наследство, и българското законодателство. В откритото си писмо те искат пълно разследване на данните за унищожаването на обектите на културно историческото наследство на Крумовград. Към всичко това може да се прибави и засягането на четири махали, както и част от местни пътища и инфраструктура. Според зелените в нарушение на Европейската харта за местно самоуправление хората са подложени на натиск от властите и фирмата концесионер и са принудени да се изселят от домовете си. Освен това други междуселищни връзки и инфраструктура също ще бъдат отчасти накърнени. Съществува възможност и от засягане на неразкрити досега археологически ценности. Различията между изводите на ДОВОС и на природозащитниците са повече от явни. Именно затова еколозите поискаха в откритото си писмо да се направи оценка на ДОВОС от независими експерти и да бъдат отнети лицензите на компетентните лица, които са дали неверни данни. Освен това еколозите изразяват желание да се направи независимо социологическо проучване, за и против инвестиционните намерения за добив на благородни метали в районите на Крумовград и Попинци и да се вземе предвид мнението на обществеността. Из Доклада за оценка на въздействието върху околната среда: Разработването на проекта ще доведе до трайно необратимо въздействие върху минералното разнообразие, което е характерно за този тип дейност. При спазване на комплекса на изисквания, гарантиращи минимално вредно въздействие върху околната среда и здравето на хората, разработването на находището би се отразило благоприятно върху социално-икономическото състояние на района, разкриването на нови работни места, привличане на интереса на чуждестранни инвеститори към минерално-суровинния потенциал в тази част на страната. Антропогенното въздействие върху околната среда се свързва с промяна в местообитанията на някои животински видове и засягане на някои растителни видове в площ от 2000 дка. .............В Заключение предлагаме на членовете на Висшия експертен екологичен съвет на Министерството на околната среда и водите да одобрят инвестиционното предложение на Болкан минерал енд майнинг ЕАД за добив и преработка на златосъдържащи руди от проучвателна площ Крумовград за реализация. Из откритото писмо на Коалиция от природозащитни организации - Федерация на природозащитни сдружения Зелени Балкани, Екологично сдружение За Земята, Еко Клуб 2000, Информационен и учебен център по екология и Инициативен комитет Живот За Крумовград и Инициативен комитет - с. Попинци, хора и независими експерти:Отговорно заявяваме, че сме против против България да генерира неблагоприятни екологични последствия, да предоставя черен нископлатен труд и обекти на нейна територия да представляват постоянна във времето заплаха от отравяния на хора покрай реките на три държави. Не разрешаваме да се унищожава културно-историческото ни наследство, правото на живот и препитание на хората, както и превръщането на страната ни в суровинен придатък и депо за мръсни отпадъци.

Facebook logo
Бъдете с нас и във