Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗА ДЕСЕТ ГОДИНИ СТИГНАХМЕ ПОКРАЙНИНИТЕ НА БРЮКСЕЛ

Първият ден от Страстната седмица преди празника - Възкресение Христово, този път наистина ще е по-особен за България. Както е известно, на 25 април в Люксембург е насрочена тържествената церемония по подписването на договора за присъединяването ни към Европейския съюз. Парафирането му на практика ще възкреси страната за една общност, към която тя винаги е принадлежала не само географски, но и като исторически и културни традиции. Колкото и голяма да изглежда днес икономическата бариера, разделяща ни от 25-те страни членки, след изтичането на всички преходни периоди и отпадането на всички ограничения България ще има своята тежест в Съвета на министрите, ще може да налага вето върху решения, за които се изисква пълно мнозинство, да провежда избори за своите представители в Европарламента и да има свой комисар в Брюксел. Нещо, което изглеждаше като химерапрез декември 1995-а, когато тогавашният външен министър Георги Пирински подаде официално молбата ни за членство в ЕС на срещата на върха в Мадрид. Изминалите десет години не минаха без огорчения. В края на 1997-а за преговори бяха поканени шест държави от Централна и Източна Европа, но не и нашата. Този пропуск бе поправен през 1999-а в Хелзинки, когато бяхме включени във втората шестица от кандидатки за присъединяване. Само че оформилият се пакет от дванадесет страни набързо бе трансформиран в добре познатата у нас формула десет плюс две. А в края на 2001-ва в Лаакен държавните и правителствените ръководители на 15-те записаха в прав текст, че членството на България и Румъния се отлага за... близкото бъдеще. По онова време изявленията на високопоставени служители на Евросъюза, че София е неразделна част от петото разширяване на общността, не успяваха да премахнат чувството, че сме обречени още дълго да стоим отвън. Така или иначе, през май 2004-а в Атина премиерите на държавите от така наречената десетка подписаха своите договори за присъединяване към единния вътрешен пазар, докато нашият министър-председател Симеон Сакскобургготски бе сред тези, които само аплодираха новоприетитеСъбитията придобиха по-оптимистичен характер най-вече след срещата на върха в Копенхаген през декември 2003 година. Тогава България получи Пътна карта, в която детайлно бяха разписани евроангажиментите ни и за първи път бе посочена датата 1 януари 2007-а като най-вероятна за приемането ни в Европейския съюз.Доколко администрацията в София си свърши работата по евроинтеграцията е отделен въпрос. Във всеки случай в деня на страстния понеделник ще трябва и да признаем, че влизаме в ЕС не толкова заради покриването на критериите, а въпреки това. По същата причина ще продължим да тръпнем в очакване и след подписването на споразумението във Великото херцогство. Така ще е поне до есента на тази година. Тогава Европейската комисия ще публикува своя мониторингов доклад, с който ще задейства или окончателно ще отхвърли прилагането на отлагателната клауза за страната ни. Затова и депутатите в следващия парламент ще трябва доста да се поизпотят и да приемат изцяло нов Наказателнопроцесуален кодекс. Дори и само съдебната реформа да се случи, десетгодишният ни престой в чакалнята на ЕС няма да се окаже напразен.Друга голяма надежда, която се възлага на предстоящото ни членствое, че то ще сложи край на безметежното живуркане на ръба на закона и ще доведе до значително ограничаване на корупцията по висшите етажи на властта. Безспорен плюс от присъединяването ще бъде и финансовата помощ в размер на 4.245 млрд. евро по линия на Структурните и Кохезионния фонд в периода 2007-2009 година. Само от българското правителство ще зависи доколко успешно ще се усвоят тези пари. Примерът на Ирландия и Гърция, които след приемането им в Евросъюза инвестираха помощта от фондовете, съответно в инфраструктура и в образование, не е за подценяване. Конкретно за регионално развитие ни се предоставят 2.3 млрд. евро, а и земеделието ни има шанс да бъде реанимирано. През първите три години от членството ни българските фермери ще разчитат на 388 млн. евро за пазарна подкрепа и на 617 млн. евро за развитие на селските райони. Но от друга страна през 2007-а преките плащания за българските земеделци ще възлизат на едва 25 на сто от тези за фермерите в Германия и Франция, да речем. Ако към този факт се добавят и стриктните ветеринарни и фитосанитарни изисквания за предприятията от хранителновкусовата промишленост, става ясно, че медалът на членството има и обратна странаОтсега към споразумението с общността е приложен специален списък на дружествата от млекопреработвателната промишленост, които отговарят на евростандартите, и на тези, които ще могат да оперират само на вътрешния пазар.Подводните рифове, които могат бързо да превърнат еуфорията в скептицизъм, съвсем не свършват дотук. Макар че в началото на 2007 г. българите ще получат автоматично и гражданство на Европейския съюз, те едва ли ще се чувстват комфортно, когато продължат да ги проверяват по границите на някоя от сегашните държави членки. Ще ни се наложи да почакаме и за свободното движение на работна ръка в рамките на общия пазар и да се задоволим с доход на глава от населението, равняващ се на скромните 28 на сто от средния за ЕС. Добре поне, че прогнозите за инфлационен бум у нас веднага след присъединяването по-трудно ще се сбъднат, защото Валутният борд ще се запази до въвеждането на еврото.Сериозно предизвикателство за икономиката ни ще е и пълната либерализация на търговията с държави с над 400 млн. потребители. Твърденията, че българските стоки получават неограничен достъп до толкова голям пазар, на този етап са приказки за наивници. Достатъчно е да се погледнат данните за отрицателното ни търговско салдо. За българските малки и средни предприятия, които произвеждат близо една трета от брутния вътрешен продукт на страната, понятието конкурентоспособност все още звучи в бъдеще време.Според различни социологически проучвания над 70 на сто от анкетираните българи не знаят почти нищо за функционирането на общите европейски институции. И докато в западната част на Стария континент се водят дебати за новия единен бюджет, ратифицирането на Конституцията и пълната либерализация на сектора на услугите, в нашата скромна държавица дори и управляващите не знаят дали ще се проведе референдум за бъдещото ни членство. Хубавото все пак е, че дотогава остават двадесет месеца, през които всички ще могат да осъзнаят, че България е наистина в Европа.Стоимен ЧакаловПосланичката на Холандия у нас баронеса Хенриета ван Линден имаше честта в началото на тази година първа да съобщи на премиера Симеон Сакскобургготски, че подписването на договора за присъединяване на България към ЕС ще се състои на 25 април в Люксембург.

Facebook logo
Бъдете с нас и във