Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗА ДА ТИ ПОМОГНЕ БРЮКСЕЛ, ПОМОГНИ СИ САМ

Илюзорни си остават надеждите, че проектът за паневропейския коридор N8 (чието трасе преди столетия е било известно като Пътя на коприната) ще промени парадоксалната си съдба и може би ще се реализира. Срещата на президентите на България, Македония и Албания миналия уикенд за пореден път не даде отговор на въпроса кога точно и с какви средства ще бъдат изграждани отделните обекти по това важно за икономиката на региона трасе. Единственото сигурно засега е, че пътят от италианското пристанище Бари през Албания, Македония и България към Турция няма да го бъде без западна благословия. Затова в приетата обща декларацията държавните глави на трите балкански страни призоваха ЕС, НАТО, САЩ и международните финансови институции да подкрепят ускоряването на проекта. Подобни документи обаче са само демонстрация на политическа воля - президентите се нуждаят преди всичко от подкрепата на собствените си правителства. Тъкмо тук си струва да се припомни перифразата на българската поговорка: Помогни си сам, за да ти помогне и ... Брюксел. Пътят на коприната, или т. нар. коридор Изток - Запад, е последният от 10-те паневропейски трасета, които лидерите на ЕС определиха като приоритетни на срещата в Хелзинки през 1997 година. На територията на трите страни трябва да бъдат изградени 1270 км първокласна пътна мрежа, 960 км жп линия, петролопровод (Бургас-Вльора) и високоволтов електропровод. Според експертните, оценки за реализирането му ще са необходими поне 2.2 млрд. евро, които явно не са по кесията и на трите балкански държави. Всички надежди са насочени към Италия, поела от 1 юли председателството на ЕС. Италианският посланик в Скопие Джорджо Марини уверил Първанов, Трайковски и Мойсиу, че по време на председателството си Рим ще положи специални усилия за коридора. Дано това уверение не е само дипломатически жест.Добрите намерения обаче са едно, а реалностите съвсем друго. От 360-километровото трасе на албанска територия са завършени само двайсет. Пътища в страната почти няма, а дължината на електрифицираната жп мрежа е, ни повече, ни по-малко, 36 км (от столицата до южния град Елбасан). Едва ли и отпуснатите от Италия безвъзмездни 23 млн. евро и обещаният воински труд за участъка между градовете Лушна и Фиор ще бъдат достатъчни (даже и да бъде впрегната цялата албанска армия да работи ангария). Не по-розова е картината и в Македония. За важността на коридора Изток-Запад, пресичащ македонска територия от Кафасан до Деве Баир, се говори много, но нищо не се прави. Налице са единствено подписваните периодично меморандуми. Скопие възнамерява да изгради (т.е. да разшири и почти напълно да реконструира) едва 60 км автомобилен път - от Гостивар до Тетово и оттам до столицата Скопие. А това е само една трета от македонския участък. За последните три години за строителството му са били предвидени над 109 млн. евро (към 40 млн. от държавния бюджет и 70 млн. от външни кредити), но нищо не е свършено. Само дето около 10 млн. евро от тази сума липсват (според македонската преса с част от тях са построени не една или две луксозни вили в престижни квартали на Скопие, други пък са захранили нечии банкови сметки). България има най-голям дял от трасето (52% от автомобилния път и 55% от жп линията). По-голямата част от необходимата инфраструктура на наша територия отдавна е изградена и функционира. Впрочем точно оттук започна и огледът на тримата президенти - КПП Гюешево. Там от пет години все още неизползваеми си стоят новата българо-македонската митница, обновената жп гара и граничният жп.тунел (недовършен от македонска страна). Необходимо е само да бъде изградена 2.5 км отсечка до ничията земя. Българският пътен участък от коридора също е в сравнително добро състояние. Магистрала Тракия стига до Стара Загора, до турската граница пътят е първокласен, а жп линиите са изцяло електрифицирани. В напреднал етап е и проектът за изграждане на междусистемен 400-киловолтов електропровод Червена могила - Дуброво (Македония) в съответствие с постигнатата спогодба между двете страни. Според много анализатори, зад бездействието по начертания от Брюксел еврокоридор N8 прозират гръцки интереси. Атина вече има алтернативен вариант за байпас на Македония (а донякъде и на България) чрез алтернативното трасе Игуменица - Александруполис. Което на всичко отгоре ще е готово за олимпийските игри през 2004 година. Едва ли в Брюксел ще отпуснат пари за строеж на магистрала по Пътя на коприната, при положение че само сто километра по на юг Гърция предлага алтернативен вариант - Изток - Запад.

Facebook logo
Бъдете с нас и във