Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ЗА БТК, БЕЛЯЗАНИТЕ КАРТИ И НАЦИОНАЛНИЯ ИНТЕРЕС

ЗА БТК, БЕЛЯЗАНИТЕ КАРТИ И НАЦИОНАЛНИЯ ИНТЕРЕСПоредният епизод от драмата около приватизацията на БТК съвсем опъна нервите на държавници, политици и дипломати, на нашенски лобисти и на международни спекуланти. Пред кулисите излязоха не само скритите до момента действащи лица, но и редица държавни служби и институции, призвани да защитават националния интерес. А че той е драстично нарушен, стана ясно в сряда (7 май), когато надзорният съвет на АП единодушно отхвърли виенското дружество Вива Венчърс като купувач на 65% от акциите на телекома и препоръча преговорите да продължат с класирания на второ място кандидат - консорциумът Коч холдинг/Тюрк Телеком.В решението на надзорниците се заявява, че документите по сделката с Вива Венчърс противоречат на българското законодателство както и на действащите приватизационни правила и процедури. Мотивите, депозирани в деловодството на Агенцията за приватизация от всеки от седемте членове на надзорния съвет, доста се различават. В нито едни от тях обаче не се обсъждат параметрите на самата сделка - нито цената, нито конкретните детайли по продажбата. Шеф-надзорникът Петко Николов лаконично коментира: Когато определени факти са в противоречие със закона, не мога да си позволя да направя компромис с него. Ако трябва да си затваряме очите, ще направим още по-голямо закононарушение. Самите нарушения са допуснати от приватизационното ведомство, което не само е превишило правомощията си, но и е дописало приетата от парламента стратегия за приватизация на БТК, обясни пред в. БАНКЕРЪ член на надзорния съвет. Нещо повече - надзорниците са получили само част от документите по сделката, от които двустранно парафиран е бил само договорът за продажбата. Всички останали били почти анонимни, без подписи нито от АП, нито от кандидат-купувача. Което отваря възможност да бъдат подменени не само отделни страници, но и цели документи. Впрочем точно това най-вероятно е и станало, предполагат някои от членовете на надзорния съвет. Според тях страна по сделката за телекома е Вива Венчърс холдинг, както е записано в предоставените им книжа и както обяви изпълнителният директор на АП Илия Василев още на 21 април, когато под светлините на прожекторите бе подписан рамковият договор за продажбата на БТК. Но в екземпляра, представен пред Народното събрание, кандидат-купувачът вече не е изцяло собственост на Адвент, а на регистрирани в Кипър офшорки. Съдейки от този екземпляр, делът на американския инвестиционен фонд във Вива е сведен до скромните 10 на сто. Обяснението за подмяната е съвсем прозаично: БТК ще бъде купена със заем, предоставен от кипърските фирми. За две години и половина кредитът заедно с лихвите ще се върне от самата телекомуникационна компания. А вписването на офшорките в приватизационния договор е своеобразна гаранция, че те ще си получат парите.Поради тази финансова схема инвестиционната програма от 400 млн. евро, обещана от Вива Венчърс, е придобилатвърде особен характер и именно нея надзорниците обявиха за противозаконна. От една страна, срокът за инвестициите неправомерно е удължен от 2006-а на 2008 година, а, от друга, съществува необоснована диспропорция във фиксираните годишни суми, по-голямата част от които е прехвърлена за 4-ата и 5-ата година, обяви Петко Николов. По думите на негови колеги сумите са разпределени по следния начин: през 2003 г. - 21.5 млн. евро, през 2004 г. - 52.7 млн. евро, през 2005 г. - 57.8 млн. евро, през 2006 г. - 60.9 млн. евро, през 2007 г. - 207.1 млн. евро (т.е. малко над половината от обещаните инвестиции). Изводът тук е повече от логичен - при друг развой на събитията кипърските офшорки наистина щяха да се опитат да преструктурират българския телеком, да го направят конкурентен и ефективен, а после да го продадат. С голяма степен на точност може да се предскаже и времето на планираната продажба - в края на 2005-а година, когато БТК не само ще им е възстановила отпуснатите за покупката пари, но и ще е отчела добри финансови резултати. Подробност в случая са самите офшоркиПреди седмица АП успокои публиката, че всички те били чисти. Доказала го проверка на Националната служба Сигурност. Интересно е обаче по силата на какви договорки (или канали) НСС ще прави проверки зад граница? Пък и как ли нейни агенти са шетали из канторите в Лимасол, а и из цял Кипър, и са установили кой стои зад фирми, регистрирани от местни адвокати? Особено като се има предвид, че броят на офшорките за БТК доста набъбна и от шест (за колкото съобщи АП), изведнъж те станаха петнайсет. Контраразузнаването ни трябва наистина да е проявило изключителни способности, без да е чувало дори за практиката на такива служби по света. И най-вече за опита на ФБР и британската МИ 5, след чиито намеси бяха осуетени две сделки за национални телекоми. Тази в Пакистан в средата на 90-те години, където се появиха не съвсем лигитимни петродолари. И другата в Тасмания, където бе декласиран иранският мултимилионер Искандер Малеки (партньор на яхтсмена Спас Русев, близък до българския премиер).След решението на надзорния съвет на АП от 7 май за българския телеком подобна опасност няма Вариантите за приватизацията му оттук нататък са два: сегашната процедура да бъде прекратена или да продължат преговорите с класирания на второ място консорциум Коч Холдинг/Тюрк телеком (каквато е и официалната препоръка на надзорниците). Съмнения за кандидатите при втория вариант не може да има - освен двете публични компании от югоизточната ни съседка (Коч холдинг с оборот от 17 млрд. евро и Тюрк телеком - телефонният монополист в страната) партньор при БТК-сделката с 24 на сто ще е и американската Карлайл (Carlyle). Зад нея стои Буш-старши и още ред бивши величия от световен мащаб. Това навярно направи словоохотлив инак мълчаливия български премиер, който малко след като се разнесе мълвата за отхвърлянето на Адвент и партньорите му като кандидати за БТК, отбеляза: Може дори американските интереси, американските партньори в групата Коч холдинг, да са още по-явни, но това ще обсъдим следващите дни.Междувременно приватизационното ведомство и мнозинството в парламента ще трябва доста сериозно да разгледат закононарушенията, цитирани в решението на надзорния съвет на АП и доста бързо да ги отстранят. Може би най-накрая шеф-приватизаторите ще разберат какви са националните интереси при продажбата на българския телеком и преставайки да играят с белязани карти, ще определят какво точно да искат от евентуалните нови кандидати. В противен случай и да започнат преговори с турския консорциум резултатите, пак ще излязат извън рамките на закона. И отново ще противоречат на националния интерес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във