Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

WELCOME В ЕВРОПА, НО С ЕДНО НАУМ

Усещанията на близо осем милиона българи, че от 1 януари 2007 г. ще живеят в страна членка на Европейския съюз, станаха съвсем реални след публикуването на последния доклад на Европейската комисия за напредъка на България. Оповестеният на 6 октомври пред евродепутатите в Страсбург анализ за готовността на София да стане част от общността след малко повече от две години може да се оприличи на еднопосочен билет към ЕС. Всъщност ключовото изречение за кандидатурата ни се съдържа в т. нар. Стратегически документ, изготвян от Европейската комисия паралелно с всеки годишен доклад за напредъка на държавите кандидатки. Именно там комисарите са записали, че ако България и Румъния продължат да прилагат успешно политическите и икономическите реформи, ще бъдат приветствани като новите партньори на елитния европейски клуб в първия ден на 2007-а. Дали защото бе очаквана, или поради някакви други причини оптимистичната вест не предизвика познатата от предишни години еуфория. Въпреки все по-ясно очертаващите се контури на присъединяването ни към Евросъюза, не видяхме влага в очите на външния министър Соломон Паси. Нито пък станахме свидетели на тържествен концерт на площад Александър Невски, където да прозвучат Мила, Родино и Одата на радостта на Бетовен - официалният химн на ЕС. И сълзите, и химните може би са приготвени за самото приемане, а може би причината за сдържаните емоции на управляващите е в острия тон, с който евроекспертите заклеймиха ширещата се по всички етажи на властта у нас корупция. Както и движещите се със скоростта на трабанта на министър Паси реформи в съдебната система и администрацията. Фактът, че тъкмо наместниците на Темида и чиновниците бяха посочени като най-голямата спирачка по пътя на евроинтеграцията ни, едва ли е изненада за някого. Странното в случая е, че нито правосъдният министър Антон Станков, нито неговият колега от МВР Георги Петканов се появиха на някоя от многобройните пресконференции, посветени на доклада на Европейската комисия. Вместо това те оставиха вицепремиера Пламен Панайотов и министъра по европейските въпроси Меглена Кунева да обясняват наляво и надясно как кабинетът занапред ще е безмилостен срещу даването на подкупи и ще намери точното съотношение между функциите на следствието, съда и прокуратурата.Ако се съди по становището на комисарите, усилията на Министерския съвет и Народното събрание за изменения на НПК и гласуваните неотдавна поправки в него са останали недооценени от Европейската комисия. Ето защо тя препоръчва разработването на изцяло нов кодекс, в който да бъде ограничена материалната компетенция на разследващите съдии (т.е. следователите). Напомня ни се, че трябва да се прецизира и ролята на другите участници в досъдебната фаза - прокурори и дознатели, съобразно ресурсите, с които те разполагат. Не е пропусната и необходимостта от нова структура на прокуратурата (без да се уточнява каква точно). Споменават се също така проблемите с външния натиск, под който работят разследващите органи у нас, дублирането на част от правомощията им и нескончаемото връщане на делата за доразследване. Интересното е, че тези забележки повтарят почти дословно критиките от заключителния доклад на партньорската проверка по глава Правосъдие и вътрешни работи, която се проведе в страната в началото на юни тази година. Тогава някои от засегнатите официални лица упрекнаха проверяващите в липса на познания. Но ето че сега препоръките на непрофесионалистите бяха повторени и от Европейската комисия.Представителите на изпълнителната и съдебната власт би трябвало доста да са се червили, четейки доклада в частта му за резултатите от борбата с корупцията. И в този раздел обичайните заподозрени са добре познати - митниците, полицията и съдът. Компанията се допълва от заемащите отговорни длъжности в сферата на образованието и здравеопазването. Интересна е статистиката, показваща, че през последната година съдилищата в България са гледали 322 дела за корупция, по които са произнесени 88 осъдителни присъди (повечето за злоупотреба със служебно положение и искане на подкуп).Що се отнася до икономическите критерии, там похвалите наистина не са малко. Може би най-съществена е констатацията, че страната ни би могла да се справи с конкурентния натиск на пазарните сили в ЕС, ако продължи да прилага успешно програмата си за реформи. Високо е оценен напредъкът и в многострадалния процес на приватизация. В графата активи например са попаднали приключилото раздържавяване на БТК и започналата процедура по продажбата на най-добрите фабрики на Булгартабак холдинг. Хубави думи са записани и за приватизацията на електроразпределителните дружества. Отразени са и постигнатият от икономиката ни ръст от 5.3% на БВП през първото тримесечие на 2004-а, привлечените 962 млн. евро преки чуждестранни инвестиции и спадът на безработицата до 12 на сто. Междувременно Еврокомисията, подобно на Международния валутен фонд, изразява загриженост за задълбочаващия се дефицит по търговското салдо и текущата сметка на платежния баланс. Брюксел също съветва да се ограничи кредитната експанзия. А за подобряването на бизнес климата, чрез намаляване на лицензионните и регистрационните режими, се е говорило толкова много през последните години, че и кучетата в цирка разбраха за какво става дума.Разбира се, дебатът дали заключителният доклад на Еврокомисията е положителен, или отрицателен за страната ни тепърва предстои. Засега като че ли най-точна е Меглена Кунева. Помолена да оцени съдържанието му, тя заяви: Минава. И ще се окаже абсолютно права, ако в крайна сметка държавите от общността решат да не прилагат т. нар. мониторингова клауза, позволяваща отлагането на членството на България с една година. Пред в. БАНКЕРЪ Кунева заяви, че в подобна клауза не бива да се търси скрит подтекст. Тя напомни, че такава уговорка е имало и за десетте държави от Централна и Източна Европа, които бяха приети в ЕС през тази пролет. Контролът върху изпълнението на поетите вече ангажименти ще продължи чрез попълване на въпросници и извършване на познатите ни от това лято партньорски проверки. Вместо досегашните годишни доклади занапред Европейската комисия ще изготвя мониторингови анализи. В тях ще се гледат под лупа хармонизацията на законодателството ни с това на общността, реформата в съда, в държавната администрация, борбата с корупцията, както и икономическото развитие. Наблюдението ще трае не само в периода на подготовката на договора за присъединяване, но и след като той влезе в сила. В бъдещия контракт между София и правителствата на страните членки ще залегнат три предпазни клаузи. Те ще предвиждат налагането на ограничителни мерки при неизпълнение на икономическите критерии, неспазване на правилата на единния вътрешен пазар и несправяне с ангажиментите по глава Правосъдие и вътрешен ред. Друг предпазен механизъм спрямо България ще е запазването за известен период след 2007-а на граничния контрол при влизането на наши сънародници в някоя от сегашните членки на ЕС. Като се прибави и фактът, че българските фермери ще получават преки плащания в размер, значително по-нисък от този на 25-те, няма как поздравленията за добре дошли в Европа да не се приемат с едно наум.

Facebook logo
Бъдете с нас и във