Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Взимаме стотинки от кесия за 500 млрд. евро

Карта на Европа с проектите по плана "Юнкер".

"Към юни 2018-а общото финансиране по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ - план "Юнкер") в България възлиза на 401 млн. евро, като се очаква то да генерира допълнителни инвестиции в размер на 1722 млн. евро, което нарежда страната на трето място сред държавите членки по размер на очакваните инвестиции към БВП."

Този цитат е от началото на информацията за плана "Юнкер", поместена на сайта на българското финансово министерство. Така излиза, че всяко едно евро, дошло у нас по този план, ще генерира в икономиката общо 4.30 евро. Още по-хубавото е, че най-сетне сме на трето място в Европа в рамките на голяма инвестиционна програма, и то на фона на бягството на чуждестранни капитали от страната. Всъщност всичко щеше да е наистина прекрасно, ако не беше думичката "очаква". Защото "очаква"-нето е за онзи ефект от над 1.7 млрд. евро. Той целият е в бъдеще неуточнено време.

Споменатата информация в сайта на финансовото ведомство продължава така: "ЕИФ (Европейският инвестиционен фонд) осигурява гаранционна линия в размер на 20 млн. евро, с която НГФ (Националният гаранционен фонд) ще подкрепи финансиране за 40 млн. евро към МСП (бел. ред.- малки и средни предприятия) в България, изпитващи затруднения при осигуряване на изискваните обезпечения. Очакванията са през следващите три години от споразумението да се възползват 330 български предприятия." Тоест  дори не се знае кои, как и с колко ще се възползват, от една страна, а, от друга, 20 млн. европейски финансови гаранции и 40 млн. евро обща сума заедно с българските средства е жалка капка от паричното море, която не може да покрие дори и дъното на един леген. Защото в случая "морето" е 1.7 млрд. евроефект, а осигурената европейска сума (финансова гаранция) е, меко казано, скромните 1.17% от него.

Ако отворим страницата на Европейската комисия за този план, ще видим голяма реклама, водопад от елейни слова и нищожни резултати за България. В линка с примери "кой се е възползвал досега" нашата страна не фигурира даже и с един реализиран успешен проект.  Нейните сполуки са формулирани в няколко пасажа :

* "Карад" - селскостопански машини

"Карад" е малко предприятие, което внася и продава селскостопански машини в България. То използва подкрепен от ЕФСИ заем за разширяване на бизнеса си, подобряване на своите съоръжения и увеличаване на вноса на машини.

* "Мегатрейд експрес" - санитарно-хигиенни стоки и консумативи

"Мегатрейд експрес" внася и продава санитарно-хигиенни стоки и консумативи. Компанията използва подкрепен от ЕФСИ заем за покупка на суровини за по-нататъшно разширяване на своята гама от продукти и за наемане на нови служители.

* Kloshar Bags

Kloshar Bags е стартиращо модно предприятие от София, България. След като създателите на компанията Деян и Наталия поставят основите й, марката бързо привлича интереса на купувачите с помощта на социалните медии, така че скоро двамата искат да разширят дейността на Kloshar Bags. За целта са необходими инвестиции в материали и логистика. Деян и Наталия получават заем от институция за микрофинансиране, който е гарантиран от ЕИФ в рамките на Плана за инвестиции за Европа. Заемът дава възможност на Kloshar Bags да създаде свой онлайн магазин и да увеличи персонала си. В момента компанията изнася чантите си за клиенти от цял свят - като се започне от САЩ и се стигне до Южна Корея.

Това е! И нищо друго. Става дума за подкрепа към три фирми, от които две са ВНОСИТЕЛИ на продукти от Западна Европа, а не производители и износители. Някой по-циничен поглед към ситуацията веднага би забелязал, че у нас планът "Юнкер" всъщност индиректно финансира разширяването на пазарите на големи европейски фирми, но не стимулира засега развитието на нашата индустрия или наши технологии. Тази е специфичната му "тактика" за България за разлика от други държави. Например в родината на Юнкер - Люксембург, планът му е финансирал  развитието на медицински и фармацевтични технологии, съответната продукция и предприятия за изработката й.

Тогава откъде идват посочените за нашата страна 400 млн. евро? Те се крият в едно друго различие спрямо останалите. Става дума за ролята на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). На практика Европейският фонд за стратегически инвестиции се явява в България не пряко, а косвено - в ролята на финансов гарант вместо като инвеститор, влагащ стотици милиони в икономиката. Накратко - той минимализира  риска на ЕИБ при отпускане на нейни кредити за български предприятия, като й дава финансова гаранция при възникване на проблеми с връщането им.

Очевидно финансовата ни репутация в структурите на Европейския съюз не е особено висока. Още по-неприятното е, че не можем да оползотворим по никакъв реален начин или поне що-годе приемливо какъвто и да е ресурс по плана "Юнкер", събрал вече над 300 млрд. евро и прицелил се в сумата от 500 млрд. до 2020 година. Защото Европейската инвестиционна банка от две десетилетия и половина работи с България, дава заеми в подкрепа на големи инфраструктури проекти, свързани с пътищата, енергетиката, метрото и т.н. Същевременно отпуска кредитни линии на българските банки. Тези 400 млн. евро в действителност са такива линии по големите проекти на правителството на ГЕРБ и по програмите за малки и средни предприятия. Необходимите пари в първия случай се дават от ЕИБ с дофинансиране от българската държава. Във втория случай част от финансирането идва, макар и косвено, от ЕИБ, а основната му част - от нашите кредитни институции.

И какво излиза накрая? Отчетеното трето място в Европейския съюз по размер на участие на плана "Юнкер" (за България 4% от БВП) е хем в бъдеще време, хем то не е дело на въпросния план, а продукт на дългогодишни взаимоотношения с банки, хем значимата част от средствата са български, а не европейски. Получава се както в онзи стар виц - не били компютри, а компоти, и не сме ги изнесли, а ни ги върнали с рекламации.

Истината е, че самият план "Юнкер" страда от някои същностни дефекти. Анализът на данните по него показва, че лъвският пай от инвестициите е насочен към държави, които са индустриално и технологически развити, а не към по-изостаналите в общността. Вместо очаквания за България някога - може би, вероятно... ефект в размер на 4% от нашия брутен вътрешен продукт, изчисленият вече ефект например за Австрия е 21%, за Дания - 24%, за Холандия - 20 процента. Дори за такъв световен индустриален гигант като Германия ефектът е 25% от БВП!

Така че и в тази схема страната ни е аутсайдер, на който от немай-къде се подхвърля някоя и друга троха. А за да изглежда по-благоприличен резултатът, към него се включва и финансирането от Европейската инвестиционна банка, което  - и с плана "Юнкер", и без него, пак щеше да бъде отпуснато. 

Разбира се, не може да виним само Евросъюза и неговата явно неравна мярка при разпределението на парите. България засега не представя някакви конкурентоспособни проекти. В нашата държава май нито бизнесът, нито държавните институции са разбрали, че финансирането по линия на плана "Юнкер"  не се раздава "по право", какъвто е случаят с различните програми и кохезионни фондове на ЕС. Той е изграден на основата на конкуренцията между различни проекти, макар че политическите лобита на всяка страна играят значима роля при определяне на печелившите.

Идеята на Юнкер е замислена и с други цели. Рекламирана като едва ли не панацея за малките и средните фирми, които страдат от недостиг на финансиране, тя радва с финансовите си ресурси предимно основни политики на големите държави в ЕС и най-мощните им концерни. Неслучайно при разглеждането на резултатите това лято европейският парламент изрази няколко свои сериозни загрижености. Оказа се, че на всеки 10 евро 9 са отишли в старите членки на общността (в страните от Северозападна и Централна Европа). Освен това разпределението на похарчените досега пари е било крайно неравномерно по сектори на икономиката. Почти половината - 46%, са били насочени към енергийни проекти, а само 4% са отишли за социалната инфраструктура, здравеопазване и образование.

Заради констатациите механизмът на публичност на плана "Юнкер" беше разширен и допълнен. Бяха очертани нови области и предприети редица промени за по-справедлив достъп до средствата и тяхното по-ефективно разпределяне. Проблемът е, че както досега, така вероятно и в бъдеще България - заради липсата на капацитет, пак ще крета на опашката.

Григор Лилов

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във