Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВЗАИМНИТЕ ФОНДОВЕ ЩЕ ИМАТ НОВА РАМКА

Консултации в сферата на капиталовложенията занапред ще могат да дават само лицензираните инвестиционни посредници, предвиждат промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Поправките на текстовете му ще бъдат разгледани на извънредно заседание на Комисията за финансов надзор на 30 август. Досега инвестиционни консултации можеше да дава всеки. Подготвяните изменения ще засегнат в най-голяма степен дейността на взаимните фондове, известни у нас като инвестиционни дружества. Истина е, че в момента тяхната уредба е доста рехава и се нуждае от допълнения. Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор Димана Ранкова поясни, че ще бъде прилагана нова схема за създаването на взаимни фондове на договорна основа. Това означава, че те вече няма да са юридически лица, каквито са инвестиционните дружества. Основната мисия на взаимните фондове е да събират сравнително малки суми от много инвеститори, след което да разпределят вложенията им във финансови инструменти с различно съотношение между риск и доходност. Частта от закона ще бъде приведена изцяло в съответствие с европейските директиви. Промяната ще засегне най-вече капиталовите прагове за определен вид лиценз. Те бяха определени веднъж с Наредбата за капиталовата адекватност и ликвидност на инвестиционните посредници, която влезе в сила преди два месеца. Сега предстои новите нива на минимално изискван капитал да бъдат вписани и в закона. Пълен лиценз, който дава право на посредниците да извършват сделки за собствена сметка и да поемат емисии на ценни книжа, ще получи само дружество с начален капитал не по-малък от 1.5 млн. лева. Следващият праг е 250 хил. лв. и ще дава право на посредника да извършва доверително управление. Дружества, които имат начален капитал от 200 хил. лв., няма да могат да извършват сделки за собствена сметка, нито да практикуват доверително управление. Промените в Закона за публичното предлагане на ценни книжа целят също така да отстранят противоречията между него и Закона за Комисията за финансов надзор. Те засягат най-вече публичните дружества и емитентите на фондовата борса. Тяхната уредба в първия нормативен документ противоречи и на Търговския закон, в който бяха направени корекции в областта на преобразуването на дружествата, в т.ч. и публичните.Ще се опитаме да изгладим всички несъответствия и пороци на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, които той показва от 2002 г., когато бяха направени по-сериозни изменения в него, заяви заместник-председателят на Комисията за финансов надзор Димана Ранкова. Нормативът е приет през 1999-а и оттогава е претърпял десет редакции, последната от които бе през август миналата година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във