Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВЪЗХОДЪТ И ПАДЕНИЕТО НА КОРПОРАТИВНИТЕ КОНГЛОМЕРАТИ

Разцепването на Тико Интернешънъл (Tyco International) - мултинационалната корпорация, обединяваща компании от сферата на телекомуникациите и електрониката, нанесе поредния удар на глобалната идея за икономическите конгломерати. След скандалния колапс на Енрон (Enron) Уолстрийт вече посреща с недоверие борсовия възход на всяка голяма компания, чиято структура изглежда твърде усложнена. Тико бе един от символите на наблюдавания през 90-те години на ХХ век бум от корпоративни сливания и поглъщания. Надутите цени на акциите му (поддържани високи до края на 1999 г., когато ентусиазмът на инвеститорите внезапно спада след счетоводен скандал) помагат на компанията да изгради цяла империя от фирми с най-широка специализация - от производство на електронни превключвачватели и наблюдателни системи за охрана и безопасност до извършване на търговски финансови операции. Денис Козловски, основател и президент на Тико, успява да възвърне доверието в индустриалния конгломерат като перспективен пазарен фактор с международно значение. Ако се вярва на отчетите за печалбите на гиганта, изглежда напълно възможно да се печели чрез обединяване на група дейности без особена връзка помежду им. Проблемът е, че напоследъкУолстрийтне се хваща лесно на външно безоблачни финансови показатели. След поредицата фалити, които достигнаха връхната си точка в края на 2001 г. с краха на щатския енергиен гигант Енрон, анализатори и инвеститори вече поставят под съмнение всеки твърде обещаващ корпоративен успех. Периодът на крайно лековерие вече е заменен с период на краен скептицизъм. В допълнение към натиска, оказван на конгломерати от типа на Тико, цяла армия от търговци и борсови наблюдатели се потрудиха да превърнат това негативно пазарно настроение в поредната инвестиционна мода. В последно време част от най-големите залагания са на тема: на коя компания акциите ще паднат най-рязко, докато търговците, осъществяващи продажби накъсо (без да притежават съответните ценни книжа), се състезават за поредния корпоративен скалп.Слабата прозрачност на операциите на конгломератитестои начело на набъбващия списък от недостатъци на този вид обединения, но това не им пречи да процъфтяват.Първата вълна мащабни сливания, започнала в средата на ХХ век, се предвожда от фигури като Харолд Джинийн, президент на технологичния гигант Ай Ти Ти (ITT). Джинийн постига успех, като налага твърда финансова дисциплина на загиващите малки компании, които купува. Това е период на демонстративни поглъщания - Джинийн не е особено придирчив и присъединява към Ай Ти Ти както известни фирмени имена като международната верига хотели Шератън (Sheraton), така и по-невзрачни компании от рода на щатския производител на тестени изделия Уандър Бред (Wonder Bread). Постепенно обаче дните на задушевните сбирки на директорските бордове и безкрайното търпение към незадоволителните резултати отминават и отстъпват пред далеч по-високи изисквания. Самите международни пазари също започват да въвеждат все по-строг ред, който дотогава е запазена марка на фирмени реформатори като Харолд Джинийн. Така се стига до поредната мащабна корпоративна революция Мениджърите съсредоточават в ръцете си цял портфейл от дейности в различни области, за да увеличат общата възвръщаемост на направените инвестиции. Това предполага, че когато една от компаниите в портфейла преживява труден период, останалите да могат да го компенсират. През следващите три десетилетия обаче тази практика е подложена на нарастващи критики - акционерите твърдят, че могат сами да разпределят финансовия риск, като влагат парите си в различни бизнеси, и не се нуждаят от конгломерати, които да вършат тази работа вместо тях. Изменените пазарни настроения довеждат до третата вълна от мащабни корпоративни обединения от началото на 90-те години на ХХ век. Най-големите сделки от този период целят да се създадат групировки на широка основа, които да печелят от продажбите на разнообразни продукти и услуги на вече утвърден кръг потребители. Например лидер в областта на комуникациите е щатският гигант Ей Ти енд Ти (ATT), който успешно включи бизнеса с кабелни телевизии към основния си бизнес - телекомуникационните операции. В сферата на финансовите услуги доминира Ситигруп (Citigroup) - обединение от търговски и инвестиционни банкови, застрахователни и други структури. АОЛ (AOL) и Тайм Уорнър (Time Warner) пък се сляха, за да създадат един от водещите конгломерати в развлекателната индустрия, привличайки все повече медийни фирми. В областта на високите технологии такава глобална инициатива е все още спорното сливане на Хюлет Пакард (Hewlett-Packard) и Компак (Compaq). За момента обаче тези структури дават твърде малко доказателства, че функционират ефективно. Мениджърите на мащабни бизнескорпорации така и не успяват да разширят новата си обща дейност. Пример за това е фактът, че в крайна сметка Ей Ти енд Ти се разцепи на подразделенията си. Тико Интернешънъле еталон за привиден успех на глобално бизнесобединение. То демонстрира завидно стабилен ръст на приходите, които се изтискват от подразделения с коренно различна дейност. От 1985 г. до днес Денис Козловски осъществява серия сливания и поглъщания на стойност над 66 млрд. щ. долара и така организира мощен конгломерат с годишни приходи от около 40 млрд. щ. долара. През 1999 г. обаче започва официално разследване на счетоводните методи на корпорацията, а нейните финансови резултати са поставени под съмнение. Въпреки че в крайна сметка Тико е реабилитирана от щатската Комисия за ценни книжа и фондови борси (Securities and Exchange Commission), подозренията не се разсейват и това се отразява върху цените на акциите на дружеството. На 21 януари 2002 г. Козловски се отказа от борбата и обяви, че конгломератът ще бъде разделен на четири независими бизнесструктури. И все пак засега отстъплението на Тико не слага край на ерата на големите империиДженерал Илектрик (General Electric), която обединява различни сфери на дейност - от производство на самолетни двигатели до осигуряване на финансови услуги, остава безспорният лидер на корпоративния свят. Други показателни примери са Бъркшир Хатауей (Berkshire Hathaway) на Уорън Бъфет, която прави застраховки, килими и самолети, както и Върджин Груп (Virgin Group) на сър Ричард Брансън, която управлява авиокомпания, верига от музикални магазини и агенция за финансови услуги.Ключът за изграждането на един успешен конгломерат е ефективният стил на управление, който да се прехвърля от един бизнес на друг. Илиу по думите на един професор от лондонското Бизнес Скул (London Business School)у след като си бил в бизнеса, да речем, 50 години, ти вече си придобил умения, които можеш успешно да приложиш в развитието на нова дейност - нещо, което акционерите сами не биха могли да сторят. Причината Дженерал Илектрик да запазва вече няколко години първо място сред най-проспериращите компании в света е именно фактът, че под ръководството на Джак Уелч бе събран екип от професионалисти, които се прехвърлят от един бизнес в друг. И ако инвеститорите продължат да вярват, че предимствата на този вид структури надхвърлят техните недостатъци (включително и безспорно ограничената прозрачност на операциите им), то корпоративните конгломерати ще продължат да съществуват и в бъдеще.

Facebook logo
Бъдете с нас и във