Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВЪВЕЖДАНЕТО НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ ЩЕ УБИЕ МНОГО ФИРМИ

Кирил Петков - член на УС на Института на професионалните счетоводители и председател на Първа софийска организация на Института на дипломираните експерт-счетоводители, пред в.БанкеръГ-н Петков, защо се налага парламентът да променя Закона за счетоводството, при положение че той бе приет през октомври 2001-ва и влезе в сила от 1 януари 2002 година?- През изминалите две години се оказа, че някои текстове от този закон не са съобразени с реалностите в България. Това все пак беше един от първите закони, приет от този мандат на Народното събрание и някои негови текстове не бяха достатъчно прецизирани. Един от поводите да се предложат промените в закона бе писмо на депутата Коста Костов до Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), в което той казва, че данъчните служители прилагат Закона за счетоводството толкова пунктуално, че това води до тежки финансови проблеми за предприятията. Става дума за това, че данъчните закони препращат към изискванията на Закона за счетоводството и когато във фактура например липсва дори и един реквизит - било то мястото й на издаване или подпис на някое от лицата, отговорни за стопанската операция, данъчните органи (съвсем правилно) не признават нито данъчния кредит, нито осчетоводения с тази фактура разход на предприятието.Бихте ли обяснил по-подробно?- Първичните счетоводни документи, адресирани до други предприятия, освен данните, идентифициращи страните и предметите по сделките, трябва да съдържат и мястото на издаването им, както и един куп подписи. Липсата на всеки един от тези напълно излишни (без името и подписа на издателя ) реквизити прави документа недействителен и данъчните органи, спазвайки изискванията на Закона, не признават за действителен нито данъчния кредит, възникващ при доставката, нито разхода, който поражда тази доставка за предприятието. Само един параф да липсва - и данъчните не признават фактурата за легитимна. Нали се сещате, че при много фирми е доста сложно да се съберат всички тези подписи. Така започва едно тичане и парафиране, като има случаи, при които подписите са на абсолютно случайни хора. Проблемът е, че законът изисква да има подпис, но не и във фактурата да бъде посочено името на човека, който го полага. А когато дори и един параф липсва, данъчните, прилагайки закона, не признават осчетоводената операция за разход на фирмата. Тази практика нанася доста щети на предприятията и следователно текстовете на закона за счетоводството трябва да бъдат променени.Имате ли информация от какъв порядък са щетите?- Не разполагам с такава статистика, но само преди няколко месеца колега одитор от провинцията сподели, че на едно голямо предприятие в Северна България , поради липса на един от необходимите реквизити на фактурите, не му е признат данъчен кредит и разходи за около 130 хил. лв., което е доста голяма сума. За да бъде избегната тази аномалия, ИДЕС направи предложение фактурите да се подписват само от издателя и то получи одобрението на Министерството на финансите.Какво друго налага да бъде изменен Законът за счетоводството?- Според мен основната причина за неговата промяна е фактът, че от 1 януари 2003 г. предприятията, осъществяващи дейността си въз основа на отделни закони - банките, осигурителните дружества, застрахователите и емитентите по Закона за публично предлагане на ценни книжа, трябва да изготвят отчетите си по Международните счетоводни стандарти (МСС) . Между другото от 2003-а наименованието им вече е Международни стандарти за финансови отчети.За съжаление издаването на МСС не бе извършено по най- добрия начин , което поставя под въпрос законността на прилагането им. Сигурно знаете, че според конституцията - чл.5, ал.5, всички нормативни актове се публикуват, а съгласно чл.37 от закона за нормативните актове това става в Държавен вестник. В същия закон се определя и кой нормативен акт от кой орган се приема и удостоверява. За Международните счетоводни стандарти не се казва нищо. Тъй като тези стандарти са в обем около 1200 страници, те няма как да бъдат публикувани в самия Държавен вестник и затова излизат като приложение към него. За съжаление обаче вариантът на МСС, който прие Министерският съвет, бе доста осакатен. В приложението на Държавен вестник намери място само основният текст на стандартите. Не бяха приети и публикувани Общите положения на МСС и разясненията на постоянния комитет по МСС, както и приложенията към всеки един стандарт. С други думи, издаден е един половинчат документ, който силно ще затрудни счетоводната и одиторската гилдия през тази година. Едва ли ще се намери уважаващ себе си одитор, който да завери без резерви счетоводен отчет, изготвен по тези полустандарти. И какво попречи в Държавен вестник да бъде публикуван пълният текст на Международните счетоводни стандарти?- Тук става дума за авторски права. Те принадлежат на Комитета по Международни счетоводни стандарти (КМСС). Ще ви припомня, че само ИДЕС има право да публикува тези стандарти у нас и не може да ги преотстъпва на други лица, дори и на държавата. В същото време, според нашето законодателство само държавни органи могат да обнародват нормативни актове. А ИДЕС е институция, създадена със закон, но не е държавен орган. Затова, ако искаме стандартите да имат силата на нормативен документ, или трябва да бъде изменена конституцията, или да се внесат корекции в Закона за нормативните актове. Според мен проблемът може да бъде разрешен и ако в Закона за счетоводството бъде записан изричен текст, в който се казва, че публикуваните от ИДЕС стандарти имат законна сила. Така бе постъпено за Международните одиторски стандарти в Закона за независимия финансов одит, но ако те се отнасят само за одиторите, то МСС засягат цялата икономика. По-важният проблем, според мен, обаче е, че е твърде рано в България да се прилагат Международните счетоводни стандарти.Нали това бе един от приоритетите на правителството на Симеон Сакскобургготски?- Знаете, че приемането на текста, според който МСС се въвеждат от 2003-а, бе едно политическо решение. Двамата с вас бяхме в парламентарната бюджетна комисия, когато този текст се обсъждаше, и още тогава бе изказано мнението, че въвеждането на МСС през 2003-а ще предизвика хаос. Хаосът още не е настъпил, но предстои. Ще попитате защо. Първо, прилагането на МСС е едно доста скъпо удоволствие за нашите предприятия. Стандартите са писани на един език, който за съжаление в българската практика все още не е достатъчно ясен. Ние първо трябва да се научим да говорим и да мислим на този език и тогава да се мъчим да прилагаме написаните на него стандарти. Прилагането на стандартите ще излезе доста скъпо на предприятията. Този факт отдавна е осъзнат в страните от ЕС, които не въвеждат прилагането на МСС за всички фирми, а само за тези, чиито акции се котират на борсата. Според френски експерти, които в края на 2002 г. бяха в България, за да подпомогнат българските одитори в прилагането на МСС , в целия ЕС има около15 млн. фирми, но само 11 хил. предприятия се листват на борсата и ще се отчитат по МСС от 1 януари 2005 година. Заедно с филиалите си и дъщерните си предприятия техният брой е около 220 хиляди. Излиза, че едва процент и половина от фирмите в ЕС ще работят по тези стандарти. Самите французи се учудваха, че всички предприятия у нас ще трябва да прилагат международните счетоводни стандарти, тъй като това ще струва доста скъпо. Поради тази причина, а и за да има известна унификация в базата за изготвяне на финансовите отчети в ЕС, Комитетът по МСС в момента изготвя международни стандарти за малки и средни предприятия, които ще са един доста олекотен вариант на сега действащите МСС. А докато те станат готови, фирмите в Европа, които не са публични дружества, ще работят по националните стандарти на страните, в които са регистрирани. Затова ИДЕС , съгласувано и с Института на професионалните счетоводители и другите счетоводни организации, предложи чрез Националния съвет по счетоводство всички малки и средни предприятия в България да прилагат национални счетоводни стандарти до изготвянето на международните стандарти за малки и средни фирми.Какво разбирате под малки и средни предприятия?- Параметрите им ще бъдат установени в закона за предприемачеството, както ще се нарича вече Законът за малките и средните преприятия. Предложено е за малко да се смята предприятие с годишни приходи до 13 млн. лв., с персонал до 50 човека и с балансова стойност на активите до 9 млн. лв., а като средно да бъде определяно предприятие с годишни приходи до 78 млн. лв., с персонал до 250 човека и с балансово число до 52 млн. лева. Сещате се, че у нас, ако това се приеме, едва ли ще има повече от сто предприятия, които да работят по сегашните МСС. Защо е толкова голяма драмата за предприятията, които трябва да прилагат МСС?- По няколко причини. Вече ви казах, че това е много скъпо удоволствие и малко дружества могат да си позволят да платят за обучението на кадри или за наемането на експерти, които да оформят отчетите им по МСС. Но има и други проблеми. Предприятията, които са ползвали преотстъпен данък печалба, след въвеждането на международните стандарти ще трябва да увеличат с него печалбата си и да платят данъци върху получената по-висока сума. За фирмите, които не се отчитат по МСС, облагането на преотстъпения данък се разсрочва до 2006-а, а дружествата, които ще се отчитат по МСС, не се ползват с такава привилегия. При обсъждането на този проблем в МФ стана ясно, че единственият начин за решаването му е с промените в Закона на счетоводството да се промени и Законът за корпоративно подоходното облагане, и то със задна дата.Такова решение не е много правилно?- По принцип не е правилно, но ще бъде от полза за всички фирми и за икономиката като цяло. Защото ако това не стане, фирмите, които преминават към МСС, ще бъдат поставени в неравностойно положение спрямо тези, които ще продължат да се отчитат по НСС. Дори на срещата в МФ по този повод си позволих да направя едно по-революционно предложение - да се отложи задължителното прилагане на Международните счетоводни стандарти за 2005 година. Банките и застрахователите са доста напред с материала и за тях няма да представлява никаква трудност прилагането им. Те и без това и досега изготвяха отчетите си и по тях, но за предприятията извън този кръг, вписани в публичния регистър на ценни книжа с малки изключения, този процес вече създава неимоверни трудности.Какво имам предвид? През 2003-а в публичния регистър бяха вкарани много дружества, между които и няколко топлофикации, които са в голям финансов недоимък. През 2002 г. с новото счетоводно законодателство се премахна провизирането на вземания и сега се плащат данъци върху вземания, които едва ли някога ще бъдат събрани. Повечето от длъжниците им, освен населението, са бюджетни предприятия - болници, читалища, институти и социални заведения. И изведнъж, въпреки лошото си финансово състояние, те бяха принудени да плащат данък върху печалбата, при това върху дълговете на същия този бюджет, в който трябва да внасят данъка.Има още много примери за дружества, които въпреки че са пред фалит, са качени на борсата и трябва да плащат, за да изготвят отчетите си по МСС. Едва ли е нужно да ви казвам, че това е недопустимо, и по тази причина предлагам да се отложи задължителното прилагане на международните стандарти за 2005-а, но отсега се съмнявам, че ще има политическа воля за приемането на едно такова решение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във