Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВЪТРЕШНИЯТ ДЪЛГ НАМАЛЯ СЪС 100 МЛН. Щ. ДОЛАРА

На 2 януари ведомството на Муравей Радев за втора година плати на собствениците на облигации по ЗУНК част от главницата по вътрешния държавен дълг, както и полагащите се лихви. Изненадващо платената сума бе едва 62.5 млн. лв., или с около 15 млн. лв. по-малко от очакванията. Разликата се дължи на факта, че за само за два месеца (от 31 октомври до 31 декември) ЗУНК-овете в обращение са намалели от 430 млн. на 347.9 млн. щ. долара. Това може да стане, когато предприятия с дълг към държавата, преоформен по Закона за уреждане на необслужваните кредити (ЗУНК), използват този инструмент, за да го погасяват. Другата, по-вероятна възможност, е обратно изкупуване. Така или иначе, за тези два месеца вътрешният дълг на държавата е намалял с близо 83 млн. щ. долара. А след издължаването на една деветнадесета от главницата (18.31 млн. щ. долара) на 2 януари борчът по ЗУНК е вече 329.6 млн. щ. долара. Лихвите и главницата бяха платени в лева по официалния валутен курс на БНБ за 29 декември 2000 г. (2.10191 лв. за 1 щ. долар).
За разлика от минали години, когато собствениците на ЗУНК-ове печелеха и от високите лихви, и от непрекъснато поскъпващата американска валута, сега настроенията са малко по-различни. Спадащите котировки на долара оказват пряко влияние върху доходите на държателите на ЗУНК. При по-скъп лев те биха получили по-малко пари под формата на лихви и главница. За това и част от инвеститорите започнаха да мислят за преоформяне на портфейлите си. Бедата за тях е, че на пазара все още няма достатъчно атрактивни дългови инструменти, деноминирани в левове.
Очевидно тази тенденция все още е доста слабо изразена. Това личи от стабилните цени на ЗУНК-овете. В началото на декември миналата година котировките им на междубанковия пазар се колебаеха в рамките на 67.50-68.00% от номиналната им стойност. В резултат от увеличените държавни плащания в седмицата между Коледа и Нова година облигациите поскъпнаха рязко дори до 72-73 процента. Явно обаче книжата запазиха нивата си от края на декември, тъй като ден след плащането на лихвите и главницата по ЗУНК-овете те се търгуваха срещу 68.80 щ. долара за 100 щ. долара номинал. Което означава, че на 2 януари притежателите им нито са загубили, нито са спечелили. Защото котировките се понижиха с размера на издължените от държавата пари.
От години насам пазарът на ЗУНК-ове е достатъчно ликвиден поради търсенето им от страна на портфейлни инвеститори. Когато тези книжа бяха емитирани през 1994 г., те бяха притежание основно на БУЛБАНК, ХЕБРОСБАНК и БИОХИМ. Сега кръгът на собствениците им е доста по-пъстър. Все още обаче интерес към тях не проявяват например пенсионните фондове. Причината е, че падежът на книжата е чак през 2019 г., докато голямата част от вложенията в осигурителните дружества са краткосрочни. Този дисбаланс вероятно ще се промени, след като повече лица започнат да плащат задължителни пенсионни вноски.
Потенциалът за поскъпване на ЗУНК-овете все още не е изчерпан. При сегашните цени от 68.80% и лихва, която е обвързана с лондонския ЛИБОР в размер на около 6.5%, годишната им доходност е 9.5 процента. Практиката показва, че инвеститорите в дългови книжа, деноминирани в американски долари, са удовлетворени от доходност, която надхвърля 9% годишно. Така че нищо чудно към средата на 2001 г. да станем свидетели на цени от около 70-72 процента.
Единствената преграда за безметежното повишаване на котировките на ЗУНК-овете е евентуално обезценяване на долара. Това би довело до отлив на купувачи от пазара. Но сътресения в българската икономика и рязко понижаване на кредитния рейтинг на страната са малко вероятни. Така че ЗУНК-овете си остават може би най-благоприятното съчетание между нисък риск и относително висока доходност.

Facebook logo
Бъдете с нас и във