Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВЪРТОПА ПОПАДНА ВЪВ ВОДОВЪРТЕЖА НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА

Купи и съсипи - горе-долу по такава схема значителна част от апетитните активи на бившите горски стопанства бяха ликвидирани след 1998 г., когато започна процесът на денационализация в сектора. Под натиска на общественото недоволство и след десетките сигнали за злоупотреби с имущество на тези предприятия още в края на 2001-а заместник-министърът Меглена Плугчиена се разпорежда да й се предоставят всички заповеди, приемно-предавателни протоколи и други документи от районните управления по горите, които доказват извършени закононарушения с активите на горските стопанства в периода 1998-2000 година. Със заповеди на бившия аграрен министър Венцислав Върбанов те са преобразувани в държавни лесничейства. За тях остават контролните функции. Движимото и недвижимото им имущество е прехвърлено безвъзмездно в новоучредени еднолични акционерни дружества със 100% държавно участие. После така обособените ЕАД-та са продадени предимно на работническо-мениджърски дружества. Така стопанската дейност е отделена от контролната.Миналата година през април дирекция Правна на Министерството на земеделието и горите внесе във Върховния административен съд 56 преписки с искане магистратите да обявят за нищожни действията на бившия земеделски министър Венцислав Върбанов и имуществото на бившите горски стопанства, на дивечовъдните станции и на районните управления по горите да им бъде върнато. Юристите на ведомството бяха категорични, че законът е грубо погазен с тези актове за безвъзмездно прехвърляне на сгради, на стопански инвентар и ловни участъци от горските стопанства към държавните дружества, на замени на имоти и учредяване на право на строеж върху земи и гори от Държавния горски фонд. За нито един от тези случаи не е потърсено съгласието на тогавашния министър на регионалното развитие и благоустройството. Действащият Закон за горите не предвижда замени и учредяване на право за строеж в земи и гори от Държавния горски фонд, посочват служителите от дирекция Правна. От друга страна, чл. 45, ал. 1 от Закона за държавната собственост допуска областните управители за извършат замяна на недвижими имоти, които са частна държавна собственост, с имоти на физически лица, но с изричното съгласие на министъра на регионалното развитие. Усилията на служителите на Мехмед Дикме удариха на камък още при първите три заведени дела. Върховният административен съд определи жалбите им като неоснователни с мотива, че това са вътрешноведомствени актове, които създават права и задължения, подчинени на административен орган, и като такива са изключени от съдебния контрол. И докато сегашният екип на заместник-министър Плугчиева се опитва да поправи несправедливостта, извършена в близкото минало, част от спорното имущество вече е ликвидирано или е преминало в ръцете на друг собственик. Ако някой от аграрното министерство си направи труда да класира най-бързо съсипаните горски предприятия, Въртопа - Пирдоп, вероятно ще я оглави. Само за две години новите му собственици от Етрополе успяват да източат дружеството и да го доведат до тотална неплатежоспособност. Държавно дружество Въртопа, Пирдоп, е регистрирано на 9 юни 1999 г. от Софийския окръжен съд. ЕАД-то е образувано с дълготрайните материални активи на две горски стопанства - тези в Пирдоп и Копривщица. По описаната вече схема след няколко месеца със заповед NРД 42-691 от 5 септември същата година то е обявено от бившия аграрен министър Венцислав Върбанов за приватизация. На потенциалните купувачи са предложени 80% от държавната фирма. Определена е и начална офертна цена от 157 хил. лева. Само след месец тя е намалена от принципала със 17 хил. лв., но няма документални обяснения защо е станало това. След още един месец министерството прави втора корекция на цената и я намалява с още 40 хил. лв. и променя условията на издължаване на сделката. Според новите изисквания купувачът трябва да плати само 30% в брой, а остатъкът от 70 на сто - с всички позволени платежни средства, което предполага компенсаторки, облигации и т.н., които допуска законът. В началото на 2001 г. дружеството е купено за 101 111 лв. от занимаващата се предимно с търговия етрополска фирма Инчип 97 ООД със собственик и управител Иван Николов Чипев. Това не е никаква приватизационна сделка. При тези условия тя по-скоро прилича на акт на дарение, коментират запознати с договора. До август следващата година дейността на предприятието постепенно затихва. В този период са сменени трима изпълнителни директори на стопанството - Тони Малинов, Емил Иванов и Иван Ботев. Последният рядко се задържа в Пирдоп и назначава упълномощено от него лице - Георги Колев, да го представлява и да движи делата на Въртопа. Те не са кой знае колко съществени, защото от имуществото не е останало почти нищо за управляване. Когато влязох в дружеството, то не извършваше никаква дейност. Цехът за преработка на дървесина в с. Душанци въобще не работеше. В канцелариите на фирмата заварих само директора й и една касиерка. Сега в дървопреработвателното предприятие работят 7-8 души, предстои да назначим още пет. Искаме производството да бъде възстановено, заяви пред в. БАНКЕРЪ пълномощникът Колев. Как ще стане това обаче е пълна загадка. Защото още през юли 2002 г. неопосканото от Инчип 97 имущество е апортирано в нова фирма - Въртопа лес АД, с капитал 861 206 лева. Става въпрос за оцелелия движим инвентар на бившите горски стопанства - самосвали, товарни и леки автомобили, дървосекачни машини, както и недвижими имоти - две административни сгради, хижа Пчелина в с. Душанци, складове, работилници, гаражи и парцели в регулацията на Пирдоп, оценени за 421 215 лева. От бившите си активи Въртопа запазва единствено цеха в с. Душанци. Апортната вноска на пирдопската фирма представлява 49% от капитала на регистрираното на 8 юли 2002 г. от Софийския окръжен съд акционерно дружество Въртопа лес. Другият акционер - Фабрика Медикет АД - Етрополе, държи дял от 51%, оценен на 439 215 лв., от които при учредяването на фирмата е внесъл само 109 804 лева. Тези апортни упражнения очевидно убягват от погледа на Министерството на земеделието и горите, което и до днес е собственик на 20 на сто от Въртопа АД. От отдел Приватизация към дирекция Управление на собствеността и търговски дружества с държавно участие отказаха да говорят за случая с оправданието, че той не е от тяхната компетенция и цялата документация вече е в Агенцията за следприватизационен контрол. Ако тези активи бяха останали в дружеството, вероятно не би се стигнало до процедурата по обявяване на Въртопа в несъстоятелност, бе краткият коментар на назначения от 24 март 2003-а временен синдик Анелия Ананиева. Тя категорично отказа да съобщи какви са останалите задължения на фирмата. Тази информация отказаха и пълномощникът на Въртопа Георги Колев, и адвокатът на дружеството Анатоли Грънчаров. Доколко са основателни претенциите на кредиторите, ще реши съдът. Той ще приеме или ще отхвърли счетоводната експертиза, която предстои да се извърши от вещите лица, обясни юристът. Молбата за откриване на процедурата по несъстоятелност е депозирана на 6 март 2003 г. от един от кредиторите на горското дружество - Кондор 5 ООД. Дело 7/2003 е образувано по искане на моите клиенти за изискуемо задължение от 24 хил. лв., произтичащо от търговска сделка. Съгласно изискванията на Данъчно-процесуалния кодекс сме уведомили Териториална данъчна дирекция и Агенцията за държавните вземания, обясни адвокатът на фирмата ищец. Искът за несъстоятелност е абсолютно неоснователен. Изумен съм, че съдът го е приел за валиден, казва на свой ред пълномощникът на Въртопа АД Георги Колев. Така или иначе, първото заседание на Софийския окръжен съд по обявяване на Въртопа в несъстоятелност мина на 15 април. Следващото е насрочено за 10 юни 2003-а. Още отсега юристи предричат дълга и тежка битка с неясен край. Те смятат, че процедурата по несъстоятелност в Търговския закон е уредена така зле, че кредиторите трудно биха събрали вземанията си. Докато се точат бавните и сложни процедури по обявяване в несъстоятелност, имуществото на длъжника, което представлява масата на несъстоятелността, отдавна може да е осребрено. И дори кредиторът да има решение на Върховния касационен съд в своя полза, в един момент може да се окаже, че няма откъде да получи вземанията си.

Facebook logo
Бъдете с нас и във