Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВЪПРОС ЗА ЕДИН ТРИЛИОН ДОЛАРА

По-малко от месец преди лидерите на осемте най-богати и могъщи страни да се събират, за да обсъждат отпускането на помощ за бедстващата Африка, един независим доклад хвърли сянка върху колосалните военни разходи на същите тези страни - разходи, надхвърлящи размера на отпуснатите помощи така, както Айфеловата кула надхвърля един фъстък. През 2004-а - шестата поредна година, в която е отчетен ръст на военните разноски - глобалните разходи за оръжия са надхвърлили 1 трилион щ. долара, абсолютен рекорд за времето след Студената война. В същото време парите за хуманитарни помощи са били едва 78.6 млрд. долара.Още веднъж Съединените щати са най-сериозният прахосник в сферата на въоръжаването. През 2004-а администрацията на Буш е пръснала за оръжия 455 млрд. долара, близо половината от световните военни разходи и с 12% повече от американските за 2003 година. Отчисленията за хуманитарна помощ на Щатите са едва 4.1% от военния им бюджет. Великобритания, която е втора в класация, е похарчила 47 млрд. долара, десет пъти по-малко от големия си съюзник.Тези данни, предоставени от Стокхолмския международен институт за мирни изследвания (SIPRI), се появиха само ден след срещата на Тони Блеър и Джордж Буш във Вашингтон, на която двамата лидери обсъждаха размера на помощта за Черния континент. Двамата се съгласиха за стопроцентово опрощаване на дълговете на африканските страни (става дума за около 20 млрд. долара), а Буш обяви и допълнителна хуманитарна помощ за борба с глада на стойност 674 млн. долара. Според независимите международни организации обаче тези суми, сравнени с ежегодните военни разходи на Запада, са съвсем незначителни. Нещо, което не се връзва особено със спасяването на Африка от глада и епидемиите - цел, на която Тони Блеър обеща да посвети третия си мандат. Ние полагаме нечовешки усилия да издействаме размерът на хуманитарната помощ да се увеличи с още 50 млрд. долара, засега без успех - отбелязва Брендън Кокс, говорителят на хуманитарната организация Оксфам. - В същото време американските харчат 450 млрд. долара годишно за оръжия. Това само показва, че ако има политическа воля, ресурсите за спасяването на третия свят лесно ще се намерят. Сега имаме нужда не от война срещу тероризма, а от война срещу бедността. Някои наблюдатели пък обвиняват Г8 в открито лицемерие. Според проучване на лондонската Кампания срещу търговията с оръжие (CAAT) седем от осемте най-богати страни са и в десетката на най-големите оръжейни търговци, с ежегоден износ за третия свят на стойност над 24 млрд. долара. Цитират се и данни от доклада на американския Конгрес от 2003-а, според който пет членки на Г8 - САЩ, Великобритания, Франция, Германия и Русия - са отговорни за 89% от пласираните в развиващите се страни оръжия. Тези оръжия поддържат локалните конфликти и имат разрушителен ефект върху шансовете на страните от третия свят за устойчиво развитие - твърди говорителят на CAAT Джеймс О'Найънс. - Да се обсъжда хуманитарна помощ за развиващите се страни на среща на Г8 е абсурдно, докато Г8 не прекратят своята политическа и финансова подкрепа за търговията с оръжие. В много случаи подкрепата им за военната индустрия е в пъти по-голяма, отколкото за цивилните производства. Развитите страни гласно прокламират свободна търговия, а в същото време тайно осигуряват среда на корпоративно благополучие за военните гиганти като Локхийд Мартин, БАЕ Системс или Талес. Според прогнозите на SIPRI обаче военните разходи не само няма да намалеят, но и ще продължат да се увеличават, като в скоро време надминат абсолютния рекорд от пика на студената война (1987 г.). До 2010-а американските разноски за въоръжаване ще надхвърлят 502 млрд. долара.

Facebook logo
Бъдете с нас и във