Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВЪПРЕКИ ЗАКОНОДАТЕЛЯ ЛИЗИНГЪТ СЕ РАЗВИВА

Никой в България не знае точно колко лизингови компании работят на пазара. Според търговското законодателство всяко дружество има право да извършва такава дейност. Фирмите, които се занимават с лизингови сделки, подлежат главно на уведомителен режим. Банков надзор на БНБ съобщава, че в съответствие с текста на Закона за банките - чл.1, ал.5 и ал.6 в неговите регистри са вписани общо 61 компании. Лизинговите услуги са регламентирани в още над 20 закона, наредби и правилници, чиито текстове често взаимно се изключват, поради което всеки, включително и данъчните, тълкуват разпоредбите, както могат и искат. Терминологията в тези нормативни актове също не е уеднаквена, оплакват се мениджъри от гилдията. И се надяват някоя от надзорните финансови институции да вземе присърце проблемите им. Те смятат, че трябва да бъде въведена регулация на пазара чрез лицензионен режим и с обособена законова рамка, както и чрез диференциран надзор, което ще е предпоставка за една по-лоялна конкуренция. Така или иначе до създаване на специализирана норма за лизинга преди предстоящите парламентарни избори едва ли ще се стигне. Но въпреки мудността на законодателя бизнесът се развива все по-бурно, особено след въведените от БНБ рестрикции в банковото кредитиране. И тъй като никому не е ясно кой кой е в лизинговия бизнес, сред гилдията интензивно циркулират разнопосочни слухове - че в Банков надзор на БНБ работят над нови правила за този вид дейност; други твърдят, че с това вече се занимава Комисията за финансов надзор (КФН), трети визират финансовото министерство като бъдещ надзорник на лизинговия бизнес, а четвърти смятат, че е на път създаването на независим регулаторен орган. На този етап обаче нито една от изброените институции не подава сигнали, че се е заела с лизингово нормотворчество. Противници на регулацията опонират, че съществуващото законодателство е напълно достатъчно. И изтъкват аргумента, че в Международните счетоводни стандарти (МСС) лизинговите сделки са пространно и точно дефинирани. И че задължително се вписват в регистъра по Закона за особените залози. Перспективата- в обозримото бъдеще, пазарът да си остане единственият регулатор обаче е съвсем реалистична. Но това не е причина междувременно да бъдат преброени и извадени на светло играчите в бранша, както и да се знае какво точно предлагат и на каква цена. На лизинг се предлага какво ли не, в някои случаи - само срещу лична карта, което, според експерти, не е лизинг, а скрита форма на банково или небанково кредитиране. Някои дружества изискват клиентът да плаща лихви, други вместо това увеличават размера на погасителните вноски, а в някои оферти се включват... и едното, и другото.В съседните ни държави - Румъния, Македония, Сърбия, Молдова и Албания, лизингът е регламентиран със специален закон. Там правилата на играта са зададени изначално още преди бизнесът да проходи. У нас е наопаки - първо създаваме пазар, а после го структурираме и регулираме. Някои специалисти в бранша смятат, че в това няма нищо драматично, защото в повечето западноевропейски държави, включително в Меката на лизинговия бизнес - САЩ, не действат изрични регулации. Дори, според експерти от Банков надзор на БНБ, всяко вмешателство би деформирало пазарното поведение на бизнеса. Затова контролът може да се осъществява чрез статистическа информация, чрез регистър на дружествата и техните клиенти, както и чрез Кодекс за професионално водене на лизинговата дейност, който ще допълни един ефективно действащ Закон за защита на потребителите. Всичко това може много бързо да се осъществи, но по нашенски маниер - ако някоя лизингова компания с по-голям пазарен дял фалира и разяри куп клиенти. От сегашния хаос не може да се пръкне пирамидална структура, твърдят финансисти, защото при лизинга клиентът вече е получил и използва актива, предмет на сделката - стоката, автомобила, оборудването, недвижимия имот. Отнемането му, дори когато лизингополучателят не е изряден платец, не е толкова лесна работа, защото нашето законодателство закриля все още повече длъжника, отколкото лизингодателя. Синдромът е същият, като в банковото дело. Така че при евентуален срив на нечий бизнес ще пострадат имиджът на услугата като цяло и банката, предоставила ресурса. И тъй като лизингът по дефиниция е алтернатива на банковото кредитиране, Международният валутен фонд също настоява за повече яснота и въвеждане на контролен режим в специфичната финансова ниша. Макар че, според запознати с пазарните реалности, покупката на потребителски стоки на лизинг, за разлика от тази с банкови кредити, не нараства с толкова бързи темпове, а и фирмите, предлагащи този тип услуги, са ограничен брой и имат относително малък пазарен дял.Според изследване на Българската асоциация на лизинговите компании (БАЛК), която заедно с Българската асоциация за развитие на лизинговия бизнес (БАРЛ) представляват част от лизинговите дружества в страната (през февруари предстои обединението на двете браншови сдружения), на лизинга на превозни средства се пада приблизително 70 на сто от пазара през 2004 г., докато специализираното производствено оборудване има около 30% пазарен дял. От 1 до 2% е лизинговането на недвижима собственост - търговски площи и обекти като магазини, бензиностанции, газостанции, автосервизи, складови помещения, офиси, производствени сгради и други. Показател за интензивното и стабилно развитие на този бизнес е и увеличената продължителност на договорите, което прави месечните вноски по-достъпни за клиентите, смятат от БАЛК. В развитите икономики лизингът е доминиран от банкитекоито са в състояние да предоставят финансов ресурс за дъщерните си компании. Големите производители също използват специфичния финансов способ, за да пласират продукцията си. И у нас най-големи и най-динамично развиващи се са лизинговите къщи на кредитните институции, следвани от тези на вносителите на нови автомобили и веригите магазини. На пазара се наместват и застрахователите, тъй като разполагат с голяма клиентела. Лизинговата къща Ти Би Ай Лизинг например работи под шапката на холандския собственик на застрахователя Булстрад. Компаниите ДЗИ Консулт Лизинг и БР Лизинг са дружества от смесен банковозастрахователен тип и принадлежат на финансовата група ДЗИ, част от която е и ДЗИ Банк. Почти всички банки в България създадоха свои дъщерни лизингови дружества. Отдавна на пазара са: Интерлийз, чиито собственици са Обединена българска банка (ОББ), Национална Банка на Гърция (НБГ) и Българска стопанска калара (БСК); Юнионлизинг на ЮНИОНБАНК; Хеброс Лизинг, която догодина може да се слее с дъщерната лизингова компания Ейч Ви Би Лизинг, след като собственикът на Ейч Ви Би Банк Биохим - Банк Аустрия купи ХЕБРОСБАНК; Би Ем Лизинг е собственост на Българо-американска кредитна банка (БАКБ) и т.н. Сравнително отскоро, но много успешно се развиват лизинговите дружества на БУЛБАНК - Уникредит Лизинг България; на Райфайзенбанк - Райфайзен Лизинг; на Пощенска банка - И Еф Джи Лизинг; ПроЛийз България на ПроКредит Банк. Предстои да започне дейността си и лизинговата компания на Банка ДСК, която ще бъде свързана с унгарската Меркантилбанк, принадлежаща към групата на OTP (О Ти Пи). На българския пазар работи и компанията Иморент, една от големите в Австрия и в Европа лизингови къщи, която през 2003 г. е част от австрийската Ерсте Банк Груп, която пък бе една от претендентките за закупуване на нашата Банка ДСК, но загуби съревнованието от унгарската ОТР.Автомобилните компании също имат собствена лизингова дейност, като сред тях най-активни са: лизинговата къща на Ивеко -Афин България; Мото Пфое; Автомотор Корпорация; София Франс Ауто; Промобил Лизинг, дъщерно дружество на Промобил и други.Успоредно с утвърждаването на лизинговите компании се изгражда и мрежата на лизинговите брокеримежду които най-дейно е немското дружество Кюн енд партнер, със седалище в Хамбург, което е на българския пазар от 2002 година. Неин конкурент ще бъде новото брокерско дружество Юролийз, свързано с БАКБ и лизинговата й компания Би Ем Лизинг, както и с БАЛК. Според посветени в бизнеса, някои застрахователи действат и като лизингови брокери.По данни на европейската асоциация Лийзюроп (Leaseurope) общата стойност на лизинговите продажби в Европа през 2003 г. е 193 млрд. евро, като след обобщенията на данните за 2004 г. се очаква техният ръст да е около 10 процента. Параметрите на българския пазар трудно могат да бъдат очертани, поради изброените по-горе причини, макар че някои експерти прогнозират новите сделки да са за около 400 млн. лева. Браншовите сдружения БАРЛ и БАЛК са се заели (утре Катя ще уточни въпроса на Бистра!) да проучат съвместно бизнес сегмента за 2004 година. Според мениджъри обаче, резултатите ще очертаят картината на бизнеса на техните членове и едва ли ще отразят цялостната рамка на лизинга в България. Което отново поставя въпроса за контрола и наблюдението върху този важен за икономическото развитие на страната и динамично растящ финансов бизнес.(Вестник БАНКЕРЪ ще продължи темата за лизинговия пазар с представянето на основните компании, техните мениджъри, както и успехите и проблемите, съпътстващи тази дейност.)

Facebook logo
Бъдете с нас и във