Банкеръ Daily

Banker engine

Външните пазари са двигателят на машиностроенето

Не са малко черногледците, които смятат, че икономиката на България е унищожена и че не разполага с добри фирми. Въпреки възходите и спадовете през годините след 1989 г. не са малко компаниите, които не само запазиха производството си, но даже откриват нови пазари и ги разширяват.

Машиностроенето бе сред най-пострадалите по време на световната икономическа криза от 2008 година. Тогава на някои предприятия достигна до 30 процента. Много от фирмите преустановиха временно дейността си, други бяха ликвидирани. Възстановяването на всички тях отне много време и финансови средства.

С усилията на работниците, инженерите и мениджърите, работещи в българското машиностроене, то, макар и малко бавно, се възстановява. Секторът е сред най-бързо развиващите се у нас, а числата показват 10% ръст през миналата година. Очаква се той да се повтори и през 2016-а. Причините за стабилните резултати са повече от видими: по-голямата част от изделията са предназначени за износ към големите пазари в Европа, в Азия и в САЩ. Освен това предприятията не спират да инвестират в разширяване и модернизация на машинния си парк и технологичните процеси. Освен че са се осигурили собствени средства, фирмите получават голяма подкрепа и по линия на еврофондовете.

През миналата година предприятията в сектора са произвели продукция за 2.47 млрд. лева. Според министъра на икономиката през последните седем години машиностроенето е постигнало и значително увеличение на експорта. През миналата година например оборотът на външните пазари на машини се изчислява на 1.83 млрд. лв. и постига увеличение с 3 процента. Тази тенденция не подминава нашите машиностроители - числата показват, че за периода 2008-2015 г. износът на машини от България е нараснал с главозамайващите 64 процента. И тези изделия са намерили клиенти в страни по целия свят.

Освен това електротехниката и машиностроенето създават продукти с висока добавена стойност. Което означава повече приходи, по-високи заплати и възможности за повече инвестиции в нови разработки.

Хубавите новини за отрасъла обаче идват от чужбина - там машиностроителната ни продукция определено намира добър прием. Вътрешният пазар обаче остава доста свит за тези изделия.

Експортът към Европейския съюз

е много важен за фирмите ни, тъй като над 80% от машиностроителната ни продукция са предназначени именно към тези страни. Сътресенията през последните години направиха компаниите по-предпазливи, а и по-разумни. Много от тях разработиха програми за диверсифициране на пазарите си, заедно с това навлязоха в трети страни и така успяват да компенсират периодите на по-слабо търсене в Евросъюза.

Българското машиностроене винаги е било експортно ориентиран отрасъл, дори в соцвремената. Пазарната му енергия, естествено, се предава и към други браншове, свързани с дейността на тези предприятия - леярството, производството на транспортни средства и на части за тях, редица други съпътстващи дейности.

Няколко са

"звездните" браншове в българското машиностроене

Фирмите за производство на хидравлични елементи и системи и подемнотранспортна техника са сред лидерите.

Казанлъшкото дружество "М+С хидравлик" прави 6-8% от световното производство на хидромотори, които намират приложение в селското стопанство и в транспорта. Компания там й правят още множества наши фирми. "ЗММ Сливен" произвежда стругове, които изнася в 56 държави на всички континенти.

"ЗММ-Стомана", базирано в Силистра, за тези години се превърна в най-големия производител на дървообработващи машини в региона на Югоизточна Европа.

Производството на авточасти се утвърждава като една от новите печеливши ниши и най-бързо развиващата се индустрия у нас. Тя е развита във всички региони на страната, но по-активни са инвеститорите в Южна България. Там инфраструктурата е по-добра, има подготвени кадри. Ботевград и Пловдив са центровете на тази индустрия в България. Повече от 100 са фирмите в бранша, а броят на заетите в него постоянно расте, отбелязва Любомир Станиславов, изпълнителен директор на "Аутомотив клъстер България". Работещите в тях 33 хил. работници (около 1% от заетите у нас) създават 3.5% от брутния вътрешен продукт на България.

Отличителна черта на бранша са високотехнологичните му изделия, които намират приложение в моделите на почти всички големи световни автопроизводители.

Само през миналата година фирмите от бранша имат приходи на обща стойност 1.5 млрд. евро. От 2004 г. до октомври 2016 г. са сертифицирани дванадесет проекта в автомобилостроенето с общ размер на инвестициите от 654.8 млн. лева. Съпътстват ги над 7130 нови работни места. Оптимизмът за бъдещето на този подотрасъл се основава на още нещо - че част от инвеститорите идват у нас заедно със своите вече клиенти.

Между водещите дейности

в бранша са производството на ремаркета, полуремаркета, електронни и електрически части за автомобили, други части и принадлежности за автомобили. Над половината от фирмите са разположени на територията на областите София-град, Пловдив, Добрич и Велико Търново. Сред водещи фирми в сектора са: "Сензор Найт Индастриъл" ЕООД, "СЕ Борднетце България" ЕООД, "Язаки България" ЕООД, "Монтюпе" ЕООД, "АЛС България" ЕООД и други.   
Водещи производства в сектор "Производство на електрически съоръжения" са: изработването на електрически двигатели, генератори, трансформатори и апарати за разпределение на електрическа енергия, акумулатори, проводници и кабели, лампи и осветителни изделия, битови уреди и други.

В сектора работят 554 фирми, а над половината от тях са разположени на територията на областите София и Пловдив. Сред фирмите, произвеждащи електрически съоръжения, се открояват: "Либхер Хаусгерете Марица" ЕООД, "Шнайдер Електрик България" ЕООД, "Монбат" АД, "Енерсис" АД, "АББ България" ЕООД и други.

Не може да не отбележим сред шампионите в отрасъла и производителите на велосипеди. Хубавото при тях е, че те са собственост на български предприемачи. Вярно, основната част от продукцията се изнася, но се очертава и тенденцията българинът също да си купува колело - за работа, за свободното си време. Пазарите за тези изделия са в Европа - в големите търговски хипермаркети, в специализирани магазини. Но често се произвежда и под чужда марка.

Българските и европейските производители на велосипеди могат да се възползват и от комфорта, който им дават квотите, наложени на китайските изделия заради тяхното скрито субсидиране и фалшифицирането на европейски марки. Столицата на българската велосипедна индустрия, която вади на пазара по около 1 млн. велосипеда годишно, е Пловдив. Тук са и двете най-големи предприятия в този сектор - "Макском" и "Лидер 96", които са сглобили първотово си колело преди 20 години. Днес страната ни е четвъртият по големина  производител в Европа, а не са малко германците, холандците, белгийците и французите, които хвърчат по улиците с български велосипеди.

Машиностроителният отрасъл запазва шансовете си да расте и да се развива. Потенциалът му, според анализите, е в изграждането на нови производства, на малки и средни предприятия, всяко с по 300-500 работници. А силното бъдеще е в съчетанието между разнообразни подотрасли и предприятия, познати гиганти и от бурно развиващи се сегменти като този за автомобилни компоненти.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във