Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВЪНШНИТЕ НИ КРЕДИТОРИ ПРИБИРАТ НАД 993 МЛН. ДОЛАРА

Външният дълг на държавата е на най-малък по размер от 1996 г. насам. След емитирането на еврооблигационната емисия в края на 2001 г. размерът му е около 8.8 млрд. щ. долара при валутен резерв от 3.6 млрд. щ. долара. Докато пет години по-рано този дълг е бил 9.4 млрд. щ. долара при валутен резерв от около 600 млн. щ. долара. Сметките показват, че през 2001 г. страната ни е изплатила на чуждестранни кредитори 600 млн. щ. долара повече, отколкото е получила като заеми.Около 180 млн. щ. долара ще трябва да плати правителството до края на януари 2002 г. по външния ни дълг. Близо 131.2 млн. щ. долара от тях ще влязат в джобовете на притежателите на български брейди облигации, които на 28 януари ще получат полагащата им се лихва, а собствениците на облигации по просрочените лихвени плащания (IAB's) ще получат и 16.1 млн. щ. долара по главницата на тези ценни книжа. Засега това са единствените български брейди книжа, по които страната ни плаща погасителни вноски. На 28 юли тази година правителството ще направи първата от договорените двадесет и една погасителни вноски - всяка по 73.3 млн. щ. долара, и по облигациите с първоначално намалени лихвени плащания (FLIRB's).Според сметките на БНБ и Министерството на финансите, обслужването на външния дълг на България през тази година ще глътне 993.3 млн. щ. долара - 593.4 млн. лева по главници и 399.9 млн. щ. долара по лихви.Основното напрежение за валутния резерв на страната ни, който в средата на януари 2002 г. е около 3.6 млрд. щ. долара, ще бъде до края на юли. За тези седем месеца плащанията към чуждестранни кредитори ще надхвърлят 739.2 млн. щ. долара - около 75% от всички годишни плащания по външния дълг. Най-големи суми ще влязат в джобовете на собствениците на брейди облигацииТе ще получат общо 321.3 млн. щ. долара - 225.8 млн. щ. долара лихви и 95.5 млн. щ. долара от главници. Финансовото министерство е склонно да се намесва на пазара на българските брейди книжа, като изкупува малки пакети от тях - предимно облигации с отложено плащане (DISC's). От средата на септември 2001 г. до края на годината финансовото ведомство извърши на международните пазари няколко операции по изкупуване на брейди книжа, набавяйки си финансиране от БУЛБАНК, от която взе кредит за 144 млн. лева. Тези сделки предизвикаха много шум и обвинения, че са извършвани при неизгодни за държавата условия и са минавали през Морган Стенли Дийн Ритър - инвестиционната банка, в която работи братът на финансовия министър Милен Велчев. Без да потвърди, че правителството е изкупувало брейдита, заместник финансовият министър Красимир Катев обясни през октомври ситуацията така: Сметките показват, че ако се купуват дисконтбонове, чистата цена, която трябва да се плати, е 52 щ. долара за 100 щ. долара номинал. Тази цена е изгодна за операция по обратно изкупуване.Сега обаче ситуацията на пазара се е променила. В средата на януари 2002 г. дисконтбоновете се продаваха между 86.5 и 87.7 щ. долара за 100 щ. долара номинал, а цената на обезпечението им е паднала до 26 щ. долара за 100 щ. долара номинал. Така че стойността на едно обратно изкупуване се е покачила до 60 щ. долара за 100 щ. долара номинал, което го прави по-малко изгодно за нашата държава. Пък и правителството не разполага с излишни ресурси за подобни операции. В средата на януари 2002 г. по сметката му в БНБ има около 1.2 млрд. щ. долара. Тези средства са напълно достатъчни за обслужване на плащанията по външния дълг - поне така, както са прогнозирани от БНБ и от Министерството на финансите, но не позволяват да се изкупуват български брейди книжа.Държавите кредиторки от Парижкия клуб ще получат до края на юли 2002 г. общо 107.1 млн. щ. долара, от които 97.3 млн. щ. долара по главници. А от началото на август до края на 2002 г. правителството ще им преведе още 48.7 млн. щ. долара. Но всички тези плащания може да се свият чувствително, ако правителството се споразумее с някои от държавите кредиторки за погасяване на задълженията по схемата дълг срещу собственост. В средата на януари Министерството на финансите постигна първия си успех, като сключи с Кралство Белгия споразумение за погасяване на 12 млн. евро по схемата дълг срещу собственост. Тя предвижда при продажба на наше държавно предприятие купувачът му да има право да плати на белгийското кралство. То от своя страна ще намали задълженията на България с размера на сумата, която е получило от инвеститора. Нашето правителство ще направи истински удар, ако успее да се спазари с Германия за прилагането на схемата дълг срещу собственост, тъй като федералната република е най-големият ни кредитор в рамките на Парижкия клуб. Сондажи за подобно споразумение се правят още от времето, когато финансов министър бе Муравей Радев. Германците обаче се опъваха с аргумента, че ще създадат прецедент, ако се съгласят да приемат такава схема за издължаване. Сега прецедентът е налице - но е създаден от Кралство Белгия, което дава в ръцете на българското правителство солидни мотиви за нови преговори с Германия.През 2002 г. правителството трябва да плати 252.9 млн. щ. долара на МВФи около 108.8 млн. щ. долара на Световната банка. Това са двете институции, от които бюджетът на страната ни получава по-голямата част от кредитите. И от благоволението на Фонда и СБ до голяма степен зависи финансовото здраве на България. Затова споразуменията с тях са толкова важни за стабилността на държавата и на всяко едно правителство. Ако през февруари кабинетът на Симеон Сакскобургготски сключи споразумение с Фонда, до края на 2002 г. той ще отпусне на страната ни 150 млн. щ. долара. Още 300 млн. щ. долара са ни обещани от Световната банка, но заемите от нея са обвързани с подписването на споразумение с МВФ. В тази схема се включват и държавите от ЕС и Г-24, от които също заемаме по 150 млн. щ. долара годишно. Заемите от всички тези кредитори са дългосрочни - между 5 и 8 години, а лихвата по тях е много ниска - между 3 и 5 процента. Затова финансирането, което те предоставят, е за предпочитане пред търсенето на средства на международните пазари, чрез емитирането на еврооблигационни заеми, по които се плаща два пъти по висока лихва. Сумата на обещаните кредити от МВФ, Световната банка, Г-24 и ЕС (общо 600 млн. щ. долара) покрива разходите, които правителството е предвидило да направи през 2002 г. за обслужване на главниците по външния дълг. По тази причина (преди седмица) заместник финансовият министър Красимир Катев заяви, че през тази година правителството може и да не емитира нов еврооблигационен заем. Според него няма никакъв смисъл да се вземат кредити с лихва от 7-7.5%, в случай че държавата може да си осигури необходимото й финансиране при много по-ниски лихви.С Фонда сме се договорили, че можем да емитираме еврооблигационен заем в размер до 340 млн. евро. Но ако прогнозите ни за дефицита по текущата сметка на платежния баланс се сбъднат, това няма да е необходимо, заяви Катев.Именно този дефициткойто се формира от външнотърговското салдо и салдото по услугите (съотношението между приходите и разходите от туризма и транспорта), е от голямо значение за финансовата стабилност на България. Затова размерът му (като процент от брутния вътрешен продукт) се договаря с МВФ и е обект на специално внимание от страна на Фонда. По предварителни данни на БНБ, през 2001 г. дефицитът по текущата сметка е бил 1.06 млрд. щ. долара, а през 2002 г. той не трябва да надхвърля 800 млн. щ. долара. Размерът му зависи изцяло отконюнктурата на външните финансови и стокови пазариСлед ударите на небостъргачите близнаци в САЩ на 11 септември шестмесечният Лондонски междубанков лихвен процент (ЛИБОР) се срина от 3.5 на 1.97 процента. А точно към него са вързани над 70% от плащанията ни по външния дълг. Заради намаляването на лихвите страната ни спести над 200 млн. щ. долара разходи по обслужването на външния дълг и вместо планираните над 1.25 млрд. щ. долара през 2001 г. плати малко повече от 1.05 млрд. щ. долара. Събитията на световните пазари също не бяха фатални за България, независимо от рецесията в САЩ и войната в Афганистан.Въпреки всички фаталистични прогнози цената на петрола не се задържа на септемврийските си равнища от 30 щ. долара за барел. За радост на правителството котировката му бързо се срина до 20 щ. долара - горивата формират около една четвърт от българския внос и оказват значително влияние върху платежния баланс на страната. Ако петролът не бе поевтинял, търговският ни дефицит нямаше да бъде 1.05 млрд. щ. долара, а поне 1.2 млрд. щ. долара. Това от своя страна щеше да увеличи дефицита по текущата сметка и да доведе до по-големи валутни разходи за страната и до намаляване на валутния резерв. Но не стана така. И по тази повод управляващите напълно основателно могат да извикат: Да живее международното положениеА то е благоприятно за тях и в началото на тази година. Шестмесечният ЛИБОР намаля до 1.9 процента. Според някои финансисти, в края на януари американската икономика отново ще обяви незадоволителни резултати, което ще даде основание на Федералния резерв отново да намали лихвените проценти. Вследствие на това ЛИБОР-ът отново ще падне - вероятно до 1.6 процента. Рекордно ниските международни лихвени равнища намаляват и разходите за плащане на лихвите по външния ни дълг (399.9 млн. щ. долара).Цената на петрола също е изгодна за държавата ни. В момента тя е 18 щ. долара за барел и едва ли ще се повиши чувствително до края на годината, ако Русия не съкрати производството на нефт или ако САЩ не ударят някоя от държавите - като Иран, Ирак или Либия, които са световни производителки на петрол.Ситуацията обаче може да се влоши драстично, ако цените на петрола се покачат, а данните за световната икономика покажат, че тя започва да излиза от рецесията. Една поредица от оптимистични информации веднага ще предизвика бързо покачване на лихвените равнища. Повечето финансисти се надяват, че това няма да стане преди края на юли, когато страната ни ще е погасила по-голяма част от задълженията си. Но за да бъде избегнат тотално рискът от покачване на ЛИБОР-а, Министерството на финансите обмисля да сключи няколко форуърдни сделки на международните пазари, с които на практика да фиксира лихвения процент по предстоящите плащания на ниски равнища.

Facebook logo
Бъдете с нас и във