Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВЪНШНИЯТ ДЪЛГ СЕ СТОПИ С 4.1 МЛРД. ЕВРО

Активното управление на външния дълг бе едно от обещанията в предизборната кампания на Национално движение Симеон Втори и като че ли сега е моментът да се направи оценка как правителството на Сакскобургготски се е справило с него. Поводите са много: отчетът на Министерството на финансите, който министърът в оставка Милен Велчев направи на 28 юли 2005-а за работата му през изминалите четири години; обвиненията на номинирания от БСП и ДПС за финансов министър Пламен Орешарски, че сделките по замяната на брейди облигациите с глобални ценни книжа, извършени през 2002 г., ощетяват на всеки шест месеца хазната с по 100 млн. евро и изкупуването на последните брейди книжа - тези с първоначално намалени лихвени плащания, което бе извършено на 29 юли тази година.Статистическите данни показват, че за своя мандат правителството (в оставка) на Симеон Сакскобургготски, благодарение най-вече на усилията на финансовия министър Милен Велчев и неговия заместник до 2004 г. Красимир Катев, външният дълг на държавата е намалял с малко повече от 3.6 млрд. евро. Внушителна сума, особено като се има предвид, че в края на 2001 г. той е бил 9.67 млрд. евро, а в края на май 2005 г. - 5.57 млрд. преки задължения и още 494.4 млн. евро държавно гарантиран дълг. Тази сума намаля с още 492.8 млн. евро (607.6 млн. щ. долара ), след като на 29 юли бе изпълнена и направената в началото на юни заявка за изкупуване на всички останали брейди облигации с първоначално намалени лихвени плащания (т.нар. FLIRB's) - по номинал. Всъщност това е последният пакет български брейди книжа, който остана след поредицата замени и изкупувания. Чрез тях в рамките на три години правителството на Сакскобургготски унищожи облигациите по преструктурирания през юни 1994 г. дълг към банките кредитори от Лондонския клуб. Това стана на пет етапа. През март 2002 г. правителството замени облигации с отложено плащане (DISC's) и такива по просрочените лихви (IAB's) - за 1.33 млрд. щ. долара, с глобални ценни книжа. Същата операция бе повторена през лятото на 2002 г., когато в коша отидоха брейди книжа за още 866 млн. щ. долара - предимно с отложено плащане и с първоначално намалени лихвени плащания. През юли 2004 г. правителството изкупи всички останали дисконтбонове, чийто общ номинал бе 774 млн. щ. долара. Половин година след това - на 21 декември, Министерският съвет обяви, че на 28 февруари 2005-а ще изкупи по номиналната им стойност и всички останали облигации по просрочените лихви (IAB's). Техният номинал бе 937.5 млн. щ. долара. Сегашната раздяла е с последния пакет Флирбс-ове за 607.64 млн. щ. долара.На мястото на изчистените брейди книжаза 4.5 млрд. щ. долара обаче се появиха нови дългосрочни облигации, които експертите на дълговите пазари наричат глобални. България дебютира на пазара на този вид финансови инструменти на 12 ноември 2001 г., когато правителството на Сакскобургготски пусна емисия с общ номинал от 250 млн. евро със срок на погасяване 1 март 2007-а и годишна лихва от 7.25 процента.Глобални облигации за още 835.5 млн. евро и за 1.3 млрд. щ. долара, емитирани от българската държава, се появиха на международните пазари през март 2002-а и септември 2003 г. вследствие на погасяването (чрез замяната им с нови ценни книжа) на брейдита за общо 2.1 млрд. щ. долара. Евроемисията е с падеж през 2013 г., когато накуп ще бъде изплатена цялата главница (т.нар. - булет), а годишната лихва по нея е 7.5 процента. Доларовите глобални облигации отново ще бъдат погасени накуп, но през 2015-а, като по тях всяка година правителството плаща лихва от 8.25 процента.Именно лихвените плащания по тези две емисии се превърнаха в ябълката на раздора между правителството на НДСВ и опозицията в 39-ото Народно събрание. Депутатите от Обединените демократични сили твърдяха, че лихвите по ценните книжа са прекалено високи и би било по-добре кабинетът да запази брейдитата, които носят на собствениците им доходност, равна на Лондонския междубанков лихвен процент плюс 13/16, вместо да пуска в обращение новите ценни книжа с фиксирани лихви от 7.5 и 8.25% процента годишно. Причината бе, че в момента на емитирането на глобалните облигации ЛИБОР-ът се движеше между 1.8 и 2.3% годишно и прогнозите на финансовите експерти бяха, че още няколко години подред той няма да надхвърли 5%, противно на твърденията на финансовия екип на Милен Велчев.Засега опонентите на Велчев печеляттъй като в момента шестмесечният ЛИБОР е 3.9% и независимо че се очаква Федералният резерв допълнително да увеличи лихвите, експерти прогнозират, че до края на 2006 г. той няма да надхвърли 5 процента. Това дава основание бившият заместник-финансов министър Пламен Орешарски, който е един от най-заклетите противници на емитираните от правителството на Сакскобургготски глобални облигации, да твърди, че до момента от тях държавата е понесла щети от половин милиард евро. Разбира се, срещу неговите аргументи Милен Велчев може да противопостави данните за намаляването на държавния външен дълг и спестяването на плащанията по главниците на брейди книжата, които България щеше да е длъжна да направи, ако не ги бе заменила. Орешарски вероятно ще обърне внимание на факта, чеглобалните облигации не компенсират плащанетона главници, а само го отлагат за 2013 г., когато държавата ще трябва да погаси наведнъж 835.5 млн. евро по първата емисия глобални облигации, (използвани за замяна на брейдитата), и за 2015 г., когато ще изплати накуп 1.3 млрд. щ. долара по втората емисия.Трудно е да се преценикоя от двете страни в този спор има правотъй като за доказването на твърденията им са нужни сложни изчисления с много предположения и хипотези. Въпросът е... дали вместо да емитира глобални облигации, кабинетът можеше още в самото начало да изкупи брейди книжата, така както направи през 2004 г. и 2005 година. Статистиката на БНБ показва, че в края на 2002 г. фискалният резерв на правителството е бил 1.7 млрд. евро, а през 2003 г. - 2 млрд. евро. Тези средства не даваха възможност кабинетът на Сакскобургготски да похарчи 2.2 млрд. евро за две години за погасяване на брейди облигациите. Това би изложило на риск финансовата стабилност на държавата. Вероятно по тази причина въпросните операции започнаха в средата на 2004 г., когато резервът вече бе 2.5 млрд. евро. В момента големите на пръв поглед разходи за предсрочното изплащане на брейди облигациите не е никакъв проблем, тъй като парите, с които правителството разполага по сметките си в БНБ, в края на юни са около 2.8 млрд. евро. На практика изпълнителната власт разполага с излишък от средства и по тази причина е готова да похарчи част от тях за намаляване на външния дълг.Точно по тази причина кабинетът Сакскобургготски (в оставка) взе решение за предсрочно погасяване на 56 млн. евро задължения към италианската агенция за гарантиране на експортните кредити САЧЕ. След приключването и на тази операция прекият външния дълг на държавата ще е под 5 млрд. евро. Ако към тях прибавим и държавно гарантираните заеми, той ще е 5.5 млрд. евро.Най-големи ще останат задълженията по трите емисиидългосрочни облигации - 2.6 млрд. евро. На второ място са дълговете на държавата към Световната банка - 978.1 млн. евро, а на трето - към Международния валутен фонд - 840.7 млн. евро. Но докато задълженията ни към МВФ ще намаляват през следващите години (понеже от 2005 г. държавата престана да взема заеми от тази институция), дълговете към Световната банка още няколко години ще стоят на равнище от около 1 млрд. евро. Причината е, че правителствата тепърва ще разчитат на финансиране от Световната банка за различни проекти, свързани с преструктурирането на съдебната власт и държавната администрация.Правителството дължи на Европейския съюз 320 млн. евро, на Европейската инвестиционна банка - 242.4 млн. евро, на държавите кредиторки от Парижкия клуб - 170 млн. евро, на Японската ЕКСИМБАНК - 88.3 млн. евро, на ЕБВР - 20.4 млн. евро и на други банки кредиторки - 130 млн. евро. Обслужването на всички тези задължения не е никакъв проблем за държавата. Тенденцията обаче е те постепенно да изчезнат и да бъдат изцяло заменени с емитирани от правителството облигационни емисии.

Facebook logo
Бъдете с нас и във