Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВЪНШНИЯТ ДЪЛГ ОБСЛУЖИ ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СТРАСТИ

Първата българска еврооблигационна емисия стана заложник на груби политически страсти в парламента. Опозицията съзря в нея своя шанс да затисне в ъгъла управляващите, обвинявайки ги в нарушение на конституцията. В четвъртък тя яростно захапа двата договора, подписани на 1 ноември от българското правителство с Чейс Манхатън Банк и с Морган Стенли. Упреците бяха, че държавата се натоварва с нов дълг, без да е поискано разрешение за това от парламента. Сблъсъкът продължи цели осем часа и зае две парламентарни заседания в един ден - 8 ноември, изпълнени с огнени речи, в които юридическата витиеватост се преплиташе с драматични слова за националния интерес.Докато парламентарната драма набираше скорост, на хиляди километри от София финансовият министър Милен Велчев (в Милано) и заместникът му Красимир Катев (във Франкфурт) се пържеха в собствен сос пред чуждестранните инвеститори, на които представяха еврооблигационната емисия, без да са сигурни какво точно ще реши парламентът. От висшия икономически екип в София бе останал само вицепремиерът Николай Василев, на когото бе поверена защитата на първата огнева линия в парламента. В схватката Василев - Радев сегашният вицепремиер обвини ефектно бившия финансов министър, че заради вялото управление на външния дълг България е загубила 2 млрд. евро. Муравей Радев пък му го върна, като заяви, че Василев може да има претенции, когато успее да изчисти 1 млрд. щ. долара задължения към чужбина, като ги изкупи за 16.5 цента за долар. В крайна сметка депутатите намериха частично решение и ратифицираха двата договора с фискалния агент Чейс Манхатън Банк и с инвестиционната банка Морган Стенли, която ще отговаря за набирането на купувачи за българските еврооблигации.Ако преценим, че правителството не е постигнало добри условия за пускането на еврооблигационна емисия, ще атакуваме пред Конституционния съд решението за ратифициране на договорите, заяви за в. БАНКЕРЪ бившият финансов министър и сегашен депутат от СДС Муравей.Той не смята за успех България да емитира тригодишни облигации, които носят годишен доход на инвеститорите - осем - осем и половина процента. Приемливите за Радев условия са поне петгодишни облигации с доходност под 8% годишно. Ако това бъде договорено, ще го приема за значителен успех, обяви пред в.БАНКЕРЪ Муравей Радев след приключването на парламентарното заседание в четвъртък. Два дни преди договорите с фискалния агент Чейс Манхатън Банк и с агента, или казано по нашенски, отговорника за набиране на инвеститори Морган Стенли да бъдат гласувани в пленарната зала, те бяха представени от заместник-министъра на финансите Красимир Катев пред парламентарната Комисия по бюджет и финанси. Нейният заместник-председател Муравей Радев обаче не присъства на заседанието. Липсваха и много други депутати от СДС. Георги Пирински от БСП не пропусна да отбележи този факт, като квалифицира тяхното отношение като безотговорно и заяви, че не бива да се прави политика с въпросите за външния дълг и взаимоотношенията ни с чуждестранните кредитори. Пред членовете на Комисията по бюджет и финанси председателят й Иван Искров заяви, че договорите, свързани с еврооблигационната емисия, трябва да бъдат ратифицирани бързо, тъй като от 7 ноември финансовият министър Милен Велчев и заместникът му Красимир Катев започват тридневно представяне (така нареченото роуд шоу) на емисията пред чуждестранните инвеститори в Атина, Милано, Франкфурт и Лондон. При срещите си с тях нашите представители трябвало да имат сигурност, че договорите са ратифицирани от парламента. Георги Пирински попита Искров дали те са съобразени с изискванията на конституцията и по този начин му подсказа да направи справка с нейните текстове. Очевидно, не съзирайки подводните камъни, председателят на бюджетната комисия го увери, че са направени съответните консултации с Министерството на правосъдието.В четвъртък обаче опозицията яростно атакува искането за ратификация на двата договора. Йордан Соколов в прав текст заяви, че то противоречи на конституцията. Колегите му от СДС пък бяха убедени, че правителството е трябвало първо да поиска от Народното събрание съгласие за сключването на тези договори и след това да внася в парламента предложение за ратификацията им. В залата замириса на буря и депутатите решиха да прекратят дебатите, за да може представители на различните парламентарни групи да уточнят текстовете на предложението за ратификация на двата договора. Докато набързо сформираната работна група заседаваше, народни представители от Национално движение Симеон Втори нервно звъняха на свои познати по дилингофисите, за да проверят дали международните агенции са излъчили съобщение за пренията в българския парламент. Ако точно сега агенциите пуснат изказванията на опозицията, че искането за ратификация на договорите с Чейс Манхатънт и Морган Стенли е противоконституционно, това може да навреди на преговорите, изстена председателят на бюджетната комисия Иван Искров, докато чакаше работната група да приключи заседанието си.И този риск бе напълно реален. Да си представим следната ситуация. В заседателната зала на голяма италианска банка в Милано финансовият министър Милен Велчев убеждава мастити инвеститори в предимствата на българската еврооблигационна емисия. В един момент влиза секретарка, която дискретно оставя пред един от банкерите лист със съобщение. Какво пише в него читателят вече се досеща. Нещо от типа, че еди-коя си световноизвестна информационна агенция съобщава, че в българския парламент има проблем с ратификацията на договорите. Логичната реакция на инвеститорите естествено е да заявят, че емисията е обременена с голям политически риск и по тази причина настояват за по-висока доходност. На въпрос на в.БАНКЕРЪ дали опозицията си дава сметка, че с този парламентарен диспут поставя страната в неизгодна ситуация при воденето на преговорите с инвеститорите, Муравей Радев отговори: Да отговорят министрите. Защо така наивно и детински тръгнаха да търгуват емисията, преди одобрението й да мине през всички парламентарни процедури? Това говори за пълно пренебрежение към парламента и към опасностите Конституционният съд да отхвърли ратификацията на договорите. Все пак към 16 часа на буреносния 8 ноември парламентът започна извънредно заседание за решаване на казуса с одобряването на договорите с агента, който ще осигурява плащанията по емисията - Чейс Манхатън Банк, и с Морган Стенли, която ще набира купувачи за емисията. Председателката на Комисията по правни въпроси Емилия Мингова заяви, че няма никакъв проблем тези договори да бъдат ратифицирани. Те не противоречали на чл.84, т.9 от конституцията, според която само Народното събрание дава съгласие за сключването на договори за заем. Защото, както разясни Мингова, документите, за които се искала ратификация, по своето юридическо естество не били договори за заем. Но дори и да са такива, уточни шефката на правната комисия, в параграф 13 на Закона за бюджета за 2001 г. парламентът бил дал право на правителството да емитира еврооблигации, чиято левова равностойност не може да нахвърля 500 млн. лева. Текстът в параграф 13 не отнема задължението на правителството да иска от парламента разрешение при вземането на кредити от чужбина - репликира веднага Муравей Радев. - Ами то може да сключи договор за заем с ужасяващи за страната ни параметри, възкликна бившият финансов министър. Той не пропусна да отбележи, че мнозинството просто си играе с думите, като твърди, че договорите с Чейс Манхатън и Морган Стенли не са за заем, а за нещо друго.Коренно противоположно мнение изрази депутатът от БСП, юристът Любен Корнезов. Случаят, пред който е изправен парламентът, не е лек за решаване. Досега не имало такива видове договори, но моето мнение е, че при тях няма нарушение на чл.84, т.9 от конституцията. В него се говори за заеми, а тези два договора, за които се иска ратификация, не са за заем, въпреки че са много близки до него.Въпреки разногласията си в 17.30 часа депутатите ратифицираха договорите на първо и веднага след това на второ четене. Повечето сини депутати натиснаха бутона въздържал се, а против гласуваха само 12 народни представители. След заседанието Муравей Радев (той бе сред въздържалите се) подчерта, че в момента международната конюнктура е много изгодна за емитирането на облигации. Проблемът, според него, е, че министърът на финансите не е мотивирал необходимостта от тази емисия и не е обяснил как тя се връзва с останалите плащания по външния ни дълг.До 2006 г. България трябва да погасява по 1 млрд. щ. долара към чуждестранни кредитори. Не чух аргументи, че новата емисия, която отгоре на всичко ще е краткосрочна, няма да натовари извънредно платежния ни баланс. Не съм сигурен, че бюджетът може да издържи обслужването й, каза за в.БАНКЕРЪ Радев.Според ратифицираните на 8 ноември договори Чейс Манхатън Банк ще бъде фискален и платежен агент на България по обслужването на облигациите чрез поделението си в Лондон. С други думи, през въпросната банка ще минават всички суми, които са набрани от покупката на облигациите, както и лихвите и главниците, които страната ни ще плаща на собствениците на облигации. Инвестиционната банка Морган Стенли ще организира набирането на заявки за покупка на еврооблигациите от инвеститорите и ще издава съответните сертификати в тяхна полза. Мениджъри на емисията ще бъдат Морган Стенли и Джей Пи Морган. А подмениджъри ще са Мерил Линч, Дойче банк, ИНГ Груп, Ситибанк, Креди Сюис Фърст Бостън и Ю Би Ес. Финансисти, запознати с детайлите при пласирането на еврооблигационни емисии, твърдят, че мениджърите и техните подгласници ще са основните купувачи на новите български дългови ценни книжа. Разговорите с тях са решаващи както за определянето на срока за погасяване, така и за доходността, която ще трябва да носят облигациите. Мениджърите и подгласниците им представляват своите клиенти, които биха проявили интерес към емисията. На фона на всички парламентарни дебати мнението на управителя на БНБ Светослав Гаврийски звучи скромно, но убедително, и то е, че в момента ситуацията е благоприятна за емитирането на еврооблигации. Международните лихви са на най-ниските си равнища от много години насам, което позволява на България да пласира облигации, по които ще има сравнително ниски разходи. Гаврийски подчерта, че България е облагодетелствана и от падането на цените на горивата, които оказват голямо влияние върху търговския баланс на страната. Първоначалните ни прогнози бяха, че през 2002 г. по външния дълг ще трябва да платим 1.3 млрд. щ. долара. След падането на лихвените равнища обаче тези разходи ще намалеят до 900 млн. щ. долара, подчерта управителят на БНБ.Неговите очаквания са, че в края на 2001 г. валутният резерв ще надхвърли 6.5 млрд. г. марки. Гаврийски каза, че в момента България не е притисната от необходимостта да емитира еврооблигации. Правителството е свободно да прецени дали условията, които му предлагат инвеститорите, са изгодни за него и ако не са, да не емитира нов дълг. Управителят на БНБ обаче смята, че ниските лихвени равнища на международните пазари дават възможност на финансовия министър да договори много добри параметри по българските еврооблигации.Тази емисия, независимо дали ще е три- или петгодишна, няма да натовари българската държава с непосилни плащания. След 2002 г. страната ни ще издължава по външния си дълг далеч по-малки суми - между 800 млн. и 700 млн. щ. долара годишно. Това означава, че през следващите години погасяването на един нов дълг с лихва от 7% годишно, по който ще се плащат 15 -20 млн. щ. долара годишно, няма да е проблем за държавата, категоричен е гуверньорът на БНБ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във