Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВЪНШНИЯТ ДЪЛГ НА ЧАСТНИТЕ ФИРМИ РАСТЕ ГЛАВОЛОМНО

Българската държава не взема нови големи заеми от чужбина, предсрочно погасява старите си задължения и въпреки това размерът на брутния външен дълг расте. При това не със 100 или 200 милиона, а с цели 1.5 млрд. евро. Статистиката на БНБ показва, че през 2004 г. размерът на брутния външен дълг е увеличен от 10.87 млрд. на 12.38 млрд. евро, независимо че през годината по него са погасени 2.3 млрд. евро, от които 2 млрд. евро главници и 300 хил. евро лихви.Данните на БНБ показват, че през 2004-а в България са излети 3.8 млрд. евро (7.4 млрд. лв.) нови кредити. Сумата е толкова голяма, че чак е плашеща. Особено ако човек знае, че е почти равна на данъчните приходи - от 7.6 млрд. лв., предвидени в републиканския бюджет за 2004 година. Голямата изненада в случая е, че новите кредити от чужбина не са за държавата, а за частния сектор в България, или по-точно за търговските дружества. Безпристрастните числа сочат, че през 2004 г. държавата е получила заеми отвън за общо 520 млн. евро, а е издължила на чуждестранни кредитори 1.3 млрд. евро. В същото време частните компании са получили около 3.1 млрд. евро, а са платили главници и лихви за повече от 1 млрд. лева. Крайният ефект от тези разплащания е, че външният дълг на държавата през 2004 г. е намалял от 7.2 млрд. евро на 6.4 млрд. евро, а този на частния сектор се е увеличил от 3.7 млрд. на 5.96 млрд. евро. Разбира се, никой не бива да се заблуждава, че всяка българска фирма може да отиде в германската Дойчебанк или пък в швейцарската Ю Би Ес и да вземе заем. Важното е да се уточни, че в общия размер на външните задължения на частния сектор са включени и кредитните линии, които българските банки получават от чуждестранни кредитни институции, както и от Международната финансова корпорация (IFC), от ЕБВР, от Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд и Банката за развитие към Съвета на Европа (БРСЕ). Например през март 2004 г. Райфайзенбанк (България) получи кредитна линия от БРСЕ от 20 млн. евро, които използва за предоставяне на заеми за малки и средни предприятия. Три месеца по-късно ЕБВР разреши кредитна линия от 6 млн. евро за ХЕБРОСБАНК, с които тя да финансира малкия и средния бизнес. Като външен дълг статистиката на БНБ отчита и т. нар. вътрешнофирмени кредити - при които чуждестранни инвеститори отпускат заеми на дъщерните си дружества у нас. Съществува и друга възможност - български компании да отпускат заеми на офшорни фирми, които със същите тези пари да кредитират български дружества, които веднага влизат в статистиката на БНБ като носители на външен дълг.Получаването на пряк кредит от чужбина засега е привилегия само за големите компании у нас, и то за тези, които имат чуждестранни собственици. Като пример може да се ще посочи юнската сделка за покупката на 100% от акциите на Мобилтел. При нея консорциум от чуждестранни инвеститори създаде компанията Бидко, която взе заем от чуждестранни банки в размер на 700 млн. евро и с него плати част от договорената по сделката цена от 1.2 млрд. евро. Месец преди сделката за Мобилтел пък приватизираната Българска телекомуникационна компания е получила заем от 128 млн. евро от консорциум от чуждестранни банки. Ето как с две сделки външният дълг на частния сектор у нас се е покачил с близо 830 млн. евро. Някои биха попитали какво лошо има в това компаниите и банките да вземат кредити от чужбина и да трупат външни задължения. Та нали това е един от начините за навлизането на нови технологии в българската икономиката, които да я направят по-конкурентоспособна. Пък и на пръв поглед за гражданите е важен дългът на държавата, а не на фирмите, защото тъкмо за неговото погасяване отиват немалка част от парите на данъкоплатците. Това обаче е само на пръв поглед. Неслучайно Международният валутен фонд наблюдава не държавния, а брутния външен дълг на България. Причината е, че за обслужването на задълженията към чужбина - независимо дали те са държавни или частни, от страната изтича валута, което води до влошаване на платежния й баланс. На свой ред това се отразява негативно на стабилността на Валутния борд. Финансирането на частния сектор от чужбина започна да нараства скокообразно от 2002 г. насам. Преди три години общият размер на получените външни кредити от нашите банки и частни дружества е бил 818.2 млн. евро, в края на 2003 г. той е около 1.2 млрд. евро, за да надхвърли през 2004 г. 3.1 млрд. евро. При това по-големият дял от финансирането - 1.9 млрд. евро, се пада на търговските дружества. Успокоителното е, че преобладаващата част от тази сума е дадена като вътрешнофирмени кредити. Обикновено това са дългосрочни инвестиционни заеми, които се предоставят при максимално изгодни за получателите условия. Според статистиката на БНБ усреднената лихва, плащана по тях през 2004 г., е 3.7%, ако заемите са в евро, и 2.7%, при положение че са в долари. А усредненият срок за погасяването им е пет години.Статистическите данни на БНБ показват, че през 2004 г. частните фирми са формирали нови дългове от 1.2 млрд. евро към чуждестранни банки и дружества, с които не се явяват свързани лица по смисъла на закона. Година по-рано тази сума е била едва 327 млн. евро, а през 2002 г. - 282 млн. евро. Общият размер на този дълг, който е натрупан до края на 2004 г., е 2.9 млрд. евро. Неприятното е, че голяма част от него 1.2 млрд. евро е краткосрочен - 494 млн. евро са заеми за оборотни средства, а 736 млн. евро са задълженията по разсрочени плащания към чуждестранни клиенти и доставчици. Интересна е тенденцията, че за две години българските фирми са започнали да вземат повече оборотни кредити от чужбина и са намалили наполовина размера на разсрочените плащания към задграничните си партньори. Във всеки случай големият дял на краткосрочните дългове на нашите дружества ги прави силно уязвими от една евентуална криза на международните финансови пазари. Така че, ако искат да бъдат стабилни партньори на чужденците, българските компании ще трябва да увеличат дела на дългосрочното финансиране, което ползват. Това ще намали годишните разходи по обслужването външните им задължения и ще им осигури повече пари в наличност, с които да покриват оперативните си разходи.Краткосрочните външни задължения са скритата рана и на банковия сектор. Преди време експерти от БНБ предупредиха, че във финансовокредитния сектор се забелязва тенденция на увеличаване на краткосрочните депозити от чужбина, които се ползват от банките за отпускане на заеми. Опасенията на експертите от Банков надзор са, че при евентуално влошаване на конюнктурата на международните пазари може да последва рязко теглене на тези депозити от банките, което би ги поставило пред сериозни изпитания. Данните от статистиката на БНБ потвърждават опасенията на нейните експерти. В края на 2004 г. краткосрочните задължения на банките у нас са около 1.15 млрд. евро, докато година по-рано те са били едва 505 млн. евро, а през 2002 г. - 311 млн. евро. Чуждестранни анализатори смятат, че през 2005 г. външните задължения на частните дружества в България рязко ще се увеличат. Според тях причините за засиления интерес към външното финансиране произтичат от ограниченията, наложени на търговските банки от 1 април. Според разпоредбите на БНБ, ако те увеличават общия размер на отпуснатите заеми с повече от 6% на тримесечие, а обемът на предоставените кредити и гаранции е над 60% от привлечените средства, банките ще бъдат принудени да внасят по големи задължителни минимални резерви. Целта е ръстът на кредитите да бъде рязко намален. Според анализатори на италианската УниКредито, която е собственик на БУЛБАНК, очакваното свиване на обема на банковите заеми ще бъде компенсирано с увеличаване на външното кредитиране на българските компании. Най-трудно е да се предвиди отражението на ограниченията, които БНБ въвежда върху лихвените нива на кредитите. Повишаването на цената на привлечения ресурс ще ограничи намаляването на лихвите по кредити, въпреки високата конкуренция на българския банков пазар, прогнозират анализаторите на УниКредито.Очаква се банките да реагират на последните мерки на БНБ, като се ориентират към по високодоходните и по-рискови потребителски заеми и към кредитирането на малки и средни фирми. Което ще е отражение на техния стремеж да запазят планирания размер на печалбите си. Ограничаването на банковите заеми ще даде възможност на лизинговите компании, финансовите къщи и кредитните кооперации да активизират дейността си и да привлекат повече клиенти. Тези финансови институции обаче не се регулират от специално законодателство и агресивното им пазарно поведение крие опасности от измами и злоупотреби.

Facebook logo
Бъдете с нас и във