Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВЪНШНИЯ ДЪЛГ ОБГОРИ ЦАРСКАТА ЧЕРГА

НАД 150 МЛН. ДОЛАРА ЗАМИНАХА ПО СМЕТКИТЕ НА КРЕДИТОРИТЕ ОТ ЛОНДОНСКИЯ КЛУБ С ПОДПИСА НА ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР

Няма кой да подпише платежното нареждането за над 150 млн. щ. долара, с които България трябва да погаси лихви и главници към банките кредиторки от Лондонския клуб, алармираха служители на финансовото министерство в началото на седмицата. Според тях право на първи подпис имал ексминистърът на финансите Муравей Радев, а неговият заместник Милен Велчев, който встъпи в длъжност на 24 юли, трябвало да побърза да си извади спесимен в БНБ.
На 25 юли Министерството на финансите трябваше да нареди плащането на 134 млн. щ. долара, за да издължи текущите лихви по трите вида брейди облигации, чиито собственици са кредиторите от Лондонския клуб. Ден по-късно - на 26 юли, финансовото ведомство бе длъжно да погаси 16.1 млн. щ. долара - първата вноска по главницата на облигациите по просрочените лихви (IAB's). Общият номинален размер на тези ценни книжа е 1610.1 млн. щ. долара и изплащането им трябва да приключи на 28 юли 2011 година.
Главницата от 1657.46 млн. щ. долара по облигациите с първоначално намалени лихвени плащания (FLIRB's) или флирбсове както ги наричат на своя жаргон финансистите, България ще започне да обслужва на 28 юли 2002 година. На тази дата финансовото министерство трябва да преведе първата вноска от 78.93 млн. щ. долара, а изплащането на ценните книжа ще приключи десет години по-късно.
Според подписаното на 29 юли 1994 г. споразумение с Лондонския клуб облигациите с отстъпка (DISC's), които банкерите помежду си наричат дисконтбонове или дискове, с общ номинал от 1 850.36 млн. щ. долара, ще бъдат изплатени еднократно на 28 юли 2024 година. На същата дата настъпва и падежът на тридесетгодишните американски съкровищни бонове, които България закупи през юли 1994 г. и заложи като обезпечение по дисконтбоновете. Техният общ номинал също е 1 850.36 млн. щ. долара. Според замисъла на споразумението с кредиторите ни, с парите от американските бонове България трябва да погаси главницата по дисковете.
Засега обслужването на главниците на дисконтбоновете и флирбсовете не тревожи сънищата на държавните финансисти. Вниманието им е съсредоточено най-вече върху плащането на лихвите по брейди облигациите и погасяването на главниците по т. нар. ябсове. Сумите, необходими за обслужването им, се нареждат по сметка три дни преди датата на превода, а парите отиват в Ситибанк, която е агент по обслужването на дълга на България към Лондонския клуб. Задължението на Ситибанк в случая е да разпределя получените пари по сметките на собствениците на български брейди облигации.
Всяко забавяне на плащанията по вина на България (от 1994 г. досега подобно нещо не се е случвало) рефлектира изключително негативно върху имиджа й на международните финансови пазари.

Първият несъстоял се гаф

Колкото и парадоксално да звучи, пред опасността да не се издължи навреме тези дни бе изправено правителството на Симеон Сакскобургготски още след като пое управлението на страната. Причината, както споменахме, се състои в това, че финансовият министър Милен Велчев не разполагаше със спесимен, а и нямаше как да го има, преди да е ръкоположен.
Все пак до гаф не се стигна, тъй като заместник финансовия министър Пламен Орешарски също има право на подпис при нареждането на плащания по външния дълг. Така че неговият автограф се мъдри под документите за превод на 134 млн. щ. долара по лихвите на трите вида брейди книжа и на 16.1 млн. щ. долара - първата погасителна вноска по главницата на ябсовете. Така че Милен Велчев на практика само одобри плащанията. Той получи и подкрепата на своя предшественик Муравей Радев. Ексфинансовият министър изпрати специални писма до всички финансови институции, с които страната ни има взаимоотношения, и ги уведоми, че от 24 юли 2001 г. министерството се управлява и се представлява от Милен Велчев.
Превеждането на дължимите суми по брейди-лихвите ще постави новия финансов министър в доста деликатна ситуация. Благодарение на тази операция в края на юли

в бюджета ще цъфне дефицит от близо 174 млн. лева

Само преди месец - в края на юни, държавната хазна имаше излишък от 129 млн. лева и този факт бе широко рекламиран от Муравей Радев. Но ето че с идването на неговия заместник изведнъж се появява дефицит. Разбира се, това олекване на държавния бюджет е предвидено и очаквано от специалисти и статистици. Но стига да реши, опозицията в синьо може доста ефектно да използва този факт и да ухапе новите управляващи. Те също имат възможност да употребят появилия се дефицит за политически цели, като обвинят Муравей Радев, че е заблудил обществеността с оповестените от него приходи и разходи на държавната хазна. Подобни изказвания обаче ще са чисто политически инсинуации, на каквито за жалост българите стават свидетели при всяка смяна на властта през последните 12 години.

Истината в случая е следната:

Валутата, която се плаща по лихвите за обслужването на държавния дълг, в това число и на този към Лондонския клуб, заема значителна част - над 14.8% (1058 млн. лв.) от разходите в републиканския бюджет. А левовата равностойност на юлските лихвени плащания по брейди облигациите е около 305 млн. лева. И ако от бюджетния излишък за първите шест месеца на 2001 г., който е 129 млн. лв., се извади споменатата сума, хазната (обяснимо) излиза на червено със 174 млн. лева - т.е. 20% от планирания за 2001 г. дефицит в републиканския бюджет (857 млн. лева). Така че недостигът, който ще се появи по сметките в Министерството на финансите, няма да е неочакван. Въпросът е: кой и как ще го употреби за политически цели.

Facebook logo
Бъдете с нас и във