Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ВЪНШНИ ЕНЕРГИЙНИ ЛОБИТА СПИРАТ ИЗНОСА НИ НА ТОК

Нещо странно завихри енергетиката на България, след като в началото на януари премиерът Симеон Сакскобургготски обеща на гръцкия си колега Костас Симитис да затворим блокове III и IV на АЕЦ Козлодуй през 2006 година. Повечето от министрите му и други висши държавни служители дълго след това обясняваха, че лидерът им не е казал точно това. И че правителството ще брани ядрените ни реактори с всички достъпни за висшата дипломация средства. После ресорният министър Милко Ковачев в поредица от интервюта и официални изявления пространно и методично ни убеждаваше, че с високата енергоемкост и с почти пълната липса на суровини единственият шанс на отрасъла е да преразпределя енергийни потоци. Така дойде средата на февруари и докато кабинетът обсъждаше енергийната си концепция, в специален доклад Световната банка заяви, че преди 2006 г. България нямала нужда от нови производствени мощности, но пък е повече от спешна потребността от спестяване на енергията. И още, че пречка пред увеличаването на износа на ток пред страната ни ще е позицията на търговските ни партньори - най-вече във връзка с присъединяването ни към Европейския съюз. Логичният въпрос тук е какво общо има Световната банка с Евросъюза. Още повече че докладът на експертите от Вашингтон не уточнява какъв ще е характерът на тези пречки. Не става ясно и с какви аргументи Евросъюзът ще ни отхвърли поради увеличения ни износ на електроенергия? Развитието на събитията дава убедителен отговор на поставените въпроси.През последвалите седмици разни емисари започнаха да ни убеждават, че е необходимо да отворим енергийния си пазар. Сред тях бе и Майкъл Лий, главен преговарящ от ЕС с България, и гръцкият министър на развитието Акис Цохадзопулос. А в средата на март министър Милко Ковачев подписа Меморандум за разбирателство, който да регламентира изграждането на конкурентен енергиен пазар на Балканите.Разбира се, Европа не от вчера настоява да отворим енергийния си сектор. В същото време основни участници в Евросъюза години наред се противопоставят на либерализацията на енергийния пазар на Стария континент. Едва в средата на март на срещата в Барселона евролидерите постигнаха частична договореност: пазарите на газ и електричество да бъдат отворени до 2004 г., но само за бизнеспотребители. Това обхваща 60% от общия европейски енергиен пазар. Либерализирането на търговията за битови потребители се отлага за бъдеще неопределено, главно поради категоричния отказ на Франция да се визират конкретни срокове.Докато европейските правителствени ръководители бранеха интересите и на страните, и на съгражданите си, при посещението си в Австрия българският премиер Симеон Сакскобургготски обяви на и без това уплашените от ядрената енергетика австрийци, че първите два стари реактора на АЕЦ Козлодуй ще трябва да прекратят работа още тази година. Това ще струва много, но го правим, тъй като ЕС настоява, обясни министър-председателят пред австрийския вестник Ди пресе, поставяйки ни отново в позицията на по-католици от папата. Непрестанният натиск да отворим енергийния си пазар и едновременно с това да затворим четирите блока в Козлодуй с обща мощност от 1760 МВт естествено е резултат от сериозни икономически интереси - не толкова вътрешни, колкото на различни европейски лобита. Това признават всичките ни енергийни експерти независимо от политическата им окраска. Повечето от тях запазиха и дори отстояват тази си позиция и когато политическата рулетка ги отпрати във високите етажи на властта. Показателна тук е фирмената политика, която следваха бившите шефове на НЕК Кирил Караангов и Данаил Тафров от СДС и която днес продължава приемникът им Васил Анастасов от НДСВ. Какво всъщност се иска от нас? Преди всичко да разрешим през територията ни да се транзитира електроенергия от страните на бившето ОНД. По този повод преди малко повече от месец министър Ковачев заяви: На украинската граница чака ток под 2 цента. Ако го пусна, това означава да закрием държавата. Опасенията му са напълно основателни. Реално погледнато, транзитът на такъв ток ще постави страната ни пред почти неразрешими проблеми. Най-малкият от тях е чисто технически, предизвикан от по-ниската честота на електрическия ток отвъд украинската граница. Единствената възможност засега то да мине през страната ни е Североизточна България да бъде отделена от националната мрежа и да се формира отделен пръстен, захранван с енергия отвъд нашата територия. Което автоматично ще направи повече от една четвърт от страната ни заложник на този, който държи шалтера на вносния ток. И само някой наивник може да мисли, че един ден това няма да се случи заради сключени договорености, клаузи за неустойки или други санкции.Никой не би могъл да прогнозира и какви ще са цените на тока у нас, когато влезем в спиралата на острия енергиен дефицит. Моментът може да настъпи и доста преди спирането на четирите блока в АЕЦ. А причината ще са 50-годишните топлоцентрали и трансформаторни съоръжения, от които изстискваме и последния киловатчас, без каквито и да са реконструкции, модернизации или прочее възстановителни дейности. Все още доста хора у нас си спомнят за 1992 г., когато авария на АЕЦ и отпадането на трансформаторни съоръжения превърнаха държавата в дискотека, а НЕК бе принуден да купува електроенергия за над 7 цента за киловатчас. Други пък дават за пример ситуацията на енергийния пазар в Германия от средата на този месец, когато офертите за спешни доставки на ток стигнаха 60 цента за киловатчас.Според в. Юръпийн войс през март зеленият депутат от Европарламента Клод Тюрм е внесъл предложение търговците на електроенергия да доказват със сертификат, че токът отговаря на социалните и екологичните стандарти на ЕС, както и на стандартите за безопасност на съюза, дори и да е внесен от страни извън него. Производителите в Централна и Източна Европа не спазват екологичните норми на Европа. Голяма част от внесената електроенергия идва от ядрени централи, които ние настояваме да бъдат закрити. Ако няма лицензионен режим, ще се насърчи вносът на ток от мръсни въглища и опасни ядрени централи, заявява в предложението си евродепутатът.Електроенергията, произведена от българските централи, изцяло отговаря на това описание. Въглищата ни са мръсни - т.е. с високо съдържание на сяра, пепел и прочее примеси, които поради липсата на очистващи и филтриращи съоръжения превръщат пейзажа около турбините в лунен. Част от ядрените ни мощности пък са обявени от Евросъюза за свръхопасни. Тук може би трябва де се плеснем по челото - ето какви са пречките пред износа ни на ток, неназовани в онзи доклад на Световната банка. Само че цените у нас са 3.5 цента за кВтч, а електроенергията, чакаща на украинска граница, е под 2 цента. За такива цени мераклиите в Европа са много. И те няма да питат ни зелени, ни червени колко мръсни са въглищата или са опасни ядрените реактори, които я произвеждат.

Facebook logo
Бъдете с нас и във