Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Втори опит за продажба на зала "Универсиада"

Зала "Универсиада" е пример за въвеждането на модерната архитектура в България през периода на социализма. След 1956 г. архитектурата в социалистическа България рязко се модернизира и приема модели на интернационални стилове като разновидности на модернизма - функционализъм, брутализъм.

Още една от архитектурните забележителности на София - зала "Универсиада" на бул. "Шипченски проход", се продава. Частен съдебен изпълнител прави втори опит да намери купувач за многофункционалната зала в столицата, в която се провеждат спортни срещи, концерти, церемонии, конгреси, изложения и други мероприятия. Новината е от регистъра на публичните продажби на Камарата на частните съдебни изпълнители.

Залата беше обявена за публична продан за първи път в началото на юни при цена 15.6 млн. лева. Тъй като тогава не се явиха кандидати, сега частният съдебен изпълнител Стоян Якимов я предлага повторно, но за малко над 14 млн. лева.

Зала "Универсиада" е построена през 1961 г., а името й е свързано с домакинството на София на Световните студентски летни игри "Универсиада 61". Тя е със застроена площ от 4130 кв. м и се състои от три зали - основна зала за провеждане на спортни състезания, конгреси, концерти, с капацитет - 2300 човека, зала "Изток" за 500 човека,  зала "Юг" - специално оборудвана за провеждане на обучения, пресконференции за 25 човека, както и десет кабинета, една радиокабина, една осветителна кабина, три коментаторски кабини и четири съблекални, става ясно от поканата за продажба.

Кандидатите могат да подават заявки в периода от 20 август до 20 септември, а публичната продан ще се проведе в канцеларията на Софийския районен съд на 21 септември.

През 2008 г. зала "Универсиада" бе закупена от фирмата "Велдер Билд" ЕАД след сделка за 9.5 млн. лева. Тя е специализирана в проектиране, строителство, ремонт и поддръжка на промишлени, жилищни, административни и селскостопански сгради и съорcжения. Едноличен собственик на капитала й е "Велдер - БГ".

Към момента "Велдер Билд" ЕАД има здължения в размер на близо 8.5 млн. лв. към "Корпоративна търговска банка" АД (в несъстоятелност), според доклада за некоректните длъжници, публикуван на сайта на банката. В момента управител на залата е треньорът на баскетболния клуб "Левски Лукойл" Константин Папазов.

Проектът на спортната зала "Универсиада" е изработен от архитектите Александър Баров, Д. Владишки, Иван Татаров, Иван Иванчев и други. През годините в залата са проведени над 4 500 спортни и културни прояви. Сградата има крупен и изчистен обем, новаторски за времето и мястото, в което е строена, нейните обеми следват функционалната употреба на архитектурата. Тя е пример за въвеждането на модерната архитектура в България през периода на социализма. След 1956 г. архитектурата в социалистическа България рязко се модернизира и приема модели на интернационални стилове като разновидности на модернизма - функционализъм, брутализъм.

Хотел "Родина" (вече бивш), в близост до площад "Руски паметник" в София, е друг пример на брутализма в България. Хотелът е построен през 1979 г., а със своите 104 метра и 25 етажа е втората по височина завършена сграда в София и България.

Брутализъм (с този термин обикновено се означава новият брутализъм или необрутализмът, на англ. neobrutalism) - направление в архитектурата от периода 1950-1970 г., първоначално възникнало във Великобритания. Едно от направленията на следвоенния архитектурен модернизъм. Стилът е дело на британските архитекти Алисън и Питър Смитсън, след което се разпространява из почти цяла Европа и по света, включително и в САЩ, Канада, Япония, Бразилия, скандинавските страни и СССР, Югославия и България.

Терминът произлиза от френското béton brut - "необработен бетон". Терминът получава световна известност най-вече благодарение на британския архитектурен критик Райнер Бен, който го употребява, разпространява и налага посредством своята книга "Новият брутализъм - етика или естетика?" (от 1966 г.).

Обикновено брутализмът се налага в авангардния екстериор на административните и обществените сгради от периода на Студената война - и от двете страни на Берлинската стена. Характеризира се с функционалност от потреблението, т.е. архитектурна урбанистичност; смели и сложни композитни (комплексни) градоустройствени решения; естественост на строителните материали и смеси - без декорации, както и железобетонна интернационалност.

Ярки примери за стила брутализъм са Националният кралски театър в Лондон и  Западната врата на град Белград.

Facebook logo
Бъдете с нас и във